Цивилизация

 

 

Студия Трансмедия: С известния художник Росен Марковски разговаряме за безумната такса, както ти я наричаш, за изнасяне зад граница на произведения на изкуството, в случая само за картини ли става въпрос или за всички артефакти?

Росен Марковски: За всичко е. Даже името на комисията е издаване на удостоверения за картини и не произведения на изкуството, ами предмети на изкуството.

С.Т.: Доколкото знам, сертификати се издават от Националната художествена галерия при изнасяне през граница на артефакти, за да се бори контрабандата с произведения на изкуството.

Р.М.: Това е същото.

С.Т.: Кое обаче е абсурдното в случая? Защото те ще кажат – по този начин контролираме трафика на ценности.

Р.М.: Аз съм съгласен, че трябва да има контрол за изнасяне на автори, които са в списъка на забранените за изнасяне, но това много лошо рефлектира върху всички художници.

С.Т.: Върху сега работещите художници?

Р.М.: Да, защото се стига до някакви абсурдни ситуации. Давам конкретен пример. Българският културен институт в Прага ме кани да направя изложба, самият той е институт към Министерството на културата. За да изнеса картините в Прага, аз трябва да мина през тази комисия. Участвам с 30 платна и таксата за всяка една е 15 лева. 30 по 15 – ето ги 450 лева. Отделно трябваше да наема бус, защото платната не се събират в леката ми кола, да ги закарам и върна, трябваше да си направя и цветни принтове, които ми излизат около 100 лева. Тоест, на мен ми трябваха едни 600 лева да платя, за да мога да изнеса картините и да отида в Прага да представлявам българската култура. Аз плащам на Министерство на културата 600 лева, за да отида да представлявам българската култура. Още по-парадоксалното е, че тази комисия я минавам, за да установят не какъв съм, а какъв не съм. И установяват, че аз не съм от списъка на тези хора, които представляват България като автори. Техните произведения представляват интерес за България. Тоест те ми слагат печат, че България не проявява интерес към мен като творец, а в същото време отивам да представлявам българската култура. Канят ме да покажат българско изкуство, българска култура, аз затова плащам на Министерство на културата и те ми слагат печат, че не съм интересен за българската култура.

С.Т.: И това, ако не е абсурд, здраве му кажи. Всъщност, под формата на контрол върху трафика за износ на произведения, които са национална ценност или национално богатство, те събират пари от всеки, който иска да изнесе нещо зад граница.

Р.М.: Тази комисия е съставена от експерти, изкуствоведи, хора, които могат да разпознаят оригинала от менте, кое е съвременно, кое е ново и кое е старо, старите майстори. Аз съм съгласен, че трябва да има такъв контрол. Обаче имам против начина, по който става. Изнасянето на картини  от забранените автори е нарушение на закона и като те хванат, те вкарват в затвора.

С.Т.: Тоест трябва да има наказателна отговорност, а не събиране на пари?

Р.М.: Това е закон, който ти нарушаваш. Ако нарушиш закона те подвеждат под наказателна отговорност. Все едно ако ще пътувам зад граница, да отида в отдел наркотици в ГДБОП и да кажа: проверете ме за наркотици и те да ми бият печат на челото, че не нося наркотици, след това минавам за фалшиви пари, нямам фалшиви пари, друг печат. Трябва да доказваш какво нямаш, какво не си. Те удостоверяват, че не си. Не че си, а че не си. Това е абсурд, според мен. И това да отидеш на крака, да чакаш на опашка, за да ти ударят този срамен печат.

                              

С.Т.: Как реагират твоите колеги – на вас ви се налага постоянно да пътувате с картините си под мишница?

Р.М.: Презумпцията на Министерството е, че човек като е тръгнал да прави изложба на Запад, там 3-5 лева на работа не са пари за него и заради това повечето художници не реагират. По принцип гилдията сме малко по-затворени, по-самостоятелни, малко по- трудно се организираме. Не че ми се занимава с обществена дейност, но това да седим по ателиетата и да се оплакваме, да не правим нищо, според мен не е правилно. Плюс това аз не искам да се занимавам с министерство, да пиша писма, не ми е това работата. Не го мога. Аз просто искам да организирам мирен протест, с който да накараме тези хора да се замислят, че тази такса е безумна. Самата процедура на контрол е безумна.

С.Т.: Ти спомена за оригинали и фалшификати. Спомням си, преди време Светлин Русев спомена, че е виждал фалшификати на собствените си картини, но че това всъщност е една реклама за художника.

Р.М.: Има разлика между копие и фалшификат. Когато ти правят копие, това е реклама и тогава копието има стойност.

С.Т.: Но когато е декларирано като копие.

Р.М.: Да, то е официално копие и има немалка стойност. Особено, ако е направено от  добър копиепист, който си слага и името. А когато нещо се пробутва за оригинал, а то е менте, това вече е спекула.

С.Т.: Готвиш мирен протест, но смяташ ли, че чрез него ще постигнете нещо, министерството на културата е глухо за такива прояви?

Р.М.: Още не сме го измислили кога и как, обаче в момента организирам хората. Във всеки случай не с тенджери по улиците, о колко сме зле. Просто този купон, който си правим по ателиетата ще го принесем пред министерството на културата или пък ще направим някакъв доста некултурен пърформанс, някакво такова събитие. По някакъв начин да направим впечатление на министерството, че има такъв проблем.

С.Т.: Сегашният министър не е актьор или историк, както беше преди, а е от вашата гилдия. И би трябвало най-добре да ви разбере – самият той също е правил много изложби в чужбина.

Р.М.: Аз предполагам, че той не си носи скулптурите на тази комисия да им слагат печат, че не представлява интерес за България. Не знам всъщност каква е истината. Странно е това, че точно художникът на защитава интересите на гилдията. Съвсем друго е, когато колекционери изнасят картини, търговци на картини, антиквари.

С.Т.: Най-чистата формула е възнагражденията на експертите от комисията да се поемат от държавата, от министерството, а когато хванат някой, който изнася контрабандно произведение на изкуството, да го глобяват и разследват.

Р.М.: Както се контролират наркотици и оръжия. Откъде накъде аз ще отида да платя, за да ме претърсят? И за да ми кажат – не си ти точният човек, който търсим.

С.Т.: Ти пътуваш много, имаш ли представа как тези неща са уредени по белия свят?

Р.М.: Опитах се да го проуча това, малко информация намерих и в интернет. Почти в цяла Европа няма такова нещо. Питах един италиански художник, Албино Пити, той вдига ръце, смее се и казва, че е живял къде ли не в Европа и в Щатите, навсякъде е разнасял картини, но никъде не са му слагали печат на картината, че не представлява интерес за Италия, това е абсурд.

С.Т.: Това е обидно за самия творец.

Р.М.: Да, и това е. Другото е, че това са пари, които не знаем за какво даваме и трето,  самото ходене и редене на опашка – комисията се събира само три дни седмично, с по два часа работно време, трябва да отидеш в точния момент. Дори това е проблем, защото са нужни таксита, хора да ти помагат. Всичко е голям проблем.

С.Т.: Накрая, кога ще е художникът Росен Марковски, който не представлява ценност за България, ще покаже нещо, на тези, за които той представлява ценност?

Р.М.: Ще имаме един пърформанс, мини арт фест между 24 и 27 май в градинката пред „Кристал“.

С.Т.: А може би ще комбинирате пърформанса с акцията пред министерството?

Р.М.: Възможно е, само че аз си представям акцията пред културното министерство малко по-шумна и при всички положения весела. Не сме злобни, не сме гладни, просто не сме толкова търпеливи към безумията.

Обработили: Жения Стоянова и Кристияна Димитрова

 

Категории Цивилизация