Задължението за признаване и зачитане на трудов стаж, придобит в държава Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, произтича от разпоредбата на чл. 351, ал.2 от Кодекса на труда.
Процедурата за признаване на трудов стаж в някоя от посочените страни е предвидена в разпоредбата на чл.13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която трудовият стаж, придобит в друга държава – членка на Европейския съюз или друга държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение.
За тази цел лицата подават заявление до работодателя, към което прилагат: акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж.
Документите в зависимост от страната на произход трябва да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.
Самите документи могат да са акт за назначаване, трудов или аналогичен договор, акт за прекратяване на правоотношението, акт, удостоверяващ продължителността и вида на извършваните дейности и др.
Достатъчно е от предоставените документи да може да се определи началото, края и характера на извършваната работа. Ако представените документи отговарят на тези изисквания, то работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж.
Зачитане на осигурителни периоди в друга държава членка на ЕС
По отношение на осигурителния стаж в отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност зачитането на осигурителните периоди, придобити в други държави членки, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живели или работили в няколко държави- членки на ЕС.
За да ползвате социалните си права (право на пенсия, на безработица, майчинство и др.), следва при настъпване на съответния осигурен социален риск да посочите на съответната компетентна институция, в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави членки на ЕС. Към заявлението следва да приложите всички документи, с които разполагате, удостоверяващи осигурителните Ви периоди, придобити в другата държава. Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри (Структурирани електронни документи). Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент 883/2004.
Необходими документи за удостоверяване осигурителен стаж, придобит в държава – членка на ЕС или държава, с която Република България има сключен договор в областта на осигуряването.
1.Молба за издаване на удостоверение за зачитане на придобит осигурителен стаж в държава – членка на ЕС или в държава, с която България има сключена спогодба за социална сигурност.
2.Документи, удостоверяващи чуждия стаж;
3.Удостоверение Е 104 по Регламент 1408/71 на ЕС, отнасящо се до сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване /болест – майчинство – смърт /помощи/ – инвалидност/ – издадено от компетентната институция на държавата-членка на ЕС, в която е придобит осигурителният стаж;
4.Удостоверение Е 301 по Регламент 1408/71 на ЕС, отнасящо се до периодите, които трябва да бъдат взети предвид при отпускане на обезщетения за безработица – издадено от компетентната институция на държавата – членка на ЕС, в която е придобит осигурителният стаж;
5.Информация относно осигурителните периоди;
6.Удостоверение Е 207 по Регламент 1408/71 на ЕС;
7.Пълномощно с нотариална заверка на подписа.
При подадена молба за отпускане на пенсия и посочване на осигурителен стаж, придобит в държава, с която България има сключен договор в областта на социалната сигурност, Дирекция „Европейска интеграция и международни договори“ при НОИ – ЦУ изпраща официално писмо, адресирано до компетентната институция на държавата, в която е придобит осигурителният стаж, с което се иска удостоверяване на осигурителните периоди за лицето.
Важно е да се знае, че Националният осигурителен институт не удостоверява осигурителен стаж от държави, които не са членки на Европейския съюз или с които няма сключен международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна.
Каква е разликата между трудов и осигурителен стаж
По смисъла на закона трудов стаж е времето, през което работникът / служителят е работил по трудово правоотношение. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
За осигурител стаж се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване.
Източник: bulgaros.ovh
