Според анализ на приетия от правителството Отчет за изпълнение на общинските програми за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Република България, нараства броят на заловените бездомни четириноги спътници на човека. Анализът сочи, че през миналата година са заловени 22 186 кучета. За сравнение, през 2014 г. заловените кучета са били 20 271. Кастрирани, обработени и върнати по местата на залавянето им са 17 300, което е с 2 262 повече от предходната година. Това е извършено, съгласно разпоредбите на чл. 47 от Закона за защита на животните. Нараснал е броят и на приютените от стопани бездомни кучета. През 2015 г. те са 2 960, което е с 624 повече от 2014 г. Според експерти броят на безстопанствените кучета се увеличава поради т.нар. нежелани приплоди на домашните любимци. Наблюдава се тенденция безстопанствените кучета да се увеличават през есента, когато ги изоставят собствениците на летни вили.
Докладът посочва, че към момента изпълнението на общинските програми за овладяване популацията на уличните кучета е частично. В отделните общини се прилагат различни методи, с което не се постигат задоволителни резултати. За да се преодолее това през 2016 г. са направени законови промени, въз основа на които Министерството на земеделието и храните разработва национална програма за овладяване на популацията от кучетата, останали без стопани на територията на страната ни. Промените са от полза и за профилактиката на инфекциите, пренасяни от четириногите . Сред най-честите от тези зарази е т.нар.
ехинококоза (кучешка тения)
Тя се развива в човека, когато в организма му попаднат ларвите на кучешката тения. Самата тения има много малки размери. Състои се от няколко членчета, като всяко от тях съдържа близо 800 яйца. След съзряване на паразита те се изхвърлят навън, заедно с фекалиите на кучето. По този начин се замърсяват почвата, зеленчуците, различни предмети.
Човекът се заразява от немити зеленчуците и плодове, пряко или косвено общуване с опаразитени кучета. Яйцата на тенията не могат да се видят с просто око (без микроскоп или друго увеличително средство). Попаднали в храносмилателната система ехинококовите яйца се трансформират в червата на личинки, които пътувайки по кръвоносните съдове, достигат до черния дроб, белия дроб и другите органи. Едва тогава личинките се превръщат в ехинококови бактерии, а те обикновено напомнят за себе си чрез симптомите на бавно растящ кистозен тумор.
Ехинококовите кисти най-често се развиват в белия дроб. Второто предпочитано място в човека е черният дроб. Не са пощадени мозъкът, костите и други органи. В много случаи началните прояви са незначителни. Кистите в белия дроб понякога се откриват при случаен рентгенов преглед. Ако пък кистите са много големи, те предизвикат кръвохрачене, силна кашлица, бодежи в областта на гръдния кош.
Ехинококът в черния дроб променя големината и формата на този орган, причинява тежест в дясното подребрие и с разрастване на заразата пострадалите получават жълтеница.
Лечението е медикаментозно и хирургично. Нужна е помощта на опитен медик, особено при оперативната намеса. Тя се състои в изрязване на ехинококовия мехур от поразения орган. Тази операция крие риск от спукване на мехура и развитие на вторична кучешка тения. По-модерен метод е въвеждането на игла в ехинококовата киста. Това става под направление на специален уред (ехограф). Следва: изтегляне съдържанието от кистата, въвеждане на разтвор на натриев хлорид и след около 20 – изтегляне на разтвора.
За предпазване от ехинококоза трябва да се спазват елементарни правила: да се избягва контактът с улични кучета. Особено опасно е да се целуват безстопанствени четириноги и да се галят, а след това да не се измиват ръцете. Заразяването става и когато кучетата ближат ръцете, краката, лицето, или дрехите на човек. Много важно е преди консумация всички зеленчуци и плодове да се измиват обилно с течаща вода.
