Айн Ранд, Алан Грийнспан и техните ранни корпоративни връзки

Айн Ранд, Алан Грийнспан и техните ранни корпоративни връзки

 

 

Автори Пам и Рус Мартенс, 21 април 2015 г., „Уолстрийт он парейд“

На 23 октомври 2008 г., в момент, когато по-голямата част от Уолстрийт беше в руини и икономиката на САЩ се беше бързо устремила към криза от порядъка на онази през 30-те години на миналия век председателят на комисията за финансов надзор към Камарата на представителите Хенри Уаксман, се опита да измъкне отговори от Алън Гринспан – бившия директор на Федералния резерв относно безпрецедентния 18-годишен период на дерегулация на Уолстрийт , довели до икономическа рецесия.

След като изброява серията от финансови провали, резултат едновременно от дерегулация или корумпиращи бизнеспрактики, Уаксман заяви:

Всеки от тези случаи е различен, но в тях има общи теми. Във всеки един от тези случаи, корпоративните ексцесии и алчността обогатиха лидерите на корпорациите за сметка на акционерите и нашата икономика. Във всеки един случай, тези нарушения можеха да бъдат предотвратени, ако федералните регулатори бяха обърнали повече внимание и се бяха намесили с отговорни действия и контрол.

В тези три изречения, Уаксман осъди цял един живот на книги и теории, дело на Айн Ранд и нейния апологет Алан Грийнспан. Теориите на Ранд са едностранчиви и деструктивни – едновременно на личностно и на обществено ниво. Според тях егоистичните страсти на индивида трябва въобще да не бъдат сдържани от правителството; бедните заслужават своята съдба и не трябва да получават никакви данъчни облекчения, докато богатите имат правото на неограничена власт.

Грийнспан не само обожава Ранд, но пише и есета за нейния бюлетин “Objectivist” /Обективист/, както и статии за нейната книга „Капитализмът: Непознатият идеал“. Една от статиите на Грийнспан в книгата е със заглавието „Антитръст“ /игра на думи – антидоверие и антитръстовско законодателство/. Грийнспан пледира много опростенческата и доста размитата кауза на Ранд, че ако правителството просто разчисти пътя, корпоративните лидери ще задвижат напредъка на страната. Според Грийнспан, Разчистването на националната столица и създаването на истински свободна икономика постоянно ще тласка капитала към печеливши области – това ще направи ефективен контрола върху конкурентните цени и производствените политики на бизнесфирмите, правейки така невъзможно запазването на принудителния монопол… Ако обобщим: цялата структура на антитръстовското законодателство в тази страна е бъркотия от икономическа нерационалност и невежество. Тя е продукт на: а/ огромната дисинтерпретация на историята,  б/ на доста наивни, и определено нереалистични икономически теории… Не се нуждаем от спекулации обаче, когато оценяваме несправедливостта и засегнатите кариери, репутации и живота на бизнес ръководителите, попаднали в затвора заради антитръстовското законодателство. В края на този трактат, Грийнспан пише: Аз съм задължен на Айн Ранд за това, че идентифицира този принцип.

В допълнение на трудовете си върху Ранд, Грийнспан е и член на нейното издание „Колектив“ в Ню Йорк сити. Гари Вайс пише за „Колектив“ в книгата си Ayn Rand Nation: The Hidden Struggle for America’s Soul (Нацията на Айн Ранд: Скритата борба за душата на Америка). Според Вайс, В по-голямата част от своето съществуване „Колектив“ беше преди всичко култ в своите цели и намерения. Той имаше един безспорен лидер; той изискваше абсолютна лоялност; той навлизаше в личния живот на своите членове; той имаше свои собствени кодови изразни средства и ключови фрази; той прогонваше като отстъпници всички онези, които се отклоняваха от приетите норми, след което прогонените се превръщаха в „честа плячка“ за злостни личностни атаки.

По време на изслушанията в Конгреса на САЩ през октомври 2008 г., конгресменът Уаксман най-накрая получи възможността да запита Грийнспан как е бил толкова заслепен, че да не забележи пъплещата сграда на корупцията, растяща под носа му и довела до епичната катастрофа в икономиката и Уолстрйт през 2008 г. Грийнспан отговори: Всъщност, проблемът тук е, че външноизглеждащата много солидна сграда, която на практика се оказа и критична за пазарната конкуренция и свободните пазари, наистина рухна. И, точно това, мисля аз е онова, което ме шокира. Все още не мога напълно да разбера защо това се случи и, очевидно, тогава, когато успея да преценя къде и какво точно стана, ще си променя възгледите. Ако фактите се променят, то и аз ще се променя.

След като напусна Федералния резерв, Грийнспан започна да получава големи хонорари като съветник в хедж-фонда на Джон Полсън, олицетворението на егоистичните начинания и алчността. Наследникът на Грийнспан във Федералния резерв – Бен Бернанке, също съобщи наскоро, че ще се присъедини към друг хедж-фонд – „Цитаделата“.

