България е изправена пред недостиг на 1.6 млрд. евро за финансирането на процеса по спиране на първите четири блока от АЕЦ „Козлодуй“. Това става ясно от публикуван във вторник доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Докладът проследява как България, Словакия и Литва се справят с ангажиментите си по извеждане от експлоатация на атомните реактори от модела ВВЕР. Трите държави получиха като условия за приемането си за член в ЕС именно това извеждане.
Според доклада на ЕСП, трите държави са изправени пред различен тип трудности, но имат един общ проблем – недостига на средства. Завършването на процеса по извеждане от експлоатация би трябвало да се финансира след 2020 г. от бюджетите на страните, но това едва ли ще е възможно. Още повече, че някои от основните дейности и в трите страни се бавят.
В България забавяне има при изграждането на ключово съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци, национално хранилище за дълготрайно съхранение на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. По план то трябваше да бъде завършено през 2015г. Процесът обаче изостава с 6 години, главно поради отхвърлянето на оценката на въздействието върху околната среда, която е трябвало да започне отначало и все още се извършва. Крайният срок за завършването на това съоръжение вече е 2021 г.
Според доклада на ЕСП, оценката за финансовия недостиг на органите в България е намалена съществено от 230 млн. евро през септември 2014 г. до 28 млн. евро в края на 2015 г. Главно поради включването на разходите за подготвителните дейности по извеждането от експлоатация, които следва да се поемат от АЕЦ „Козлодуй“ и не се взети предвид в предходните изчисления. Тези данни обаче са поставени под съмнение от комисията на ЕСП, извършавала одита от края на 2015 г. Според ЕСП коректните данни показват недостиг в размер на 150 млн. евро. Ако се вземи предвид обаче и разходът за окончателното погребване на отработеното ядрено гориво то недостигът за АЕЦ „Козлодуй“ би достигнал 1.6 млрд. евро.
До 2020 г. подкрепата от ЕС ще възлезе на 3.8 млрд. евро, като най-голям дял получава Литва, следвана от България и Словакия. «Целевите програми за финансиране на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва, България и Словакия трябва да бъдат прекратени след 2020 г.», се казва в доклада.
Ако се установи ясна необходимост от използване на финансиране от ЕС след 2020 г. в една или повече от трите държави членки, всяко бъдещо финан сиране от ЕС, предложено от ЕК и одобрено от законодателя, трябва да включва подходящи стимули за изпълнение на извеждането от експлоатация, включително чрез ограничаване във времето и предвиждане на подходящи равнища на съфинансиране от страна на държавата членка.
Един от начините това да бъде постигнато е да се обмисли разширяването на достъпа до европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се даде възможност дейностите по извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения да бъдат покрити при изпълнение на тези условия.
Въпреки че трите държави членки носят крайната отговорност за осигуряването на достатъчно финансови средства както за извеждането от експлоатация, така и за окончателно погребване, тяхното участие в съфинансирането на програмите на ЕС за извеждане от експлоатация остава силно ограничено.
Комисията не е издала ясни насоки относно изискванията за съфинансиране. Броят на персонала в трите централи е намалял в сравнение с времето, когато те са работили с пълен капацитет, но известно количество средства от ЕС се използват за покриване на разходите за персонала, работещ по поддържането на безопаността на централите.
