Миграционната криза и ЕС

В Дома на Европа днес:

Миграционната криза и ЕС

Дипломатическият институт обсъди дългослочните перспективи

 

 

Днес, 15 юни 2016 г. в Дома на Европа в София се проведе интересна международна конференция на тема „Миграционната криза – дългосрочни последици за Европейския съюз“, организирана от Дипломатическия институт към Министерството на външните работи с финансовото съдействие на Фондация „Ханс Зайдел“. В конференцията и нейните дискусии участваха представители на различни министерства и ведомства, на дипломатическия корпус и на неправителствени организации в областта на правата на човека, дипломацията и проблемите на сигурността.

Конференцията бе открита от г-жа Таня Михайлова – директор на Дипломатическия институт. Тя посочи значимостта на проблема с бежанската вълна и ефектът на пристигналите в Европа близо милион мигранти през 2015 г. върху отделните страни и ЕС върху цяло. Тя призова лекторите и гостите да дискутират най-острите проблеми, особено що се отнася до политическия и социален климат на континента, с оглед очертаването на възможни алтернативни подходи към интеграцията на мигрантите в отделните общества.

Приветствие към участниците от името на Министерството на външните работи направи заместник министър Румен Александров. Той анализира накратко предизвикателствата към България като страна от ЕС, произтичащи от неоформената политика на съюза през миналата година и спешните мерки приети през настоящата година, включително споразумението с Турция. Той посочи, че редица проблеми, включително и визовия, засега не позволяват изпълнението на клаузите на споразумението, което „съвсем не е идеално“. В допълнение той спомена също, че не се осъществява и договорената реадмисия. Според зам.-министъра при предстоящото реформиране на Дъблинския регламент трябва да се създаде възможност за подаване на молби за убежище и извън рамките на ЕС и така тежестта да не бъде поемана само от държавите на предна линия. Той призова и за строга защита на границите, особено сухопътните, както и за диференциране на проблемите на бежанците и мигрантите.

От своя страна, заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев акцентира върху произтичащите от мигрантската криза проблеми на сигурността. Според Гунев кризата вече постави на дневен ред нуждата от реформирането на системите за сигурност вътре в ЕС като много скоро, в следващите месеци, всички европейци ще видят и почувстват различията между страните вътре и извън Шенгенското пространство. Оттук той поздрави организаторите на проявата с навременната инициатива, тъй като темите за мигрантската криза и тероризма са свързани и ще останат свързани. Същевременно той специално посочи, че не се отчита увеличение престъпността заради преминаващите през страната бежански потоци.  

Регионалният директор за Югоизточна Европа на Фондация „Ханс Зайдел“ д-р Клаус Физингер постави конференцията в контекста на серия от подобни прояви по темата, организирани в региона – последната била съвсем наскоро в албанската столица Тирана. Той призова участниците да използват срещата, за да дефинират възможни решения, включително такива, свързани с ролята на медиите и създаваните от тях нагласи в отделните нации и региони. Тази тема беше подсказана и от г-жа Михайлова и тя се превърна в централна в последния следобеден панел, в който под ръководството на проф. Ана Кръстева представители на академичните среди обсъдиха перспективите за бъдещето на Европа.

Преди това обаче, поканените лектори и присъстващите гости обсъдиха в детайли миграционната ситуация в Европа.  Специално заслужава да се отбележи изказването на Миленко Никич – съветник на сръбския министър на труд, заетостта и социалната политика. Той наблегна на трафиканството е огромен проблем, чрез който страданието на хората се превръща в доходен бизнес за организираната престъпност по линия на трафика на бежанци. Оттук той изказа тезата, че защитата на границите не само не решава проблемите, но ги задълбочава по линия на зараждащия се нелегален бизнес. "Казват, че Балканският маршрут е затворен. Не виждам това. Хората са там, движат се, но трафиканството продължава“, заяви Никич. Неговото мнение е, че отбраната на границите и тяхното затваряне няма да решат проблемите.

Умут Памук – представител на турската Асоциация за солидарност за търсещите убежище, която е партньор на Върховния комисариат за бежанците към ООН даде данни за ниските бройки на върнати от Гърция в Турция мигранти по силата на споразумението между Анкара и Брюксел (449 по море и, неофициално – 1000 по въздух).

Посланикът на Швеция в България Н.Пр. Луиза Бергхолм изтъкна, че нейната страна е една от най-засегнатите от миграционната криза страни и има най-голям брой пристигнали чужденци на глава от населението. В тази връзка тя посочи примери за политиката за интеграция на бежанците, но призна също за съществуваща сегрегация. Като добри практики бяха споменати усилията новодошлите деца –бежанци веднага да тръгват на училище, където им преподават не само шведски език, но и математика на майчиния им език. Доста облекчен е и процесът за получаване на разрешително за работа още преди мигрантът да е регистриран като жител.

Интересни бяха и изказванията на словенския журналист Урош Шкерл и колегата му от БНТ Иво Никодимов. На базата на собствения си опит и журналистически материали и двамата акцентираха върху личностния елемент и трудностите и предизвикателствата, пред които се изправят бежанците докато стигнат Европа, а и след това.

Дискусията беше интересна, но накрая оредялата публика остана с чувството, че онези, които може би най-много щяха да се възползват от експертните разисквания – представителите на българската държавна администрация, не присъстваха или не останаха до края. Конференцията очерта механизмите и политиките, които отделните страни-членки на ЕС прилагат  по мигранската криза, но как направените изводи ще се превърнат в политика на родна почва не стана много ясно. Което не е упрек към организаторите, а по-скоро разсъждение колко малко сме готови да се вслушаме в другите и колко много държим да кажем само онова, което сме си наумили.

Категории Политика

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *