Що е акушерски модел  и ще го бъде ли у нас?

Грижи за родилките ли? Да, но на думи

Що е акушерски модел и ще го бъде ли у нас?

Годишно събрание на Европейската акушерска асоциация обсъжда нуждата от реални грижи за бременните и раждащи жени в България

Както „Студия Трансмедия” съобщи, в София на 23 и 24 септември Алиансът на българските акушерки е домакин на годишното събрание на Европейската акушерска асоциация. В центъра на събитието са дискусии, свързани с т.нар. акушерски модел на грижа за бременните и раждащи жени у нас.

Какво представлява този модел?

При него акушерките проследяват състоянието и помагат на майката, през бременността, по време на родовия акт и в първите месеци след раждането. Резултатът е – по-малко спонтанни аборти и недоносени деца, спестяване на допълнителни лекарски намеси по време на родови процес, включително ограничаване на ражданията чрез Цезарово сечение, т.нар. секцио (когато няма изрично показания за оперативна интервенция). Също – по-малка майчина, фетална (вътреутробна) и неонатална (след преждевременно раждане) смъртност.   Днес обаче България попада в челната тройка по фетална и неонатална смъртност в Европа и е една от страните с най-висок процент на раждания чрез секцио – 42 на сто. Това се случва, въпреки че

правилата на модела са  отдавна известни

Според тях акушерката е тази, която по най-достъпен начин може да отговори на всички въпроси, свързани със стила на живот и хранене на бъдещата майка. Да я посъветва относно: възможностите за движение и гимнастика през бременността; въпросите на сексуалния живот през бременността; новостите, свързани с обезболяването, със съвременните виждания за нормалното физиологично раждане. Също – да проведе подготовка за самото раждане, представяйки го в най-истинския му вид като велико тайнство, като красив емоционален завършек на желаната бременност. Пак акушерката следва да поясни, че идването на новия човек е начало и на ново всекидневие, на радости, но и на възможни проблеми за родилката, които често остават на заден план в общото семейно въодушевление около бебето. Акушерката е тази, която трябва да напомни, че здравословните и психологични проблеми на майката са достатъчно важни и изискват лекарско внимание.

Правилата обаче не се спазват

В момента между бъдещите майки и акушерките съществува абсолютен вакум. Огромната част от бременните не познават акушерката си. Срещата с нея се осъществява преди раждането и така препоръчваното от психолозите  доверие между родилката и лекарския екип често се трансформира в недоверие, в усещане на бременната за обидно отношение  към нея от страна медицинския персонал.

В момента у нас е напълно достатъчно човек  да има диплома за акушерство, за да започне да работи в родилно отделение. Пренебрегнати са необходимите следдипломни квалификации. Това, което се предлага като такава  квалификация е обикновено в много широки рамки и не е насочено  върху неонаталната грижа.

Не са малко случаите на т.нар. прегаряне в работата ( бърнинг синдром) сред медицинския персонал, защото тези специалисти поемат огромна отговорност, работейки с човешки животи. А при акушерската дейност  отношението към бъдещата майка е от значение за два, понякога за три живота едновременно. При това родилките не се нуждаят от лечение, а от  разбиране на състоянието им, от емоционална помощ, която страдащите от бърнинг синдром не могат да дадат.

Причините са на първо място икономически

Трудно е да следваш всички правила, когато месечната ти заплата е между 600 и 700 лева в София, а извън столицата е и по 300-400 лв. Това са изключително ниски нива на заплащане, макар че минималният осигурителен праг за акушерките сега е около 560 лв. Нощните дежурства  и тези в празнични дни са също унизително ниски. Ето защо не е учудващо, че през последните 20 години акушерките в България намаляха наполовина. Ако в началото на промените работеха около 7000 акушерки, те в момента са  не повече от 3500, съобщават от Алианса на българските акушерки. Много от тези специалисти заминаха за Германия, Швеция, Канада и други страни, след като бяха закрити някои отделения и болници.

Сега  в частните болници се откриват места, страната ни има нужда от акушерки, но  не е ясно откъде ще дойдат. Участници в акушерските форуми напоследък твърдят, че представители на Министерство на здравеопазването не ги удостояват с присъствието си. Иначе на думи грижите за майчиното и детското здравеопазване не слизат от програмата на нито един екип на здравното министерство. Друг е въпросът, кой ще ги осъществи на практика. И все пак има светлина в тунела. Тя е в дискусиите, в идеите за промяна, споделени на днешния форум на Европейската акушерска асоциация. Дано ги чуят и властимащите.

Още по темата:

Международен акушерски форум

Мариана Шиякова: Работим при критинчно ниско заплащане и критичен недостиг на кадри

 

 

 

Категории Моделът

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *