Само преди няколко дни ветеринарните власти ни уверяваха, че в Северна България няма животни, заразени с нодуларен дерматит и обещаваха превантивно да се проведе ваксинация във фермите. Успокоителни бяха и информациите за Южна България, като се казваше че там в някои места (например, в Благоевградска област) инфекцията е овладяна. Подчертаваше се, че от края на месец май няма диагностицирани болни животни. Така ли е наистина? Днес БНР съобщи за случаи на нодуларен дерматит в Северна България и за положителни проби от животни, отглеждани в домашни условия в южните части на страната ни. Много от фермерите, а и частно практикуващи ветеринарни лекари се опасяват, че нодуларният дерматит в Благоевградска област продължава да тлее. Над 800 животни са умъртвени до момента. Десетки стопанства са опустели, а стопаните още не могат да преглътнат жестоката картина след проведената евтаназия.
Принудителното убиване
на всички едри преживни животни, които са носители на вируса или са били в контакт с такива, е жесток удар за животновъдите.Унищожаването на стадата става според европейски регламент от 1992 г. Макар че държавата ни отпуска обезщетения – по близо 1000 лв. за умъртвена млечна крава и около 1500 лв. за бик, повечето фермери не смятат, че с тези средства могат да възстановят загубите и да започнат отначало. Цената на една крава в Европейския съюз е 1800 – 2000 евро. Според Симеон Присадашки, собственик на млекопреработвателната компания "Жоси" и на голяма кравеферма, компенсациите в Гърция, където заради болестта също се унищожават животни, са по 2500 евро на глава добитък, което позволява на стопаните да си купят нови крави, които са дори по-качествени от евтаназираните. Така че
обезщетението у нас се оказва нищожно
Стига за оцеляване, но не и за нов бизнес. По думите на един от животновъдите – Нигоиван Сабахлъков, „България остана на втора линия относно субсидиите. Нашите политици не успяха да изравнят стандарта на субсидиите между нормалните Европейски държави и нас”. Очертава се и още един тежък проблем – в момента, в Серес (Гърция) е пламнало ново огнище на нодуларен дерматит. Само 15 км го делят от Петрич. За това фермерите в Благоевградско се безпокоят, че всеки момент заразата ще влезе в България. Според тях мерките срещу заболяването са предприети твърде късно, въпреки че за опасността от дерматита в страната се знае отдавна. Ваксините пък не достигат, тъй като няма масово производство в световен мащаб, а компаниите, които ги правят, са само две и не разполагат с капацитет да ги осигурят веднага.
Вирусът не е опасен за човека, твърдят инфекционисти и епидемиолози
Но при животните проявите на заразата са драматични – много висока температура, обрив, замъгляване и изтичане на очите. При хората температурата бързо се овладява и няма други последици, но при животните това заболяване води до смърт.Опасенията за риск при консумацията на мляко от такива животни не са основателни, защото то се пастьоризира. От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ни увериха, че потребителите спокойно могат да се хранят с продукти, произведени у нас, които са преминали термична обработка или пастьоризация. Също – и от ваксинирани животни. Факт е обаче, че за стоките, които са произведени от ваксинирани животни, са предвидени специални обозначения на опаковката. Това означава, че в момента нодуларният дерматит ни нанася двойни щети. Първо води до ликвидацията на фермите в България и второ – лишава страната ни от пазари, поради съществуващите търговски ограничения. Болестта само увеличава затрудненията, които съществуваха и преди нея, причинени и от евтините европейски суровини и заливането на пазарите с имитиращи продукти от палмово масло. Масовото ваксиниране на животните също ще доведе до
търговски загуби
Причината е, че ще се налага изчакване на 28 дни от имунизацията (докато в организма се създадат антитела) преди млякото да отиде на пазара. В момента се извършва инсектицидна обработка на площите в Санданско-Петричкия район. Този подход обаче пречи на пчеларите, които и без това очакват ниска реколта заради дъждовете и боледуването на пчелите. Не са малко експертите, които смятат, че мерките срещу заразния нодуларен дерматит са закъснели. Вероятно е трябвало да се обсъдят по-прецизно всички „за” и „против” при решението на нашите санитарни органи през миналата година да се изчака с ваксинирането. И само в случай, че в съседни държави възникне опасност от нодуларен дерматит, страната ни да поиска от Европейския съюз да има превантивна ваксинация в зони с очакван риск. В момента ефект може да се очаква от съвместно организирани акции – у нас и в Гърция, срещу преносителите на инфекцията, т.е. едновременна обработка на тревните площи в засегнатите области на двете държави. Може би си струва експертите да се замислят върху това.
