Да рисуваш Ванга не е като да опаковаш Райхстага

Да рисуваш Ванга не е като да опаковаш Райхстага

Една година след като Бойко Борисов „подари“ на Светлин Русев музей

Йордан Славейков

Миналата година, точно пo това време в София се откриваше едно чудовищно пo замисъла и реализацията си недоразумение. Вероятно е трудно да се сетите кое от многото недоразумения, откриващи се като по часовник, ежеседмично, имам предвид.

За музея с главна буква иде реч, който официално се казва „Национална галерия „Квадрат 500″. Борисов директно каза в интервю: „Подарих на Светлин Русев музей“. Ясно стана и кой пожизнено ще го владее.

Ако имаха малко ум в главите си и желание за този нов и изстрадан музей да се говори и пише не само заради скандалите около него, държавните ни мъже щяха да предприемат редица близки до ума стъпки. Да се сетят, че единственият български артист, признат и обожаван в цял свят, се казва Кристо. Кристо Явашев.

Да се сетят, че е жив. Да се сетят, че не спира да работи.

Да отворят Уикипедия и да видят, че той не просто има рожден ден, а че той стана на 80 години в дните на откриването на музея. Аз на тяхно място щях и да се сетя, че за всеки един музей по света е огромна чест да има в колекцията си рисунки, скици, инсталации, части от творби, и изобщо всичко, излязло изпод талантливите му ръце.

Щях да направя пътека, ако трябва до ателието му в Ню Йорк в САЩ, да моля, да настоявам, да искам, да убеждавам той, с рожденното си име Христо, да направи концепцията за този музей. Да кръстя зала на негово име. Да намеря пари и да направя откупки на негови произведения на изкуството. Да го убедя колко е важно за България и доброто й име той да е в ръководството на този музей. Щях да търся и да намеря начини да го доведа обратно в родината му. Да му дам най-високи държавни отличия, защото той ги заслужава. Щях да се снимам с него, а не с Цеца Величкович и тандема Сталоун/Шварценегер, щях да се извиня за това, че е бил принуден да напусне родината си, щях и да съм благодарен, че я е напуснал.

Щях да настоявам той да пререже лентата за откриването на „Квадрат 500″.

Нищо такова не се случи, няма и да се случи. След това неусетно дойде новината, че се подготвя негова изложба. В България, в родината му. В Софийската градска художествена галерия в средата на септември се откри „Кристо и Жан- Клод: Графики и обекти 1963 – 2014“.

Изложбата съдържаше 130 оригинални отпечатъци и обекти, както и фотографии на осъществени негови и на съпругата му – общо 170 творби. Очаквах все на някой български изкуствовед това, което прави Кристо да му е интересно. И дочаках – лекция на Матиас Коденберг, един от най-големите изследователи на Кристо, дошъл у нас специално. Лекция с име: „Кристо преди Кристо: В търсене българските корени на художника“. Толкоз. Изводите са самонатрапващи се.

На 13.06. 2016 г. Кристо Явашев стана на 81. Светът в момента диви на поредния му, непризнаващ границите на въображението, проект. В едно малко езерце в Италия всички посетители  могат  да бъдат новите Иисусовци, наистина.

Вървят по водата, без да потъват. И то в продължение на цели три километра.

„Плаващи кейове“ е неговата нова инсталация, ще съществува само шестнайсет дни и много интересно за родния ни контекст, платена е изцяло от самия него.

André Grossmann  © 2014 Christo
André Grossmann
© 2014 Christo

Всичко – разрешителни, изработка, транспортиране, труд на ангажираните в проекта.

Ако аз бях на мястото на днешните наши управници, щях да намеря начин да си уговоря среща с него и да направя и непосилното, за да го уговоря следващият му голям проект на открито да се случи в родината му, в България.

Щях, но не съм, не съм някое от лицата, определящи културната политика на страната. Те са си самодоволни и самодостатъчни. За тях Светлин е по-добър от Кристо – художникът визионер на 21 в . Да рисуваш Ванга за тях е по-добре от това да опаковаш Райхстага. Да си академик е повече от това си направил инсталацията „Портите“ в Сентръл Парк в Ню Йорк.

Да присъстваш като ерзац за тях е удачният избор. Може би за това Кристо избра да отсъства като оригинал.

Още за Кристо:

Кристо – художникът визионер на 21 век

Визуалната култура, икономиката и публичното пространство като контекст за изкуството на Кристо

Кристо преди Кристо: в търсене на българските корени на художника

Най-добре Кристо да опакова Квадрат 500, завинаги!

 

 

 
Категории Цивилизация

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

1 коментар към “Да рисуваш Ванга не е като да опаковаш Райхстага”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *