Акад. Ангел Гълъбов: народ, който не познава своята история, изчезва от историята

Памет

Акад. Ангел Гълъбов: народ, който не познава своята история, изчезва от историята

Разговор за популационната генетика на съвременните и древните българи

Неотдавна в "Каменна зала" на Културен център „Двореца” в Балчик акад. Ангел Гълъбов изнесе лекция на тема "Популационна генетика на съвременните и древните българи". Световноизвестният български учен представи част от постиженията на ръководения от него екип и отговори на въпроса – какъв е произходът на българския народ според съвременните изследвания  на митохондриална ДНК. По-късно по същата тема акад. Гълъбов бе любезен да даде интервю специално за „Студия Трансмедия”.

Акад. Гълъбов, бихте ли представили в популярен вид проучванията, които определят по нов начин мястото на българите сред другите европейски популации?

В областта на популационната генетика на съвременните и древните българи работиха два екипа. Единият бе от учени от Университета в Павия, под ръковоството на европейския корифей по митохондриална ДНК   проф. Антонио Торони, съвметно с водещия български генетик чл.-кор. Драга Тончева и нейната сътрудничка Сена Карачанак-Янкова. Те анализираха митохондриална ДНК в кръвни проби на съвременните българи. Вторият екип, под ръководството на проф. Давид Карамели от Университета във Флоренция, с участие от българска страна  на чл.-кор. Драга Тончева  и нейната докторантка Десислава Нешева, изследва древната митохондриална ДНК в кости и зъби, предоставени от Антропологичния музей на чл.-кор. Йордан Йорданов. Бях инициатор и организатор на тези изследвания. 

Известно е, че митохондриалната ДНК носи наследствена информация, предавана от майката на децата й…

– Да, това е т.нар.малка ДНК, намираща се върху митохондриалния апарат, за който се знае, че е енергиен център на клетката. Проби за тази ДНК могат лесно да се вземат от кости и зъби и така могат да се правят изводи за далечната древност. Първоначално бяха изследвани кръвни проби от 900 души – съвременни българи от армията, от контингента на Военномедицинска академия, равномерно разпределени по местораждане из цялата територия на България. Използвахме най-съвременен метод за комплексна характеристика на ДНК, въведен през 2009 г. от холандските изследователи van Oven и Kayser, който позволява да се проучат 47 струпвания в ДНК, наречени хаплогрупи. Наблюдаваният тип на вариациите показва, че българският митохондриален пул (басейн, в научен смисъл или в по-широк – обединение) е географски хомогенен за страната ни, и се характеризира с крайно висока честота на западно-евразийски (европейски) произход. Така че българите се локализират между източно-европейските и средиземноморските популации, което е в съответствие и със събитията в историята. Според митохондриалната ДНК, днешните българи са близки до североиталианците и до гърците.

–  Каква е структурата на българския генетичeн пул по бащина линия?

– За да я определи екипът ни използва същите кръвни проби. Ръководител от италианска страна на проучването ( от Университета в Павиа)  беше проф. Орнела Семино, която работи в областта на Y-хромозомата. Участниците от българска страна бяха чл.-кор. Драга Тончева и Сена Карачанак-Янкова Изследвани бяха 808 български мъже и бе установено, че Y-хромозомният пул от гени (ядрената ДНК) в съвременните българи е представен главно от хаплогрупи (струпвания в ДНК) от западноевразийски тип. Като цяло, в светлината на най-новите исторически проучвания, стана ясно,  че характерните за алтайските и централноазиатските народи хаплогрупи  при българите се срещат в пренебрежимо ниска честота, само до 1,5%. Направеният компонентен анализ постави българите сред европейските популации, далеч от централно-азиатските тюркски-говорещи групи и алтайо-монголските популации.

Как изглеждат известните теории за произхода на българите, на фона на генетичните изследвания?

Твърде много са теориите за произхода на българите. Проблемът вълнува учените още от 18-ти век, когато се говори за древни българи по Волга и Урал и за малка група, която е била по Дунав. Теорията, че прабългарите са потънали в славянското море, въведена първоначално от Юрий Венелин, днес е неприемлива. Постепенно се оформя т.нар. угрофинска концепция, според която българите се родеят с древните унгарци, угри, чуди, фини. Това е становище, което и сега се поддържа от някои автори. Друго е виждането на проф. Ганчо Ценов, че прабългари, траки и славяни са едно и също. Становището на проф. Ценов се приема с въодушевление от мнозина, но няма сериозни учени, които силно да подкрепят тази теория. Сега някои налагат хуно-татарската концепция. От съвременните учени тя активно се поддържа от акад. Васил Гюзелев. Теорията за индоевропейския произход на прабългарите има все повече доказателства и поддръжници – като се започне с чл.-кор. Бешевлиев, проф. Петър Коледаров, проф. Георги Бакалов и редица други учени, сред които изпъква специалистът по икономическа история Петър Добрев, който анализира календара на прабългарите, тяхното стопанство, писменост и език.

В момента данните, натрупани през последните три десетилетия опровергават становището, че древните българи са тюркска популация. Досега, тези данни не включваха анализ на древната митохондриална ДНК. С цел да се запълни тази празнина, ние събрахме човешки останки от VIII-X век след Христа, локализирани в три некропола в  България – Ножарево (район Силистра), Монастирът на Мостич (район Шумен) и Туховище (район Сатовча). Анализът на митохондриалната ДНК-проби (екстрахирани от зъби) доведе до идентифициране на 12 независими хaплогрупи. Те бяха класифицирани в митохондриални ДНК хаплогрупи, срещани в европейските и западноевразийските популации. И така, нашите резултати потвърждават западноевразийския произход по майчина линия на прабългарите, както и генетичното подобие между прабългарите и съвременните българи.

– Нашият разговор би бил непълен, ако не се спрем на последните проучвания върху тракийски проби. При това към тези генетични изследвания „Студия Тренсмедия” е много съпричастна. Как направените от Вашия екип открития позиционират траките между съвременните европейски популации?

– Тракийски проби изследвахме за първи път. В нашето проучване те са около 80 на брой,  взети са от некрополите Секерджи могила (регион Сливен), Берекетска могила (регион Стара Загора) и Габрова могила (регион Сливен). Пробите датират от третото хилядолетие преди Христа. В този период популацията на Балканите е доста чиста, защото не  са дошли още македони, илири, готи, няма примеси на римляни.

Приложени са  два различни метода за анализ на митохондриалната ДНК– класически подход и метода NGS. Анализът показа, че генетически траките се позиционират между съвременните европейски популации, като са по-отдалечени от днешните българи в сравнение с прабългарите. Освен това траките са генетично отдалечени от гърците съществено повече в сравнение с отдалечаването им от българите.

Да поговорим за славяните…

– Те са изгаряли своите мъртъвци. Така че тяхната древна митохондриална ДНК не може да се изследва. Но проучвания върху съвременни проби показват  генетично разнообразие сред славянските народи и няма никакво основание да се счита, че всички са генетически единна група. Обединяващото понятие «славяни» е въведено в Русия през XVI век. Целта е да се забрави и унищожи историческият факт, че Кирил и Методий са създали азбуката си за основното насeление на България  – оногхонтори. Но този фект се заменя с фалшификата, че Кирил и Методий са имали намерение да просветят населението на една малка държавица – Великоморавия. Т.е. изземва се законното място на българите и ни поставят ниско-ниско. Така се създава впечатление, че просветителската мисия е на славяните и главно на руснаците, които сами са си създали писменост и сами са се приобщили към културните народи тогава – гърци и римляни. Никак не е случайно, че днешните историци на Русия и Сърбия с термина „славяни”, характерен за XVI век, подменят понятието от IX  – „склавене” ( произнасяно като „словене”).

–  В една от Вашите лекции разглеждате и друга подобна подмяна – на понятието «хони» с «хуни»…

– Повсеместно е объркването от историците на XIX и XX век на понятията «хуну», «хунну», «цюнну», както и «хони» и «уни». Първите три думи  са на монголоиден народ, предтеча на тюрките и сроден с протомонголите, а вторите две понятия са от индоевропейски произход. Хуните нямат нищо общо с нас. Според старите автори българите са били хубави, високи хора, с големи очи. А хуните били с твърде нисък ръст, мургави, с монголоидни лица. Очите им изглеждали дръпнати към ушите. Когато се раждало момче, хуните  нарязвали лицето на малчугана, за да не му расте брада. Така с израстването си момчетата придобивали страховит образ. Мъжете били грозни, но физически яки и много войнствени. Дори само външното сравнение показва, колко далече сме от хуните.

Може  ли споделеното от Вас да се обобщи  с думите – интердисциплинарен  подход в действие?

– Да, обединяването на изследователските  методи от различни дисциплини води до по-бързо и по-убедително разкриване на научните факти. Конкретно за историята – истинските истини от тази учителка на народите са ни много нужни днес, когато вървейки към глобализация се налага да пазим националната си идентичност. Защото народ, който няма памет за своето минало, изчезва от историята.

