СКЛАДОВЕТЕ, ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ И БЪДЕЩЕТО

Дърво без корен

СКЛАДОВЕТЕ, ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ И БЪДЕЩЕТО

Понятието industriekultur или Loft – напълно непознато у нас, палежът е поредната илюстрация, че ни управлява безпардонна и просташка мафия

 

Тютюневите складове на Димитър Кудоглу в оригиналния си вид.

Случаят с палежа на складовете в Пловдив може да получи няколко възможни коментара. В тях ще спомена онова, което остана незасегнато, пренебрегнато или неакцентирано от родните медии.
Ето го:

1 КОМЕНТАР ЗА ВРЪЗКАТА АРХИТЕКТУРА-КУЛТУРА
В Пловдив изгоряха стари индустриални постройки – тютюневи складове, най-вероятно да се отвори място за бизнесцентър и няколко кооперацийки.
Българските мутри, наричани бизнесмени, както и българските гешефтари, наричани политици, въобще не познават и не са чували за явлението industriekultur (от немски – индустриална култура) или Loft (от англ. – мансарда, галeрия, чардак)
Ако го знаеха, щяха да пазят тези складове като очите си.

Защо ли?
Защото един от най-скъпите жилищни и бизнес комплекси в Лондон са старите товарни докове, които са преустроени за целта… Всъщност примерите по света са хиляди и хиляди.
А накратко – старите индустриални здания се обръщат в жилищни постройки, бизнесцентрове с офиси, заведения, музеи, ресторанти и т.н. И в туристически обекти.
Това не излиза по-скъпо от нов градеж. Най-важното е, че е по-ефективно като печалба, отколкото събарянето им и строежа на нови бетонни кутийки.
Има и законов инструментариум за целта.
Например през 2001 г. в Лос Анджелис се прие закон за адаптивно преизползване, който насърчава превръщането на вече икономически нежизнеспособни промишлени сгради в такива за културни и жилищни функции.
Давам няколко снимки от подобни реализации – в случая като изглед от Шпайхер-Щад в Хамбург, както и на loft жилища в такива райони.
Но при мутренската култура у нас и непознаването на световните постижения най-лесното е да се поръча драскане на кибрита. Без драскащите го паралии да могат дори да осъзнаят, че не затриват само едно "голо минало според тях, но и тлъстите печалби в джобовете си.

2 КОМЕНТАР ЗА УНИКАЛНОТО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Изненадан съм, че се срещат редица коментари по форумите, в което се твърди: е какво толкоз, това бяха грозни сгради!
Този светоглед е израз единствено на бай-ганьовската ни култура. И на светоглед, останал с поне век назад от 21 век.
Но явно културата на заявяващите го е все още твърде далеч от културата на средата, в която живеят и която не забелязват.
Освен това ще напомня, че народ, който не цени миналото си, няма и бъдеще!

В този аспект няколко думи за историческата стойност на сградите.
Няма да повтарям вече изписаното за архитектурна и историческа стойност, а онова, което нито една медия не посочи.
Складовете са част и от историята на антикомунизма в България.
На 3-4 май 1953 г. те са място на първата работническа стачка срещу режима в България, която е разстреляна от милицията.
Издигат се синдикалните искания: за целогодишна заетост, за увеличение на заплатите, да не се работи в събота, да се върнат национализираните почивни станции на синдикалния съюз и т.н.. Събират се хиляди протестиращи.
Броят на убитите и ранените е неизвестен и досега.
Все пак се знаят имената на 9 убити работнички и работници. Над 50 са ранени, арестуваните са между много стотици и хиляди.
Същественото! Това е първия масов протест срещу режимите в цяла Източна Европа. (Берлинското въстание е по-късно – от юни 1953 г.)
За да не ми вини някой в пристрастност ще се позова на лявата историчка проф Искра Баева, която беше и виден кадър на партията – столетница – участват над 20 000 души.
Пред работвиците се изпривят тогавашните комунистически велможи от Политбюро Антон Югов, Станко Тодоров и др. Освиркани са, полетяват към тях камъни и разни предмети.
И е изкомандван "разстрел". Заповядва го Иван Пръмов – свекърът на Меглена Кунева, която сега е вожд на търговската гилдия, наречена "дясна” Реформаторска коалиция.

Складовете бяха уникални от историческа гледна точка – след установяването на тоталитаризма в Източна Европа те са първата в тях искра на съпротивата срещу него!

3 КОМЕНТАР ЗА ДОСТОЙНИТЕ БЪЛГАРИ
Три от складовете са били собственост на тютюневия магнат от миналото Кудоглу.
Позор за нас като нация и общество, че този човек е забравен. И позор, че пожарът погреба дареното от него за народа на датата на рождения му ден – 21 август.

Няколко думи за Кудоглу – един от най-големите тютюневи фабриканти на България, роден на 21 август 1862 г. в с. Малко Габрово, Ксантийско. Завършил е френския колеж в Цариград

През 1903 г. се заселва в Дрезден, Германия, който е център на тютюневата промишленост в Европа.
Кудоглу обаче не забравил корените си и през 1908-1909 г. приспособил своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарил родната си къща за училище. Подпомагал със средства бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открил 11 трапезарии за бедни. Финансирал старопиталища, благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, различни комисии, комитети, църкви,

Само за няколко години през 20-те години на ХХ в. дарява 42 милиона златни лева за изхранване и лечение на бедни, болни, военнопленници, бежанци.

