85% от българите са съгласни, че Черноморието ни се нуждае от спасяване

85% от българите са съгласни, че Черноморието ни се нуждае от спасяване

Идеята, че природозащитните организации пречат за развитието на страната, не се радва на подкрепа

В началото на летния сезон и с новите спорове за черноморското крайбрежие, Карадаре, Иракли и Корал, „Галъп интернешънъл“ публикува част от данните, с които разполага, по темите, свързани с туризма и Черноморието.

Българите почти по инерция приемат всякакви идеи за опазване на Черноморието и природата въобще. Хората с по-високо образование и доходи показват и закономерно по-висока чувствителност по темата. Извън това не се наблюдават съществени отлики в мненията сред различните групи в изследването, нито според партийните пристрастия.

Цялостното отношение към българското Черноморие е като към нещо, което се нуждае от спасяване. 85% от българите се съгласяват, че са нужни различни специални мерки, които да гарантират запазването на останалите незастроени места по Черноморието. Сред хората с по-високо образование и доходи подкрепата е още по-видима.    

Например, експериментално беше тестван вариант за забрана на строителството поне на километър зад плажната ивица – в местата, които все още не са застроени. Макар и да звучи по-крайно, дори този вариант събира 81% подкрепа, като при хората с висше образование тя преминава 90%.

Скоро лансираната управленска идея за екоплажове очевидно попада на благодатна почва, защото 89% споделят твърдението „Задължително е да има места за природосъобразен туризъм, където да не се строи“.

В същото време 15% смятат, че опазването на природата пречи на развитието на икономиката. Както може и да се очаква, делът на подобни отговори е по-висок в малки градове – където проблемът е по-близък. Две трети са на обратното мнение. Това означава, че в масовото съзнание противоречие между развитието на икономиката и опазването на природата не съществува. Върху двете теми явно се разсъждава независимо.

Подобна е картината и по отношение на твърдението „Организациите, занимаващи се с опазване на природата, са вредни за страната ни“. Над две трети не са съгласни, а 11% се съгласяват. И тук обаче в по-малките градове дяловете на негативно отношение към зелените организации е по-осезаема.

Това твърдение беше тествано заради набиращата скорост критика срещу различни природозащитни организации. Разбира се, тук се получават и много автоматични отговори, но като цяло идеята, че природозащитните организации пречат на развитието на страната, не е успяла да постигне широка гражданственост. На този етап българите очевидно не споделят обобщения в това отношение. В същото време обаче дяловете на критични отговори не са пренебрежимо малки и показват нарастващо значение на темата.

Оказва се, че природата не е дискусионна тема в България. Настроенията по тестваните в сондажа твърдения са почти автоматични. Нагласите са принципни, а не конкретни.

Не така обаче стоят нещата по въпрос, който наистина стана политически дискутиран в последните месеци – забраната за палатки. От данните личи, че българите по-скоро не подкрепят забрана за разполагане на палатки по плажовете. Твърдението „Разполагането на палатки по плажовете трябва да бъде забранено“ се подкрепя от 29%, а 40% са на обратното мнение. Младите и хората с по-високо образование са закономерно в по-голяма степен против.

Липсата на ярки различия в мненията на различни социални групи показва, че опазването на природата не се възприема като остро политическа тема. Подобни нагласи бяха отчетени и през 2012 г., когато „Галъп интернешънъл“ отново провери настроенията по тези въпроси.

Категории Политика

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *