При несполучливия опит за военен преврат в Турция са загинали над 290 души, се казва в официално изявление на Министерство на външните работи на южната ни съседка. От жертвите близо 160 са цивилни лица. До момента са арестувани повече от 6000 души, обявени за участници в метежа, предава Deutsche Welle. На този фон изглежда абсурдно 48-часовото мълчание и последвалите го обяснения на посланик Надежда Нейнски, която в Турция е официален представител на българската държава. В най-критичните часове на опита за преврат г-жа Нейнски – гласът на България в чуждата страна, не е била открита от наши граждани, потърсили я за помощ. В техните очи, а и пред цялото ни общество, не може да я оправдае последвалото обяснение, тиражирано от медиите, че Нейнски пътувала за Анталия на отдавна планирано благотворително събитие на фондацията „Самуел Ето“. Очевидно Нейнски е избрала подхода на щрауса, надявайки се никой да не я открие сред хотелите и плажовете в прочутия курорт. Обаче живеем в технологичен свят, във време на социалните мрежи и всичко, което се случа, се предава на живо. Така че изчезването не е малка грешка, а сериозен гаф на дипломат.
Всъщност криенето на глава в пясъка и зарязването на сънародници в пълна безизходност е отдавнашен, любим метод на посланика с хубавото име Надежда. Дори бегъл поглед към последните десетилетия показва, че тя се придържа към метода винаги, щом намесата в някакъв проблем би генерирала за нея евентуални лични затруднения. Подходът й бе в действие още в далечната 1999 година, когато на 10 февруари посолството ни в Триполи прие сигнал за изчезнали първоначално 23-ма български медици от болницата в Бенгази. След цели 5 дни, чак на 15 февруари, нашето Министерство на външните работи, начело на което бе г-жа Надежда (тогава Михайлова), изпрати нота до джамахирията. Вместо да се втурне да спасява медиците, както направиха за сънародниците си останалите постсоциалистически страни, Михайлова, като министър на външните работи, се опита да крие информация от медиите и на практика пожертва българските медици.
Още като Михайлова, Хубавото Наде изпитваше безпокойство от медиите. И как да не се безпокои след онзи вулгарен шарж, който си позволи да излъчи студентската програма "Ку Ку" по националната телевизия. Представете си: Младата ни и очарователна външна министърка да се радва на толкова мило внимание от легендарния канцлер Хелмут Кол, който я покани да летят заедно в канцлерския самолет, а комедиантите да разкажат това събитие като долнопробен сюжет от стрийптиз бар: "Надежда на Кол". Разбира се след това окончателно спуснаха кепенците на студентското предаване и отвориха интереса на публиката към едно друго шоу.
Да не си помислите, обаче, че Хубавото Наде е някаква си цензорка? Преди общинските избори през 1999 г., тя обучаваше местните активисти на СДС, като ги съветваше: „ Нахранете журналистите”. А след като избухна скандал, премиерът Иван Костов трябваше да я вади от киреча.
Така че от десетилетия насам като политик Надежда Михайлова, сега Нейнски показва безпомощност да действа в критични ситуации, проявява необичайно голям егоизъм и стремеж за съхранение на собственото си благополучие, следвайки изпитан подход на мълчание и ненамеса.
Твърдението, че тя като дипломат, без разрешение на Министерство на външните работи, нямала право да контактува със сънародниците ни, изпаднали в кризисна ситуация, не е оправдание. След като госпожата е толкова безгласна, защо изобщо е в Турция? Не е ли задача на българския посланик да помага на българските граждани, ако по някаква причина в чуждата страна те са в бедствено положение? И какъв посланик е този, който пренебрегва едно от основните си задължения – да се грижи за сънародниците си? Не е ли това повод за отзоваване? Ако имаше поне малко достойнство, г-жа Надежда сама би си подала оставката. Но, като се знае нейното досегашно поведение, едва ли тя ще се пожертва за едното достойнство. Прави са журналистите, които казват, че днес Бай Ганьо няма мустаци и мускали, няма дори пол, но често се явява в прекалено лъскав външен вид. И независимо от това, той лесно се познава по вечния си, неустоим, ненаситен стремеж към келепир. В това отношение на г-жа Надежда може да се каже само едно: „ Ашколсун!”
Досега по темата в Студия Трансмедия:
Стрелба в Анкара, затворени мостове в Истанбул
БНР: Българското правителство осъди опита за насилствена смяна на властта в Турция
Превратаджии отвлякоха командира на флота и боен кораб
След военните съдиите се оказаха най-опасният враг на демокрацията в южната ни съседка
Трудно е да бъдем оптимисти за бъдещето на Турция
С един замах Ердоган ликвидира и опозиция, и бариери по пътя към едноличната власт
Ердоган е избегнал смъртта за минути във въздуха
Уикилийкс: 300 хиляди имейли на АКП станаха публични
Нов екшън в Истанбул: Простреляха в главата зам. кмета на града