Още през 1920 г. той внася в Българската академия на науките 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на народния поет Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Цанко Генов Бакалов (известен с псевдонима Цанко Церковски).
През 1927 г. с построена и дарена от него голяма четириетажна сграда в центъра на Пловдив започва работа създадения от Кудоглу Дом на благотворителността, както го е нарекъл. Към това дарение са били дарение и два тютюневи склада на бул. "Иван Вазов" в Пловдив. С наемите от тях – 800 000 тогавашни лева е трябвало да се издържа Дома за дейността си.
Ето думите му при откриването през октомври 1927 г., след като е назначил докторите, мед. сестри и персонала:
„Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този дом, който е Ваш, който е дом на целия български народ. Добивам нови сили за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!”.
Интересното е, че наред с медицинските отдели, в Дома е организирана и библиотека. По-късно към тази сума прибавя още 250 000 лв., за да открие, мебелира и обзаведе противобясна станция към дома.
Дома вече го няма – през 70-те години партайгеносите го взривяват, за да се „разчисти” Централния площад за манифестации и за да построи бетонен паралепипед за централна поща.

4 КОМЕНТАР ЗА ТЪРГАШИТЕ , КОРУПЦИЯТА И МАФИЯТА

Алчните реститути ги няма в схемата, както вероятно си мислите.
Защото на наследниците на Кудоглу (познавам един от тях лично) не позволиха нищо да си реституират освен два етажа от къщата им на Централния площад.

Познавам случая и документите, защото като журналист съм се занимавал с него, но не можах да помогна. Разни ченгета и агенти парадоксално се оказаха "наследниците", а родната Темида се разсея за документите.

Като журналист мога да ви кажа, че такива случаи на погрешна "реституция" при фабричните имоти и големите активи бяха масово явление.
Много от истинските едри рестути вдигнаха ръце, особено след посещенията на едни едри и мускулести момчета при семействата им. Ще отбележа, че на редица едри реститути им се наложи едновременно с реституцията под "кандърмите" на същите мъжаги да подпишат ипотеки, залози и записи на заповед и да останат с дребни суми на фона на уж придобите от тях активи.
Складовете първоначално бяха "реституирани" на друг тютюнев магнат – емигранта Койчо Белчев и половинката му (рускиня), за които се носеха много слухове за връзки с нашите групировки. Реституираха му ги, но родът на Койчо Белчев не е бил техен собственик.
Като актив те веднага са вкарани в капитала на старозагорската тютюнева фирма „Слънце” , в която наред с Койчо Белчев дял има и „Булгартабак холдинг”.
Заради непогасени задължения към холдинга те са ипотекирани към него – забележете на каква стойност – за около 100 000 лв и през 2005 Булгартабак ги продава.

Ето текст от документите (цитат):
"Два склада за тютюн, земя ведно с построените в нея сгради – имот № 918, от кв. 156-нов, 304 – стар, намиращ се в гр. Пловдив, Централна градска част, ул.”Капитан Андреев” № 2, с обща площ 1 431 /хиляда четиристотин тридесет и един/ квадратни метра, ведно с построените в него два тютюневи склада, представляващи общо четириетажна масивна железобетонна сграда със застроена площ 1 425 /хиляда четиристотин двадесет и пет/ квадратни метра и 6 /шест/ квадратни метра двор, при граници на имота: на северозапад – улица “Иван Вазов”; на североизток – ул. “Капитан Андреев”; на югозапад – имот № 671 и на югоизток – ул. “Г.М.Димитров”. Минимална конкурсна цена без ДДС в размер на 910 114 лв. /деветстотин и десет хиляди сто и четиринадесет лева/. Спечелило конкурса лице: ”Р.И.П.А.”ООД, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул."Руски” № 77, вх. В, ап. 1, регистрирано по ф.д. № 3891/2004 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, представлявано от Пиетро Луиджи Гиа, Италия, л.п. 592919 U/22.01.2001 г., в качеството му на управител, спечелил с цена 1 840 000 (един милион осемстотин и четиридесет хиляди) лева без ДДС."
––––––––––-

Датата на този документ е 09.06.2005. Той удостоверява единия собственик, който е купил ценния имот за жалка сума (плащано е с компесаторки)
Вторият собственик е "Галакси Инвестмънт Груп" ООД (бившо "Галакси пропърти груп"), чиито собственици са Атанас Петров и Антон Щерев. Двамата са собственици и на "Винпром Пещера".
По онова време председател на УС на „Булгарбатак” е днешната лидерка на БСП – Корнелия Нинова.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За да видите това, което се случва пред носа ви, ви трябва отчаяна борба със себе си.
Не става дума само за историческо, архитектурно, културно наследство.
Палежът е поредната илюстрация, че ни управлява безпардонна и просташка мафия. И че политиката у нас е израз на битката между клановете й.
Историята не е вехтошарство от миналото, както мнозина си мислят. Тя е коренът на дървото на обществото, което започва от него, върви през ствола му – настоящето и се разстила в короната му – нашето бъдеще.
Без корени това дърво съхне и ще изсъхне. А без общество, което да умее да се брани от политиците си, в никоя държава няма просперитет, без общество винаги и индивидуалният просперитет е несигурен и застрашен.

Източник: Фейсбук

Категории Цивилизация

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *