Стратегии

Казват, че цената на пшеницата била ниска. А как да бъде висока? Висока е цената на руската пшеница, защото се знае, че е качествена. А българската, произведена от чуждестранни сортове, става само за производство на спирт. Защо? Защото нашите родни фермери се заблудиха, че могат да печелят повече от пшеница с висок добив и ниско качество. О, неразумни юроде, отглеждай българска пшеница с ниска себестойност и високо качество, това е изходът. Че и се хвалят – три пръскания с фунгициди, 100 кг торове и т. н. и себестойност на 1 кг зърно 30 – 32 стотинки, 320 лв. за тон. Отговорът го даде един английски фермер, получил над 1600 кг от декар – отказва се от пшеницата и разчита на рапицата, просто сметката му не излиза. На някои ще се стори грубо това, което казвам, но то е истината.

Ниската цена в България се определя от три фактора:

• световната политика за земеделските продукти, които трябва да имат ниска цена;

• голямото световно производство – над 730 млн. тона за настоящата година;

• и ниското качество на българската пшеница.

И още един фактор – цялата търговия на зърно в страната е концентрирана в две-три чужди фирми, няма държавно влияние, няма регулация, няма стратегия, няма качество, няма стандарти и контрол. Качествената пшеница, използвана за производство на хляб, трябва да е с 30% по-скъпа от нискокачествената. Какво зърно произведе България през тази година? Това пшеница ли е, какво е, за какво става? Само в някои арабски страни не се държи на качеството, тъй като си правят питки, за там и за това става, но не и за хляб. За да се приготви хляб от такава пшеница, се прибавят подобрители, набухватели, избелители и т.н., с такъв ли хляб трябва да се храни българският народ? Къде са стандартите и контролът? Къде са цените за качествена пшеница, типична за българската селекция и производство? Но това не означава по-скъп хляб, защото от един кг зърно се произвежда 1 кг хляб, цената съответно е 25 стотинки и 1 лев. Всеки нормален човек може да си направи сметката, аз няма да я правя тук.

Тук ще ви предложа отново старата практика за производство на пшеница –

ефективност и качество

Това означава по-малко торове, по-малко третирания, по-евтино производство с добро и високо качество, със себестойност 22-24 стотинки на килограм. Тук стотинките са важни, ето защо препоръчвам българските сортове пшеница, които са устойчиви на биотични и абиотични стресове и са с високо качество на зърното. Сега всички са се втурнали към чуждите сортове. А какво стана в самата Франция? Провал, пълна катастрофа в пшеницата, за да внасят пшеница от България. Казвам ви, ако има суша през пролетта, тези сортове няма да се отделят от земята; ако има валежи, ще се покрият от плевели. Да, последните три години бяха благоприятни, но

сушите ще дойдат

Това показват наблюденията през последните 120 години. Ние трябва да ги предвидим и ги посрещнем с благоприятна сортова структура. Такава, каквато предлага българската земеделска наука и селекция.

Ето, затова ви предлагам два от българските сортове пшеница, които се отличават с висока степен на устойчивост към засушаване и болести –

Нове и Младен

Те са селекционирани в засушливите условия на Централната Дунавска равнина, в района на град Свищов.

• Сорт НОВЕ

Сорт Нове е в производството вече четвърта година и резултатите от него са много добри до отлични. По добив сортът конкурира и превишава най-добрите чужди сортове, като добивите от него варират от 598 до 920 кг/дка. Най- благоприятни резултати се получават от сорт Нове при ниски нива на торене – от 10 до 12 кг/дка азот а.в., не повече. Препоръчваме не повече от едно третиране с фунгициди, заедно с хербицидната кампания, нищо повече, оставете сортът да се развива нормално, без повече вмешателства, и резултатът ще е евтино и качествено зърно.

• Сорт Младен

Специално внимание обръщам на сорт МЛАДЕН. Това е качествен сорт, в Европа няма такова качество като този сорт – доказано е от много анализи. Освен с качество, сортът се отличава със студо- и сухоустойчивост, комплексна устойчивост на болести, отлични агрономически характеристики. Това е сортът за хляб и хлебни изделия. За групата от качествени пшеници продуктивността на сорта е висока – от 520 до 820 кг/дка при най-ниска възможна себестойност.

Естествено е, че световната селекция се развива, аз уважавам успехите на селекционерите от чуждестранните селекционни центрове, но всеки сорт се проявява най-добре там, където е селекциониран. Със сигурност българската селекция в близко време ще представи нови сортове, с по-здраво стъбло, с повишена продуктивност и тези качествени показатели, характерни за националния ни биотип пшеница. Но основните принципи ще останат – ефективно производство и качествено зърно. Само така българската пшеница ще намери своето достойно място в световния и местния пазар.

Проф. Иван Панайотов, селекционер, д.н., Опитна станция по земеделие – Дунав, клон в с. Царевец, общ. Свищов

Източник: Фермера.бг

Категории Стратегии