Промените в Изборния кодекс, отнасящи се до гласуване на българите в чужбина, са брутално посегателство върху правата на българските граждани зад граница и откровено нарушение на Конституцията, която казва, че българските граждани имат равни права, независимо къде се намират;
Това заяви омбудсманът Мая Манолова по време на Дванадесетата световна среща на българските медии в Прага, организирана по традиция от Българската телеграфна агенция:
Затова, аз нямаше как да мълча и когато бях сезирана от подписката на 6000 наши сънародници, живеещи в чужбина, реагирах незабавно. Организирах срещи с парламентарно представените политически сили. Започнах с лидера на най-голямата – г-н Борисов, а след това институцията на омбудсмана бе домакин на поредица консултации на представители на българи в чужбина с Патриотичния фронт, АБВ, Реформаторския блок, БСП и Народен съюз. По време на тези срещи, а и във всичките си публични изяви, заедно с представителите на българите в чужбина опровергахме манипулациите и неистините за гласуването на българите зад граница. Аргументирано и с числа разбихме опорните точки на поддръжниците за ограничаване на вота зад граница.
Нека видим числата. На парламентарните избори 2013 г. при действието на предния Изборен кодекс „Фидосова“, в Турция гласуват 66 186 души. На парламентарните избори през 2014 г. по кодекса „Манолова“, въпреки че са създадени повече секции, са гласували 62 587 души. Т.е. броят на гласувалите е намалял с 5%. В същото време вотът в страните от Западна Европа и Северна Америка се е увеличил с 67% спрямо 2013 г. (Гласували са рекорден брой – 82 403-ма, което е 57% от общия вот на българите в чужбина.) За първи път гласувалите в Западна Европа и Америка са повече от гласувалите в Турция (57% от общия брой). В държавите с най-многобройна българска диаспора ръстът на вота през 2014-та спрямо 2013-та е в пъти по-голям, в САЩ – 3 пъти, във Великобритания – 2,5 пъти, в Германия – 2 пъти. Изводът е, че по-лесното откриване на изборни секции извън страната, което стана възможно по кодекса „Манолова“, не доведе до бум на вота в Турция, а стимулира гласуването на българските граждани от Западна Европа и САЩ;
Вторият мит, отхвърлен от Мая Манолова бе, че гласуването зад граница е скъпо, тъй като откриването на секция в чужбина струвало между 7000 и 10 000 евро:
Аз съм категорично против остойностяването на граждански права в пари. Не приемам да има ценоразпис на конституционни права. Но, ако все пак погледнем числата, ще видим, че общият разход за 428 избирателни секции извън страната през 2014 г. възлиза на 1 382 000, 013 лв. Или 3229 лв. на изборна секция. Като по-голямата част от разходите са за командировъчни на държавни служители – 56% от всички разходи. Голяма част, от които впрочем могат да бъдат спестени при по-добра организация, включително договаряне на по-ниски наеми. Пресметнати на подаден глас в чужбина, тези числа показват разход от 9 лв. 53 ст. За сравнение, същата сметка на подаден глас в България възлиза на 9 лв. 01 ст., т.е. разликата е минимална. Така че, и този аргумент не издържа;
Манолова опроверга и трети мит – избирателната активност в секциите извън страната е много ниска, според депутатите средно 100 души в секция, българите в чужбина гласуват в луксозни, бутикови секции:
Числата показват, че и това не е вярно – средният брой гласували в една секция в чужбина е 339 души, а в България – 285;
Омбудсманът бе категорична, че и четвъртата теза на противниците на вота зад граница – създаването на МИР в чужбина не може да бъде създаден, защото ощетява малките изборни райони в България /Видин, Търговище, Смолян, Кюстендил/ е неистина. "Математическият модел показва, че ако бъде създаден МИР „Чужбина“ със седем или осем мандата, пропорционално на броя гласували, тези мандати ще бъдат взети от големите МИР – София, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен. Освен това създаването на МИР „Чужбина“ ще предотврати изкривяването при разпределението на мандатите – дефектът „Бат Сали“ няма да съществува":
Не ми е известен нито един доклад, на която и да е служба за сигурност, който да твърди, че гласовете на българите в чужбина са заплаха за националната сигурност. Както се видя от представените числа, въпреки либерализирането на режима вотът в Турция намалява. Аз лично съм против наказването на избиратели заради други избиратели. Още повече, че първите наказани най-лесно ще пристигнат в България с автобуси. Изобщо подходът „няма секция – няма проблем“, е сбъркан. Ако има партия, която според авторите на поправките развива дейност, противоречаща на Конституцията, има съд, който да я забрани или да не я регистрира. А що се отнася до манипулациите в изборните секции – те за съжаление се случват и в България. Масово. В Турция, която е най-близо, следва да бъдат командировани достатъчен брой държавни служители, които да следят за изборите…
…С приетите в среднощна доба поправки все пак бяха ограничени права – вдигнат бе прагът на преференциите, премахната бе изборността на кметове в малки населени места. Ударени бяха и българите в чужбина – на практика гласуването бе ограничено в дипломатическите и консулските представителства, а в градовете, в които няма такива представителства, броят заявленията за създаване на секция беше увеличен от 40 на 100. Най-силният удар беше премахването на т.нар. автоматични секции, които се разкриват без всякакви формалности, стига на предходен избор в съответното място да са гласували 100 избиратели – новаторски механизъм, който доближи възможностите за гласуване извън страната до режима на образуване на секции в страната…
…Провеждането на избори извън страната обаче е важно не само, защото трябва да се спазят конституционните права на гражданите. Това е и инструмент за държавна политика. Емигрантите може да са свързани с родината културно и сантиментално, но истинската връзка – тази, която ги задържа в националната орбита, кара ги да се чувстват нейни граждани и да продължават да се вълнуват и участват в националния живот – е участието в избори, т.е. правото на вот.
Още по темата:
Президентът ще сезира КС за Изборния кодекс
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: БЕЗПРИНЦИПНО МНОЗИНСТВО ЩЕ „ОПРАСКА“ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС В УГОДА НА ДОГАН
Цинични диваци ли сме всъщност?
Създаването на пречки за вота е ограничаване на права
Новите бюлетини – тука има, тука нема