 

 

Категории Общество

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

1 коментар към “Акад. Ангел Гълъбов: народ, който не познава своята история, изчезва от историята”

  1. Резултати от изследването на Десислава Нешева и съавт. (2015 г.), ясно показват, че Аспаруховите и Куберовите българи са били изразени европеиди, с изцяло западноевразийски мт-ДНК хаплогрупи, при това стоят повече „медитерански“ (средиземноморски) отколкото съвремените българи, и са по-отдалечени както от западноевропейците, така и от популациите във Волжко-Уралския регион, т.е. наследниците на т.нар. волжки българи, са се формирали при други условия и в комбинация с други народи.
    Както се вижда и у аварите и у древните унгарци присъстват източноевразийски хаплогрупи, докато при Аспаруховите и Куберовите българи такива не са установени, поне до момента. А това допълнително подкопава основите на т.нар. „хуно-тюркска“ теория, базираща се на хипотетичното родство на българите с пратюркските „огурски“ народи и приравняването на българите (унугундури) към тюркизирани праунгарски племена наречени оногури. От генетичните резултати става ясно, че българите са били в Западна Евразия, респ. Източна Европа, Кавказ и прилежащите райони много векове, преди появата на оногурите и аварите, които са именно тези огурски, пратюркски народи.
    Или дори и от тези предварителни данни става ясно, че за никакъв „тюркски елит“, или някаква монголоидна прослойка, носителка на етнонима и държавността у българите и дума не може да става. Авторите (Д. Нешева и съав.) също така изтъкват, че древните българи по съотношенията на своите хаплогрупи са отдалечени от народите в Кавказ. Тук обаче, те изобщо не вземат под внимание, че съвр. съотношения на хаплогрупите у кавказките народи са чувствително променени в късното средновековие, поради „преминаването през гърлото на бутилката“ и геноцидът който претърпяват, от страна на монголските завоеватели, а по-късно (1390–1403 г.) и от походите на чингисида от Чагатайския улус – Тимур Ленк (Тимур куция, или Тамерлан).
    Също така не се взима под внимание факта, че Кавказ е твърде разнороден като население. Напр. резултатите от изследването на мт-ДНК на кавказките аварци, показват, че генетичната дистанция между аварците и иранците в Техеран, иранците в Исфахан, е много по-малко, отколкото със съседните дагестански и кавказки популации (единственото изключение са рутулците). Също така по своята мт-ДНК, аварците са по-близко до поляците и русите, отколкото до карачаевците, балкарцте, азърбайджанците, ингушите, адигейците, кабардинците, чеченците, черкезите, абхазите, грузинците, арменците и лезгинците в Дагестан Но се наблюдава относителна близост с осетинците-ардонци, кюрдите, даргинците, абазинците и което по-странно – испанците. А лезгинците които са им преки съседи, се оказват най-далечни в генетично отношение. Това нагледно показва, че такова единно понятие като Кавказ, в генетиката не съществува!
    Също интересна констатация на Д. Нешева е наблюдаваната близост между древните българи и населението на Италия. На пръв поглед е озадачаващо, и може да се обясни със сходния неолитен фон, на Балканите и Апенинския п-в, чието древно население е било близко и родствено.
    Но в панела на изследването, прабългарите попадат всъщност между Сицилия, Южна Италия и Средна Италия. Погледнато географски това е района около Неапол. А изворите (Павел Дякон) ясно казва, че Алцек с целия си народ бил заселен в областта Кампания около гр. Беневенто с градовете Сепино, Бовианум (наречен от българите Бояно) и Изерния. Кампания се намира точно в този регион, на юг от Неапол. Целият регион е бил напълно безлюден след лангобардо-византийските войни, и затова народа на Алцек е заселен именно там, като гранично население. Така че най-вероятно приликата с Италия идва точно от този древнобългарски субстрат в Италия, появил се с преселението на Алцек, което е най-голямото, но е имало и по-малки преди него, във връзка с движенията на готи, гепиди, лангобарди и встъпилите в тесни отношения с тях т.нар. Панонски българи.
    В своя анализ на резултатите от генетичните проучвания, на съвр. и древната българска ДНК, С. Карачанак, Д. Нешева, А. Гълъбов и Др. Тончева, в следваща своя статия, стигат до следния извод: „Пространственото разпределение на (източните) мт-ДНК хаплогрупи C, D и Z, и Y-хром. хаплогрупи C, N и Q, контрастирата с висока честота на тяхното представяне при алтайските народи, в сравнение с ниските честоти при българите. И това сравняване, показва че няма връзка между българите и алтайските народи и населението на Кавказ. Въз основа на значителния генетичен принос на прабългарите в съвр. български генофонд, настоящото изследване потвърждава несъществуването на близост и връзки по отн. на Y-хром. и мт-ДНК между прабългари, от една страна, и алтайските и кавказки популации от друга.“
    От една страна прабългарите (древните българи) имали значителен принос в съвр. български генофонд (нещо което не може да се твърди с такава сигурност, при липсата на изследване на костна Y-ДНК), а от друга, те са изцяло западноевразийци, едва ли не западноевропейци и жители на Средна и Южна Италия, и нямат никаква връзка с Кавказ, Средна и Централна Азия?
    Очевидно основната цел на авторите на ститята е била, сравнявайки разпредлението на тези хаплогрупи (мт-ДНК и Y-ДНК) у съвр. народи от Средна, Централна Азия и Кавказ и у съвр. българи / респ. прабългарите, да докажат „изцяло европейския произход“ на българите. Това е още едни пример, че генетиците не са в състояние да интерпретират резултатите си!
    Този изцяло формален извод не само, че игнорира всичко известно от извори, археология, антропология за древните българи, ами единствено може да налее вода в мелницата на псевдонаучните автохтонистки тракодонистки бъртвежи от които прелива интернет-пространството, и които са особено популярни днес сред „фолк-хистъри“ средите на българския „интелектуален плебс“. Разбира се при тях освен пълната историческа неграмотност, има и голяма доза европейска комплексарщина, и неистови напъни да се изкараме „по-европейци“ от другите.
    Корените на това явление не са в извадения от нафталина Ганчо Ценов и неговите псевдонаучни писания от началото на ХХ в., а много по-близки до нашето съвремие, свързано с изкуствената хиперболизация на тракийската история и култура в средите около Людмила Живкова, през 80-те год. на ХХ в. И корените на това явление са същите – избиването на комплекси, свързани с „примитивността“ на прабългарите и търсенето на „по-културни“ предци въпреки, че траките изобщо не могат да се определят като такива! Затова благодарение творчеството на семейство Фол, беше буквално „изсмукан от пръстите“ и сътворен мита са Орфизма, за голямата тракийската култура и пр.
    Трябва да се отчита и следния факт. Когато говорим за прабългари и Аспарухови българи, трябва да знаем, че самите те на са били хомогенна група и това добре се вижда от погребалните им обреди. Аспаруховите българи са били смес от три общности според оставените погребения: 1. практикуващи трупополагане в обикновена яма без надгробен насип и беден придружаващ инвентар, идентично с късносараматските погребения. 2. практикуващи трупополагане, със съпътстващо погребение на части от кон (глава, крайници, кожа) в обикновена яма или яма със странична ниша, със или без дървена рама, над която се е слагала кожата. Най-общо се наричат още погребеиня тип „Сивашовка“. 3. Погребения с кремация с поставянето на праха и обгорелите кости в гнезда или гърнета.
    Първият тип погребения са със сарматски произход, т.е. хората които са ги оставили произлизат от сарматския свят, това са носителите на етнонима и управляващият елит. Вторият тип е свързан с племена присъединили се към българите и е типичен за кутригури, утигури и савири. Третият тип има ясни паралели с Алтай, киргизите, и древнотюркския свят. Техните некрополи са разположени по-периферно, край Дунав, в близост до Черно море, почти винаги са смесени с население практикувало трупополагането, и отсътват от района около столицата, което показва че принадлежат на съюзно, присъединило се към българите население.
    Разбира се третият тип не е възможен да се изследва от генетична гледна точка, защото огънят унищожава органичните съединения вкл. и молекулите ДНК. Погребенията с кремации са почти равни на тези с трупополагане, съотн. е 40% към 60%, в полза на трупополагането, но пределно ясно е че кремиращите се, които изобщо не са били славяни, както наивно се смяташе доскоро, а и продължава да се смята от някои историци, съвсем не са били пренебрежимо малцинство, за разлика от втората група, която у представена твърде оскъдно от няколко погребения. Така че като се изследва костна ДНК, редно е да се посочва и погребалният обред, установен при откриването на костния материал (скелета).
    Нещата биха станали много по-ясни, едва след като се направят изследвания на Y-хром. ДНК, както и на повече мт-ДНК извлечена от кости от езическия период, но от повече некрополи, за да имаме по-широка база за сравнение. Едва тогава може да говорим какъв е бил „генетичния портрет“ на древните българи и едва тогава могат да се правят по-категорични заключения, доколко генофонда на древните българи е съхранен в този на съвр. българи, и какви са разликите между тях!