Ранд бе не само посредствен мислител и писател, но и двуличник. Тя осъждаше правителствените социални програми, ала получаваше социалните осигуровки. Тя пишеше пищни оди за присъщата моралност на интелектуалния елит, но се оказа въвлечена в извнъбрачна връзка с по-млад мъж, работещ за нея. Тя се отвращаваше от правителствената намеса, но с желание даде показания пред Комисията за антиамериканска дейност през 1947 г. за комунистическите попълзновения към Холивуд.

Що се отнася до това, какъв точно е калибъра на нейното писателско творчество, професорът по хуманитаристика и английски език в Йелския университет Харолд Блуум отговори на мой имейл през 2012 г. по следния начин: Айн Ранд е писател въобще без никаква естетическа или интелектуална стойност. За Чаената партия в САЩ тя е лика-прилика, но не и останалите от нас. Равносилно най-малкото на обида за всяка образователна институция, която дори частично използва публични финанси е да кара студентите да изучават нейните творби. В наши дни, всички сме заплашени от заразата на злостното безразсъдство и това именно е една от нейните прояви.

Професор Блуум по всяка вероятност говори за разкритията към онзи момент, че по линия на договори за спонсорство някои финансирани с публични средства университети са били задължени да въведат Айн Ранд и нейните творби като задължителни в своите учебни програми и курсове.

И Ранд, и Грийнспан са имали в началото на кариерата си връзки с големи корпорации. През 30-те години, Ранд ппише една новела, която по-късно е била публикувана през 1946 г. в САЩ от водеща корпорация със заглавие Anthem (Химн). Наскоро, същата новела беше въведена в учебната програма на гимназиите в САЩ и Канада, благодарение на финансови стимули за учители и ученици, осигурени от специална фондация, свързана с хедж-фондове. Книгата представя един изкривен свят, конструиран от един останало без контрол правителство.

На 13 февруари 1946 г. Ранд пише на Леонард Рийд, като търси подкрепата му за публикуването на „Химн“. Рийд става ръководител на западната секция на Търговската камара на САЩ през 30-те години, а през 1939 г. поема ръководството на клона ѝ в Лос Анджелиз, който има 10 хил. члена. В писмото си до Рийд, Ранд обяснява:

Аз не искам да издам Химн като обикновена книга сега, тъй като е само новела и недостатъчно голяма, за да е следващата ми книга след романа ми „Изворът“. Но, когато ме запитахте, във Вашето писмо, „Защо да не я публикуваме?“, дали нямахте в предвид това да е под формата на памфлет – особено за „Памфлетарите“? Мисля, че това е много добра идея – ако една измислена история се впише в програмата на Памфлетарите. Може би дори ще Ви се окаже възможно да осигурите продажбата ѝ като памфлет – в книжарниците. И, ако това е възможно, то тогава тя би постигнала големи продажби, като се имат предвид многото мои почитатели.

Памфлетарите публикуват „Химн“ през 1946 г. В книгата си “Невидимата ръка: Кръстоносният бизнеспоход срещу Новия курс“Ким Филипс-Фейн пише за още едно знаменателно събитие, случило се през същата 1946 г. Рийд се обръща към президента на компанията „Б.Ф. Гуудрич“ Дейвид Гуудрич и така се създава първият тинк-танк на свободния пазар Фондацията за икономическо образование /ФИО/.

Според Фейн, първоначално отпуснатите средства в размер на 10 хил. дол. от ConEd, General Motors, U.S. Steel и Chrysler. Много от личностите, ангажирани с Памфлетарите са ангажирани в работата и на въпросната фондация.

Според Дженифър Луис Бърнс в своята книга „Богинята на пазара: Айн Ранд и американската десница, 1930 – 1980“: Рийд ангажира Ранд да играе ролята на „Призрака“ на ФИО, като я моли да чете материалите, които се готви да публикува, за да е сигурен, че те са идеологически правилни. Ранд също осигурява собствените си бъдещи писания за рецензия от Рийд и сама назовава себе си в кореспонденцията си с него „призрака на ФИО“. ФИО все още е жизнена и функционална.

Една от първите постове, заемани от Грийнспан е в Националния борд на Индустриалната конференция, известен днес като Конферентния борд. Бордът е създаден с пари на корпорациите през 1916 г. с цел да се преодолее негативния публичен ефект от пожара в една фабрика за ризи в Ню Йорк, при който загиват пет деца и една жена, както и от убийствата в Лудлоу, при които палатъчен лагер на стачкуващи миньори и техните семейства е атакуван от Националната гвардия; в резултат са загинали редица жени и деца, заедно с убитите миньори.

Въпреки опустошителното високомерие, които тази двойка демонстрира към Съединените щати, студентите и учениците на нашата нация все още насилнически се държат привързани към тяхната примка чрез корпоративните пари, които надничат зад дебелите завеси на неправителствените организации.

Превод: Костадин Грозев

 

Категории Цивилизация

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *