Президент на формата, не на съдържанието

Фейсбук форум

Президент на формата, не на съдържанието

Така и не чухме Плевнелиев да нарече нещата с истинските им имена

 

Снимка: bultimes.сom

С. Т.: Разказват, че през 2001 г. Симеон Сакскобурготски като министър-председател поканил писателя Боян Биолчев да стане кандидат на НДСВ в предстоящите президентски избори. "Той сегашния президент Петър Стоянов сутрин прави джогинг и охраната му тича с него. Аз като съм гмуркач, охраната ще трябва да се гмурка с мен. Да не създаваме затруднения за момчетата от НСО!", отклонил поканата писателят.

Не мисля, че Плевнелиев беше добър президент, въпреки че направи и някои положителни неща, предимно през втората половина на мандата си. Винаги е бил нелеп и неадекватен в поведението си, което за министър на регионалното развитие може и да е симпатично, но за върховния главнокомандващ на българската армия, за държавния глава, натоварен предимно с представителни функции, е недопустимо. Не успя да бъде лидер на българския народ и не защото българският народ е прекалено прост, за да го оцени, както някои ще кажат, а защото не прояви качествата, които биха го направили такъв. Все пак нашата нова история познава и такива личности, макар и малко.

Но това, което ми прави най-голямо впечатление е половинчатата неопределеност на всеки негов политически акт. Уж се е бил разграничил от ГЕРБ, а пък неколкократно повтаряше как не му се прави трети служебен кабинет и колко важна е стабилността в настоящия момент. По времето на Орешарски, като че ли, по-важни му бяха други неща. Защо след като всички се съгласихме, че сегашният кабинет с нищо не е по-добър от предходния, това бива подминавано?

Уж подкрепя съдебната реформа, но винаги говори общи приказки и повтаря кухи фрази. Така и не го чух да нарече нещата с истинските им имена: безграничната власт на една тиранична фигура – главния прокурор – както  в нейните институционални параметри, така и в нейното личностно олицетворение, което стръвно брани статуквото. Президентът на формата, но не и на съдържанието.

Не трябва да се забравя, че и през неговото бездействие мина законът, който позволи на Пеевски да оглави ДАНС, както и че още редица вредни закони бяха подминати от него. Не трябва и да се забравят несполучливите му служебни кабинети, увенчани от фамозната политическа грешка – Георги Близнашки.

Често чувам и чета в интернет колко възпитан, порядъчен и интелигентен е, как не се вписва сред българската политическа класа. И наистина не се вписва, поставим ли го до мутрите и милиционерите. Но това говори единствено за ниските ни политически стандарти, щом една порядъчна осанка може да възбуди в някои хора възторг. Снижаването на очакванията, отказът от критичност – легитимират пошлостта. Когато посредствеността стане обект на възхвала, дъното спира да ни се струва толкова ниско.

Не искам да поставям под съмнение, а няма и значение, отказа на Плевнелиев от втори мандат поради лични причини, вероятно семейната трагедия, която той преживя – напълно човешко и естествено. Но това не е достойно или пък недостойно, това просто лежи на друга плоскост. За големите личности, за личностите от исторически порядък, има друг стандарт, стандарт по-висок от нашия, на обикновените хора.

 

Категории Политика

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *