Катастрофалните резултати във външното оценяване са катастрофална оценка за МОН

Конфликт на интереси в образованието

Катастрофалните резултати във външното оценяване са катастрофална оценка за МОН

16 856 деца са получили двойки по математика след седми клас, което прави невъзможно кандидатстването им в гимназия

Какъв е резултатът от общите реформаторски усилия за образованието в България? Отговорът на този въпрос се превърна в мощен източник на стрес за  ученици, родители, учителите и всички, които са свързани с образователната  ни система. Напоследък качеството й се срива, мотивацията на повечето преподаватели трайно се губи, а обществото е в недоумение.

Резултатите от държавното оценяване на учениците за тази година  са катастрофални –  16 856 деца са получили двойки по математика след седми клас, което прави невъзможно кандидатстването им в гимназия. Първоначално зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов се опита да скрие слабите оценки, като заяви пред "По света и у нас", че не знаел бележките във външното оценяване по математика за кой модул са написани и съобщи за около 3 800 двойки,  но Националната телевизия, след собствено разследване, огласи неудобната информация. Защо Стаматов  се затрудни в изчисленията си? Дали това има връзка със запланувания на 19-ти   юни т.г. в зала "Армеец" учителски събор, на който ще бъдат поканени над 10 000 учители, за да им прочете Меглена Кунева новия Закон за образованието? За целесъобразността на въпросното грандоманско мероприятие може отделно да се спори, а за колебливото поведение на   Стаматов има още причини – оказва се, че условията на задачите по математика са ненужно усложнени. При това за решенията им вероятно е изтекла информация от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование към Министерство на образованието и науката (МОН).

Според известния математик  проф. Сава Гроздев, зам.-ректор по научната дейност и преподавател във Bиcшe yчилищe пo зacтpaxoвaнe и финaнcи, хилядите слаби оценки по математика се дължат на неправилно зададени условия на задачите в първия модул на теста след VІІ клас. Това проф. Гроздев посочи пред БНР. Описаната от него ситуация  напомня за добре известните на по-старото поколение „Радини вълнения”, когато Кириак Стефчов умишлено задава на стреснатите ученици сложно формулирани въпроси. Странно как се е отклонило в тази посока образователното министерство? Според проф. Гроздев само 2-3 от задачите са били представени коректно, а една от тях – № 20, била направо сгрешена, защото в условието й се говорило за 8 правоъгълни триъгълника, а те били 7. Същото твърди Росица Урбалова, дългогодишен учител по математика в ЕГ "Пловдив". Поради липсата на ясно условие учениците губят време и не могат да разберат какво точно се иска от тях, е написала Урбалова във Фейсбук. В подкрепа на твърдението си учителката цитира акад. Благовест Сендов, според когото  "Задачите за седми клас са като гатанки".

Вторият изключително неприятен проблем е, че  проф. Гроздев е открил конфликт на интереси в цялостната организация на изпитите. Пред „Нова телевизия” той съобщи, че математикът, изготвил задачите – Мадлен Христова от Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКУО) към МОН, е учителка в 125 училище в столицата и е класна на седмокласници. За изтичане на информация според зам.-ректора говори фактът, че от oбщo 17 дyши oт ĸлacа на Христова, 10 ca пoлyчили oтличнa oцeнĸa пo мaтeмaтиĸa, а в цялoтo yчилищe имa caмo 2 двoйĸи нa тaзи мaтypa. Открит е въпросът защо все още не се търси отговорност за случващото се, тъй ĸaтo в пpoтивeн cлyчaй то щe ce пoвтopи дoгoдинa и по-догодина…

Крайно време е  в МОН да направят не общ, а много прецизен анализ на резултатите и честно да откроят причините за постоянно влошаващите се оценки при външното изпитване на учениците, както и да реформират качествено приетия уж нов Закон за средното образование. В противен случай от училищата ще  излизат полуграмотни хора. Нали, това не е целта на управляващите?

Категории Общество

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *