Лоша особеност на жлъчно-каменната болест е, че тя напомня за себе си при всяко отпускане и грешка в диетата. А през лятото, по време на отпуските такива слабости са чести и водят до жлъчна криза. Втората неприятна особеност на болестта е, че засяга хората в най-активния период от живота им. Всеки 10-и мъж и всяка 5-та жена над 20-годишна възраст са предразположени към това страдание.
Жлъчната криза
обикновено настъпва след консумация на по-мазна храна — ястия с повече масло, яйца, орехи, и др. Началото е внезапно — най-често нощем. Пациентът се превива от силни, коликообразни болки, повтарящи се през кратки интервали. В началото болката е разлята и обхваща целия корем, но след няколко часа се локализира предимно в дясното подребрие. Съпровожда се от горчив вкус в устата, упорито гадене и повръщане. Около 10—20 на сто от пациентите до 48-ия час от кризата получават лека жълтеница, която отзвучава за 2—3 дни.
Основното в профилактиката на жлъчните кризи е да се спазва необходимата диета. Тя препоръчва да не се консумират пържени и панирани ястия, както и богати на холестерол продукти — яйца, мозък, вътрешности, сметана, животински мазнини, тлъсто месо, растителни храни, съдържащи фитостероли — боб, леща, грах.Подходящи са храни, които предпазват чернодробните клетки от вторично увреждане , като извара, обезмаслено мляко, месо без тлъстини.Също – храни, богати на лецитин, например, соята. Естествено препоръчват се плодове и плодови сокове. Храната трябва да се приема на малки порции 5 пъти дневно в строго определени часове. На пациентите, чието заболяване все още не усложнено, се препоръчва балнеолечение, но не по-рано от 2—3 месеца след като отзвучи острият възпалителен процес. Благоприятно е действието на балнеопроцедурите, както и пиенето на минерална вода. Тя помага за разводняване на жлъчката. По този начин не се създават условия на застой и образуване на камъни.
Терапията
на жлъчнокаменната болест е комплексна. По лекарско предписание се приемат обезболяващи и други медикаменти. Те могат да се съчетаят с фитотерапия. Билки с изразен жлъчегонен ефект са: шипките, глухарчето, жълтия смил, белия трън, пчелника, ментата. Запарка от мента се приготвя като две супени лъжици от изсушената билка се заливат с 500 мл. вряща вода. Оставят се така два часа. След това течността се прецежда. Пие се по една винена чашка 3-4 пъти на ден. Помагат и: прясно изцеден сок от моркови – по 50 мл., няколко пъти дневно; супена лъжица ябълков оцет, разтворен в чаша топла вода (приема се сутрин и вечер, на бавни глътки); комбинация от равни количества зехтин и лимон и др.
Интересен метод е литолитичната терапия. Чрез нея камъните в жъчните пътища се разтварят и така се освобождава жлъчния мехур. Но след около 5 години от такава интервенция отново се образуват камъни. Радикалният подход към проблема е хирургичното лечение чрез лапароскопския метод. В тялото на болния, през малък разрез, се въвежда хирургически инструмент (вид ендоскоп), който има осветителна тръба за наблюдение. С този уред хирургът изследва коремните органи, прави биопсии, отстранява образувания и се премахва възпалената жлъчка.
Категории Консулт
