Лимецът e древна зърнена култура, определяна като пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, както и в египетските пирамиди Култивираните му видове са познати отпреди повече от 10 000 години, но в наши дни те са позабравени по икономически причини Лимецът е по-труден за обработка и дава по-малко добив от днешните сортове хибридна пшеница, макар че хранителните му свойства са в пъти по-добри. В България сме още в началото на възраждането на тази древна зърнена култура – в момента у нас лимец се отглежда едва върху 15 хил. декара, но интересът към него нараства.
В Западна Европа също се възражда вкусът към древните зърнени култури, предвид техните качества и предимства. Швейцарският фермер Пиер-Ален Швайцер от няколко години отглежда еднозърнест и двузърнест лимец и благодарение на високата им придадена стойност компенсира по-слабите добиви. За неговия опит, който може да бъде полезен и за българските фермери, разказва в репортаж сп. Agri
Стопанството „Ла Перол” в градчето Егъл (кантон Во) в долината на Рона принадлежи на семейство Швайцер от три поколения. Днес то се ръководи от Пиер-Ален. Когато поема кормилото, 40-годишният мъж решава, че ще диверсифицира културите и ще се ориентира към биохраните. В своята практика швейцарският фермер се придържа към принципите на биодинамичното земеделие, насочено към създаването на по-здрави растения, възстановяване на земята по естествен път и увеличаване жизнеността на растения, почва и животни. Много от техниките, които използва амбициозният мъж, са стари, дори древни, като например приготвянето на компост като заместител на синтетичните и химическите торове. Но за Пиер-Ален бъдещето принадлежи на древните зърнени култури. Именно по правилата на биодинамиката той отглежда еднозърнест и двузърнест лимец – едни от най-старите култивирани от човека зърнени култури с давност 9500 години!
„Тези видове лимец имат високи хлебопекарни качества – уточнява фермерът и допълва: – Те са много богати на протеини, а нивото им на глутен е доста по-ниско в сравнение с другите зърнени култури, като пшеницата например. Интересът към тези „примитивни” култури се засили през последните години заедно с болестите на цивилизацията – населението изпитва все по-голяма нетолерентност и алергии към глутена. Ето защо и други колеги на Пиер-Ален от кантона Во са се насочили към отглеждането на еднозърнест и двузърнест лимец, макар че площите са все още ограничени. И ако през 2015 година засетите площи са били 147 дка, тази година те са се увеличили на 226 декара.
Непретенциозна и лесна за отглеждане култура
Еднозърнестият и двузърнестият лимец се адаптират към сравнително бедни, каменисти и ниско плодородни почви – пояснява Пиер-Ален. – Те се сеят в средата на октомври, по едно и също време с ечемика. Досега фермерът е купувал семената, но тази година ще запази част от реколтата за посев през есента.
Намесата при отглеждането на древните зърнени култури е много рядка. „През пролетта минавам веднъж с браната – обяснява технологията производителят, който не внася никакви торове и не предприема никакво фунгицидно третиране. – Древните зърнени култури се отличават с голяма резистентност. Произвеждам еднозърнест лимец от пет години, а двузърнест от две, но никога досега не съм забелязал поражения, причинени от болести…”
Друзърнестият лимец се жъне в средата на юли, докато еднозърнестият, който е по-късна култура, се прибира в началото на август.
Добивите са скромни
– не скрива факта производителят. Освен това и двата вида лимец имат една особеност – не губят люспестата си обвивка при ожънването. Зърната трябва да преминат през машината за лющене, преди да се смелят на брашно. Пиер-Ален Швейцер прибира 200 кг/дка тона еднозърнест лимец, но след излющването остават 150 кг/дка зърно. Добивите от двузърнест лимец са по-високи, но той пък има повече обвивки. „Когато накрая тегля чертата, получавам приблизително еднакви добиви зърно” – уточнява земеделецът. .
Процесите излющване, мелене и пакетиране се извършват директно в стопанството. „Така това производство за мен стана по-рентабилно, в сравнение с другите зърнени култури” – посочва Пиер-Ален Швайцер.
В „Ла Перол” продават лимеца под форма на брашно, грис, паста и зърно – всичките подготвени на място и удостоени с биодинамичния сертификат Demeter (на името на гръцката Богиня на земеделието Деметра- б.а.). Друга част от производството изпълва рафтове на магазини в градовете Веве и Монте. А една хлебарница в Егъл редовно купува брашна от лимец и три пъти седмично предлага специални хлебчета, оценявани от потребители, ориентирани към здравословното хранене.
Двата вида прародители на пшеницата
Примитивните или известни още като „древни” пшеници – еднозърнестият и двузърнестият лимец, днес са основен продукт на органичното земеделие поради нарасналия интерес на производителите към култури с ниски вложения и на потребителите – към природосъобразен и здравословен начин на живот. Разпространените у нас форми не са взискателни към топлината и са силно сухоустойчиви и студоустойчиви, което ги прави много подходящи за отглеждане при променящите се климатични условия. Могат да се развиват и при по-висока надморска височина между 700 и 1300 метра, където отглеждането на съвременната пшеница е немислимо. Отличават се с голяма резистентност на гъбни болести. Невзискателни са към агротехниката.
Еднозърнестият лимец (Triticum monococcum) е една от най-ранно култивираните форми пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в района на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр.. Окултуреният еднозърнест лимец е с плътно положени зърна, обвити с твърди люспи, което се явява естествена защита от най-различни външни въздействия – климатични, химични, биологични, гризачи и др. Не боледува – т.е. няма нужда от третиране с пестициди. Има стабилна генетична структура, което означава, че е устойчива на генно модифициране. С високо съдържание на минерали и витамини, особено калий, калций, магнезий, фосфор, органичен манган, селен, бета-каротин. Само еднозърнестият лимец е подходящ за безглутеинови диети, защото съдържанието на глутен при него липсва или е много малко.
Еднозърнестият лимец е известен у нас и под названието „яза”.
Двузърнестият лимец (Triticum dicoccum) е известен под названието емер, във Франция като amidonnier, а у нас като Капладжа или Полуполба,. Възникнал преди повече от 10 000 години, двузърнестият лимец е бил широко използван като растителна храна, а по-късно е изместен от културната пшеница.
Окултуреният двузърнест лимец (Triticum turgidum subsp. dicoccum) се отличава с добър добив върху бедни на хранителни вещества почви. Устойчив е на стъблена ръжда при висока влажност. По-богат e на белтъчини и диетични фибри в сравнение с обикновената зимна пшеница. Основно се използва като фураж за добитъка, както и при производство на пълнозърнест хляб и в диети за здравословно хранене.
Източник: Фермера.бг
