Вестник „Дума” отказа да публикува долния материал, който всъщност е стара еврейска притча, за приключване на един спор. Според автора Анжел Вагенщайн, това е ПЪРВИЯТ негов текст, който вестникът, орган на партията, на която той е член от точно 75 години, отказва да помести. Това е и последният негов текст за вестника. Вагенщайн е сътрудничил и в нелегалния комунистически печат в години на жестоки преследвания, когато забраните и конфискациите на броеве, както и наказанията за авторите им, са идвали предимно от съмишленици на „суперполицая” Никола Гешев. Редактирал е списание от килията на смъртник в затвора. В годините на развихрения тоталитаризъм Вагенщайн не е сътрудничил на „Работническо дело”, а и вестникът не е страдал особено от тази взаимна антипатия. Дано това да е звънец за междучасие, а не знак за настъпването на нови времена за свободното ляво слово!
Уважема другарко Нинова,
Аз написах, Вие ми отговорихте. Нека не си губим времето с истини и неистини в един традиционен спор, който тече в Партията още преди да сте встъпили в нейните редове. За да разсея доколкото мога натегнатата атмосфера, която повече или по-малко владее днес на „Позитано” и околността, позволете ми вместо някакъв съвършено излишен отговор да Ви разкажа една „хохма” – полско-украинска еврейска мъдра смешка, родена в малките градчета, наричани на полски „мястечко”, а на тамошния еврейски език – „щетъл”. В нея се крие отговорът ми.
***
…И тъй, в ранната петъчна вечер, в очакване на свещения еврейски „шабат” – съботния ден на радостен мир и спокойствие, равинът си пиел традиционния чай със седемте най-мъдри старци, управляващи градчето. Внезапно в стаята се втурнал бакалинът Шмойле – потен и разтревожен.
–Шабат шалом, ребе, шалом и вам, мъдри старци!
–Какви ветрове те носят насам, Шмойле? Нещо тревожно? – попитал равинът-
–Ох, ребе, случи ми се нещастие. Един досадник толкова дълго се пазари за торба ечемик, че когато затворих бакалницата, банката вече беше затворила. И в джоба ми останаха хиляда злоти! А ето, настъпва свещения шабат и казано е, че е голям грях да държиш в джоба или да докосваш пари в съботния ден! Голяма беда, какво да правя ребе?
–Намерил за какво да се тревожи! Ето, ще заключа твоите хиляда злоти в синагогалната каса, а ти ще дойдеш в понеделник да си ги получиш. Седмината уважавани старци са свидетели и също ще потвърдят, че това е най-простият изход.
Старците утвърдително кимнали, бакалинът Шмойле въздъхнал облекчено, а равинът отключил касата и прибрал злотите.
…В ранния понеделник Шмойле отново почукал на вратата при равина, който си пиел чая със седмината мъдри старци.
–Добро утро, ребе и вам, добри старци! – почтително поздравил Шмойле.
–Да е добро и за теб!
–Дойдох си за парите – рекъл Шмойле.
–Кои пари? – учудено попитал равинът.
–Онези хиляда злоти, ребе. Гдето ти ги оставих на съхранение в
петъчната вечер…
–Ти да си ми оставял пари? Не помня такова нещо.
–Как така не помниш, ребе? Ами тук бяха седмината мъдри старци, те
са свидетели, че ти оставих на съхранение хиляда злоти!
–Така ли? – зачудил се равинът – Значи вече изкуфявам и започнах да забравям. Добри старци, да ми е оставял Шмойле някакви пари?
Добрите мъдри старци един през друг заотричали, че въобще са виждали Шмойле от един месец, че бакалинът е шмекер, измисля си някакви злоти и всякакви такива.
–Ама как така… – объркано казал Шмойле, готов да се разплаче.
–Успокой се, синко – рекъл равинът и се обърнал към гостите си – Хайде Вие, добри старци, осенени от Йехова с мъдрост, излезте да се поразходите. Пък аз ще се разбера със Шмойле.
Излезли старците, а равинът бръкнал в джобчето на жилетката си , извадил ключето от касата и я отключил.
–Ето, синко, вземи си парите. Точно хиляда злоти!
–Тогава защо беше целият този цирк с добрите, мъдри старци?! – облекчен се зачудил Шмойле.
–Защото, синко, исках и ти да узнаеш с какви хора управлявам градчето!
Надявам се, другарко Нинова, да сте разбрала отговора ми. Шабат шалом!
Джеки
Източник: Поглед.инфо
Прекрасна притча!