Пръстовият идентификатор вещае хаос в здравеопазването

Предчувствие за провал

Пръстовият идентификатор вещае хаос в здравеопазването

В болниците се вият опашки, системата блокира, а от МЗ препоръчват организационни промени

Преди около месец т.нар. система за пръстова идентификация започна да се тества в някои лечебни заведения. Както е известно, след 1 октомври  тя ще стане задължителна.  От Министерство на здравеопазването обявиха, че в рамките на тестовия период ще се изчистят проблемите и грешките, които възникват при прилагането на идентификатора. Участващите в експеримента обаче са изпълнени с предчувствие за провал и  тежки финансови загуби.

Неотдавна репортаж на Нова телевизия показва как протича тестването в Софийския онкодиспансер. Резултатът е, че пациентите чакат, набутани в тясно помещение. Оставени без въздух, пребледнели, тотално омаломощени, те губят часове, преди да им се вземе пръстов отпечатък. От управата на онкодиспансера  се оплакват: „Има възрастни хора, които определено са далече от това кой пръст къде да сложат…”. Ситуацията е  преди всичко трагична. За някои пациенти се губят по десетина минути в обяснения. И понеже злото никога не идва само, в понеделник компютърната система на диспансера блокира. Според очевидци, служители донесли допълнително пейки, на които се натръшкали най-изтощените болни. И Би Ти информира за опашки, извили в  Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна", където пръстовият идентификатор също се изпробва. Болницата разполага с близо 30 звена (клиники и отделения), но повечето пациенти при постъпването си се регистрират на едно гише. Поради опашките ръководството на лечебното заведение обещало да създаде  ново работно място на регистратурата за кризисни ситуации.  Дали това ще реши проблема?

За организационни промени в болниците твърдо настоява зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. От ефира на Нова телевизия той заяви, че виновна за досегашните слабости била лошата организация в експериментиращите лечебни заведения. Според него „ако идентификаторът бъде поставен в отделенията, този проблем няма да съществува”. Казаното от д-р Шарков звучи като препоръка – едва ли не всяко отделение да си купи устройство за снемане на отпечатъци. Дали  в „Св.Анна” ще си осигурят 30 пръстови идентификатори?

Вероятно зам.-министърът е забравил за разходите при купуването и поддържането на апаратите? Или може би е получил амнезия за последиците от въвеждането на четците на лични карти? Тотална разсеяност той проявява и  за указанията на здравното министерство относно употребата на пръстовия идентификатор. Само преди три месеца от екипа на МЗ заявиха, че пациентът трябва да се идентифицира още при влизането си в болницата. Сега пък зам.-министърът уверява, че това може да се извърши и в рамките на един ден. Как точно ще се случва? Нали, част от болните, след като бъдат приети, тръгват по кабинети, лаборатории, ЕКГ-та и т.н., кой ще ги проследява и връща обратно на регистратурата? Връщане определено ще се налага, защото без пръстов отпечатък касата няма да плаща на  болниците. А те ще направят разходи не само за апаратите. Ще са им нужни и нови компютри. Сегашните са стари, т.е. те трудно ще работят с новата програма, твърдят инспектори на Здравната каса. Щом системата блокира при тестването й, щом в момента се вият опашки, какво ще се случи, когато пръстовият идентификатор започне  да се ползва масово от болници, аптеки и семейни лекари? Какво ще последва, ако в един момент всички се опитат да осъществят връзка със сървъра на НЗОК?

Не е ясно дали от Здравната каса и Министерство на здравеопазването мислят достатъчно по тези въпроси. Може би за здравните законотворци е по-важно да се купят апаратите и фирмата-продавач да реализира баснословна печалба? Иначе хаоса с отпечатъците ще продължи да се вихри и да взема в жертва здравето и живота на българите.

 

Категории Моделът

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *