„Русия е способна да се превърне в най-големият световен доставчик на здравословни, екологично чисти и висококачествени храни, каквито западните производители отдавна са загубили“, заяви Путин пред парламента, след като беше наложена забраната за внос от Турция. Амбициите на държавния глава на федерацията вече придобиват видим резултат. По данни на американската агенция Блумбърг, финансовите инжекции в агросектора през последните 20 години са помогнали за увеличаване на износа на храни до рекордните 20 милиарда долара през 2015 г. Това е повече от спечеленото от страната чрез продажба на оръжия.
Общо селскостопанският добив се покачи с 3 % миналата година. Големите зърнени запаси, съчетани с по-слабата рубла, помогнаха на руската икономика да спре спада си до 3.7%. Русия е орязала международните покупки на храни с около 40 процента от 2013 г. насам, до размер от 26.5 милиарда долара миналата година, отчитат анализаторите от Блумбърг.
Руските олигарси инвестират в земеделие
„Ако някой ме попита кой е най-подходящият и печеливш бизнес, в който да инвестира сега, бих му казал, че това е земеделието,“ казва Александър Лебедев, бивш офицер от КГБ, сега бизнесмен, съпритежател на най-голямото производство на картофи в Русия. На същото мнение е
67-годишният Владимир Евтушенков, най-старият от 40-те руснаци начело на Индекса за Милиардери на Блумбърг, който има безупречен усет за точния момент. Неговата компания„АКФ Система“,която инвестира във всичко – от мобилни услуги до здравни клиники, е придобила оранжериен комплекс, наречен Агрокултурен Комбинат „Южний“. Това са множество оранжерии върху площ, равняваща се на 2300 футболни игрища между Черно и Каспийско море. Това става през декември м.г., когато Владимир Путин потвърди отново, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност.
„Двете най-горещи инвестиции за богатите руснаци са фермите и европейските хотели“, заяви Евгения Тюрикова, директор „Частно банкиране“ в държавната Сбербанк, най-големият руски заемодател. По думите й тази тенденция е напълно нова.
В резултат на контрасанкциите върху вноса на храни и безпрецедентното изобилие от субсидии, в много области земеделието стана по-доходоносен бизнес дори от суровия нефт, наричан някога от Путин „златната гъска“ на Русия. Цените на храните полетяха заедно с инфлацията, която надхвърля почти двойно желаните от централната банка 4 процента, като така се прехвърлят още повече богатства от обедняващия потребител към добре осигурените производители.
От Блумбърг дават пример с„Рос Агро“, производител на захар и месо, контролиран от милиардера Владим Мошкович. През последната година е получил 3 милиарда рубли (46 милиона долара) държавни субсидии и не е платил никакви данъци върху печалбата, като така е увеличил нетната си печалба с 33 процента, което е с 28 базисни точки повече от петролния лидер „Лукойл“. Регистрираните в Москва акции на компанията почти са се удвоили през последната година.
40 млн. ха свободни земи са подходящи за земеделие
Според някои изчисления Русия има повече от 40 милиона хектара свободни земи, подходящи за земеделие – територия с големината на Ирак. Путин вече призова властите да обмислят отдаването й за направата на още ферми.
Миналата година Русия се присъедини към десетките страни, отхвърлили засаждането на ГМО за търговски цели и забранили вноса на ГМО продукти, което постави Путин начело на това набиращо гласност световно движение.
Но диамантът в короната на неговата хранителна стратегия до момента е зърното. Тази година Русия победи САЩ и се превърна в най-големия износител на пшеница – постижение, дошло след обилна реколта от жито, ориз, соеви зърна и елда.
В периода на първична приватизация на земеделска земя и така наречените колективни стопанства (колхози) интересът към обработването на земята рязко нарасна: много руснаци се надяваха да започнат свой собствен бизнес с получените хектари. Делът на държавните земи намаля с 56% през 1991 г. и достигна 13% през 1997 г., но още през 1995 г. броят на тези стопанства започна да намалява. За разлика от раздробеното земеделие в България, следствие на връщането на земята в реални граници, приватизацията в Русия бе извършена на принципа на комасацията.
За съжаление оптимизмът и тук бързо се стопи. В условията на икономическа нестабилност, висока инфлация, растящи разходи и проблеми с реализацията на продукцията настъпи отлив на инвестиции. Повечето ферми опустяха, големите предприятия започнаха да изпитват недостиг на работна ръка и на инвестиции за обновяване на остарялата техника.
До 2020 г. Русия трябва да постигне хранителна самодостатъчност
Сега Путин заяви, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност. След спада, отчитан до преди 20 г., руските компании в агросектора започнах успешно да конкурират вносителите на селскостопански стоки. Но преди това бе извървян дълъг и противоречив път от колхозите до модерните агрохолдинги. И сега експертите не са единни в прогнозите си за икономиката на Русия през 2016 година, коментира Ксения Илинская, цитирана от „Руски дневник”. По думите й аграрният сектор във Федерацията претърпя съществени изменения за последните 20 години. За две десетилетия бе преминат екстремен път от една изостанала дейност в икономиката до привлекателен за инвестиции отрасъл.
Вносът на храни и селскостопанска продукция в периода 2003-2013 г. нарасна 6 пъти – от 7 млрд. долара до 41 млрд. долара. В същото време и въпреки това, започнаха да се появяват региони, където селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост се превърнаха в печеливш бизнес. На първо място в това отношение е Южна Русия, Поволжието, Московска и Ленинградска област, където се формираха мащабните агрохолдинги. В растениевъдството бе отчетен рекорден ръст при зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло, слънчогледово семе. Това позволи през 2014 г. износът да се увеличи до 18,9 млрд. от 3 млрд. долара само преди 10 години.
В животновъдството се засили производството на свинско и птиче месо. Сериозен принос за това даде ограничението върху вноса на месо. Най-популярна сред потребителите стана кампанията против „бутчетата на Буш“ – популярно евтино пилешко, внесено от Съединените щати.
При назначението на Александър Ткачов за министър на селското стопанство, президентът Владимир Путин формулира задачата много ясно: „Нужна е собствена продукция, продукцията от родното производство да запълни собствения пазар и това да стане бързо. При това да се намалят цените, за да се снижи напрежението в търсенето“.
Категории Стратегии