    От известното до сега, се вижда, че у съвр. българи има доминираща около 60%, ясна и значима древна местна основа останала от палеолита и неолита, че славянският примес е около 30%, значим дял, който не е за подценяване, и че данни за наличие на някакъв хунски, древноалтайски и древнотюркски монголоиден елит напълно липсват. Но липсва и сериозно представяне на степната R1a (Z93), което също поставя под съмнение изцяло иранския произход! Изцяло се опровергава и „памирския произход“ на Петър Добрев!
    От разкопаните древнобългарски некрополи, оскъдният антропологичен материал е изследван напълно. Погребаните са предимно брахикрани европеиди, част от които имат слабо изразени монголоидни примеси. Изследванията от Кавказ и Поволжието (Трофимова 1956 г., Кондукторов 1956 г., Герасимов 1955 г.) доказват че древните българи са предимно типични представители на памиро-ферганската раса , или брахикранни европеиди. Срещат се много северни и средиземноморски расови типове.
    Наблюдава се еднаквост със сарматските расови типове. Средният ръст на древните българи изчислен по антропологичните формули на Pearson и Trotter – Gleser, е съответно 157-166 см за жените и 168-177 см за мъжете, т.е. сравнително висок за ранното средновековие, съизмерим със съвременните показатели. За сравнение, съвр. среден ръст на българите мъже / жени е 175-78 /163-64.
    Всичко това опровергава наложеното в миналото схващане, че българите са били ниски на ръст хора, с преобладаващи монголоидни черти. Ръстът е идентичен с този на мумиите от Пазарик, и тохарските погребения в Синцзян. По данни на Руденко средният ръст на “пазарикците” от Алтай е 175-180 см за мъжете и 165 см за жените.
    В погребенията от II – IV в. в Поволжието, средният ръст на сармато-аланското население по посочените формули е съответно 159-181 см за мъжете и 142-165,5 см за жените. Според антропологичните възстановки на древнобългарските черепи, Й. Йорданов представя лицето на древния българин по следния начин: издължени лица с големи, изпъкнали носове, хоризонтални очници и сравнително добре развити скулови кости, високи чела, ИДЧ . Например в Масовия гроб при с. Кюлевча, където са погребани останките на 25 млади мъже, вероятно войни загинали в битка, или при някакво друго извънаредно събитие. Прави впечатление високият ръст на погребаните, дължината на скелетите се движи от 175 до 197 см.
    Антропологичният тип на волжките българи, преди монголо-татарското нашествие е сходен със сарматския. Наречен е още “зливкински” тип, брахо-, долихокранен с лека монголоидност, изразявяща се в по-широко скули. Според антропологичните формули Pearson, Trotter – Gleser, Дебец, средния ръст за мъжете е съотв.: 167,9, 168,7, 167,5 см и за жените – 161,4, 163,7, 161,6 см. Единствената разлика с ранносарматското население е по-грацилния скелет и малко по-ниския ръст.
    Е няма как представители на памиро-ферганската раса, при това практикували ИЧД, да произлизат от Южна Европа, Средна Италия, или Западна Евразия! Така че българите, носителите на етнонима и държавността идват от изток, и това е факт, отдавна доказан, който няма как да се игнорира! И за нас е от особена важност, да достигнем до истината, какви са били и откъде тръгват носителите на името и държавността, независимо, че днес техните наследници днес са много по-малко от наследниците на автохтоните и славяните.
    Народността не е биологична, а изцяло обществено-социална категория, пределно ясно е, че към българското ядро поради историческите обстоятелства са се асимилирали и представители на други етноси, чийто потомци обаче приемат името „българи“ и го предават в своите потомства!
    И ако при различни народи като германци, келти, славяни, гърци, генетиката детайлно осветлява тяхната история даже от времената на палеолита и неолита, при българите това не може да стане без изследване на костна ДНК, поради оскъдността на изворите, липса на собствени извори, липса на генеалогична легенда.
    Всички извори съобщаващи по нещо за българите отдавна са проучени и изчерпани като информация, въпреки някои по-нови податки (арменски, сирийски, дори китайски) и техните нови интерпретации, затова единствено генетиката, може да разбули голяма част от древнобългарската загадка.
    Толкова от мен!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *