ТОДОР БОЯДЖИЕВ: БЪЛГАРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПРОТЯГА РЪКА ЗА МИЛОСТИНЯ, А ЗА РЪКОСТИСКАНЕ

Наръчник на шпионина

ТОДОР БОЯДЖИЕВ: БЪЛГАРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПРОТЯГА РЪКА ЗА МИЛОСТИНЯ, А ЗА РЪКОСТИСКАНЕ

Разузнаването е инструмент на държавността, но най-важното е чия ръка държи инструмента, защото скалпелът може да спаси живот, но и да го отнеме

ВИДЕОФАЙЛ С ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ГЛЕДАЙТЕ ТУК!

Генерал Тодор Бояджиев – това е човекът, когото познават всички заслужаващи уважение световни разузнавателни служби. Поводът за днешния разговор е издателското събитие на сезона – поредната му книга „Наръчник на шпионина“, в два тома, издание на „Сиела“. Официалната промоция предстои в понеделник от 18 часа, в Големия салон на БАН. Читателите на transmedia.bg имат привилегията да получат едно предпремиерно представяне на книгата от самия автор.

Студия Трансмедия: Влизаме в дебрите на шпионажа, което неведнъж сме правили с теб, но така или иначе винаги има какво още да се каже. Една много интересна фраза забелязах в страниците на книгата, нещо като емблема на разузнавателната дейност: „Нищо не е такова, каквото изглежда и нищо не изглежда такова, каквото е.“

Генерал Тодор Бояджиев: Това е един от постулатите в разузнаването, особено когато става дума за активни мероприятия.

С.Т.: Много неща си публикувал, много си разказвал дотук. Какво съдържат тези два тома и с какво допълват темата за разузнаването?

Ген. Бояджиев:: Това е моята девета книга, но аз я писах и я приемам като част от трилогията или серията, посветена пряко на разузнаването. Първата книга, „Разузнаването“, излезе още през 2000 година. Предпоследната ми книга, „Разговори за разузнаването“, излезе през 2014 година. Сега тези два тома на практика са завършека на трилогията. Каква е основната идея? Защо въобще се появи тази поредица? Тя беше контрапунктът на онова, което започна още в първите дни на Великото народно събрание на тема „досиета“. Тогава аз бях този, който от парламентарната трибуна каза: „Не отваряйте кутията на Пандора“. На мен ми беше ясен генезисът, ясно ми беше кой стои зад всичко това и бях убеден, че кампанията няма да доведе до катарзис. И ето, вече 25 години по-късно виждаме, че катарзисът – такъв, какъвто някои очакваха, не се състоя.

С.Т.: Напротив, досиетата са инструмент за всевъзможни манипулации и изнудвания.

Ген. Бояджиев:: И удряне не само на политическия противник, а и на колегата в собствената партия. Този инструмент се използва, за да се злепоставя. Да напомня случая с доктор Петър Берон – един изключително нелицеприятен случай, когато неговите хора го обвиниха за нещо преди да го запитат него какво е било, как е било, а той по това време беше в чужбина и нямаше как дори да обясни. Както и да е. Но всичко това ме убеди, че в резултат на различни причини обществеността има много малко информация за този инструмент. Докато разузнаването почти има ранг на наука в западните демократични общества. Изучава се във всички водещи университети на САЩ и в редица европейски. У нас звучи интересно, но откъм жълтата страна. Обществеността не знае какъв е този инструмент. Отговорността как се използва той  носи ръката, която държи скалпела – инструментът може да спаси живот, може и да отнеме живот, зависи от ръката. Стана както в българската поговорка – вместо да бием по магарето, ние бием по самара. Всико това ме накара наистина да мисля сериозно, все пак имам 30 години опит, за това да покажа и другата гледна точка. Да дам възможност на този, който наистина обективно иска да вземе отношение, да чуе и другата гледна точка. Бях депутат във Великото Народно събрание, след това в 39-тото, на тази тема съм говорил многократно.

С.Т.: Главен секретар на МВР също.

Ген. Бояджиев:: Да. Общо взето имам известността на човека, който най-активно се е противопоставял и продължава да се противопоставя на манипулацията. Много бързо обаче се убедих в истиността на българската поговорка, че не може да си мъдрец или философ в собственото село. На това, което аз пишех винаги можеше да се сложи етикета – той е ченге и затова пише така. Затова избрах друг похват. Нещата, които исках аз да кажа, накарах други хора да ги кажат. И книгата ми „Разузнаването“ на практика включва девет съавтори, между които трима директори на Централното разузнавателно управление на САЩ.

С.Т.: Знак за повишено внимание– трима директори на ЦРУ!

Ген. Бояджиев:: Плюс двама на КГБ и на руското разузнаване. Човекът без лице – Маркус Волф, доайена на източните разузнавания. Адмирал Пиер Лакост – шефът на френското разузнаване. Професор генерал Мирослав Туджман – шефът на новото хърватско разузнаване. И разбира се, трябваше да има българско участие и то е от моя милост и от Бриго Аспарухов. Всички тези хора, които познавам лично и с които при ред различни обстоятелства не само общувах, а и се сприятелих, на практика отговориха на четири въпроса.

С.Т.: Нещо като анкета?

Ген. Бояджиев:: Не, то е като рамка на професионална автобиография. Въпросите бяха: Как влязох в разузнаването, какво правих в разузнаването, как излязох от разузнаването, какво правя сега. Задната ми мисъл, основна цел беше чрез разказа на тези доказани професионалисти да илюстрирам, че разузнаването е професия с човешко лице.

С.Т.: И то за високо интелигентни хора.

Ген. Бояджиев:  Да. И независимо, че Студената война и биологическата конфронтация ни е превръщала във врагове и противници, то има един момент, в който общият знаменател на интересите, общото зло, което заплашва демокрацията, без да изреждам – тероризъм, пране на пари и т.н., ни обединява. И всички тези хора си разказаха автобиографиите, което е безпрецедентно.

С.Т.: Тези сдържани и тайнствени хора, които обикновено представляват една мистификация за всички останали, изведнъж отварят уста в разказ пред твоите въпроси.

Ген. Бояджиев:  На практика никой от тях, това са високи професионалисти, никой не си е позволил да каже нещо, което разкрива секрет.

С.Т.: Да, естествено, но големият секрет е самата им личност.

Ген. Бояджиев:  Това е вярно. Отделно от това трябва да подчертая и този факт, който не е без значение – Ричард Столц и Ричард Кър, директори на ЦРУ, за да предложат нещо за публикуване трябва да получат съгласие от специална комисия на ЦРУ, че това, което пишат няма да навреди на националния интерес, няма да издаде тайни. И двата документа, които те ми дадоха, говорим за 70-80 страници от всеки един от съавторите, бяха минали през одобрението на ЦРУ. С други думи Централното разузнавателно управление каза: нямаме нищо против в България да излязат вашите автобиографии. Дали е било същото и с руските ми приятели, дали и на тях им е било необходимо да получат разрешение – не знам. Така че това беше първата книга.

С.Т.: Тук виждам един уникален екземпляр от тази книга с личните автографи на всеки един от тези знаменити асове на шпионажа на 20 век – Ким Филби, Маркус Волф, Ричард Столц и т.н.

Ген. Бояджиев:  Едва ли някой има накуп всичките автографи, но аз съм горд, че имам копие, което е разписано от всички мои съавтори. Друг интересн момент – книгата беше представена през май 2000-та година на кръгла маса в Пловдив, в България. И всичките асове дойдоха в България.

С.Т.: Всички тези съавтори дойдоха накуп в България?

Ген. Бояджиев:  Всичките бяха в България за премиерата на книгата в Пловдив, около кръгла маса, на която обсъждахме съдбовния въпрос: А сега накъде? Това беше принос на България към идеята за някакви стъпки към появата на международна разузнавателна общност.

С.Т.: Нещо като международен профсъюз на разузнавачите, звучи направо куриозно. Явно във вашия бранш личното и колегиалното надвишава идеологическото.

Ген. Бояджиев:  Определено.

С.Т.: Това чупи битуващото клише, че в крайна сметка разузнавачът е роб на някаква система или някаква идеология.

Ген. Бояджиев:  Общо взето разузнаването е много мощен инструмент на държавата, той има отношение към държавността. Въпросът е как се използва. Иначе методите, формите, средствата са известни 5 века преди Христа. Почти нищо ново няма в тази област, като не броим спътници, самолети и технологии. Втората книга, която се появи преди две години също е сборник. „Разговори за разузнаването“ – това са 52 разговора с признати професионалисти в различни сфери – 26 американци и 26 руснаци.

С.Т.: Отново паритет.

Ген. Бояджиев:  Разбира се, аз винаги съм търсил паритета, да се чуят и двете гледни точки. Отново идеята е да се покаже какво е това разузнаване. Но тук основният акцент е разузнаването през 21 век, как виждат бъдещето на разузнаването. А новата ми книга – „Наръчник на шпионина“ в два тома има малко по-различен мотив за написването. Една от големите грешки при прехода в сферата на националната сигурност е, че бе прекъсната връзката между поколенията. Масови уволнения, изхвърляне на доказани професионалисти, вместо опитът да се надгражда при новите условия.

С.Т.: Но и да се изчисти гнилото.

Ген. Бояджиев:  Да се изчисти гнилото, да се изчисти идеологията, ненужната политизация и наистина службите да се превърнат в инструмент на държавността. В резултат, на което младото поколение не можа да получи информация, от която да подбере необходимото и да надгражда. А ние, старото поколение, нямахме възможността да изпълним задължението си към държавата като предадем опит, който би могъл да се ползва при новите условия. Така че книгата по-скоро е адресирана към младите ми колеги. В нея се опитвам, без да я превръщам в академичен учебник, в по-занимателна форма да кажа какво е това разузнаване – във всичките му аспекти, във всичките му направления. И отново казвам – тя е не само за моята генерация, тя ще е интересна и като ретроспекция, но се надявам, че поне част от младото поколение ще се заинтригува. Вече в почти всеки български университет има специалност „Национална сигурност“ или нещо свързано с разузнаването, и тези, които са в професията да могат да четат и което им е необходимо да запомнят.

С.Т.: Книгата „а, б, в“  в професията ли е или „висшия пилотаж“?

Ген. Бояджиев:  Стига до висшия пилотаж. Но за да е занимателна, започва с един тест – Годен ли сте за шпионин.  Той е базиран на практиката на Мосад, ЦРУ и КГБ. Побългарен, но дава възможност в точкова система да изрази доколко си годен за тази професия. Вътре има подобни тестове за това доколко си в състояние да използваш финансови стимули, не грубо казано подкупи или нещо друго, за да постигнеш поставена цел. Има тест за това какво значение има сексът в професията – как може да те провали или как може да ти помогне. Така че има и такива занимателни неща. Нещо, което не е уникално в моята книга, но не знам дали го има в българска книга – има задачи. Под рубриката търся съавтор. Поставил съм задачи по въпроси, които аз умишлено не съм развил. Който има интерес и даде любопитен отговор, в следващо издание името му ще фигурира като мой съавтор, това, което той е дал, ще бъде публикувано с неговото име. Като казвам, че нищо ново не изобретявам – използвам практиката на „Законите на Мърфи“. Излезе първата книжка със Законите на Мърфи преди 40 години, примерно. Предизвика такъв интерес, че авторите използваха този подход и обявиха: който даде интересна дефиниция на нещо, ще излезе като негов закон. В резултат на това се появи науката мърфология. Вече по тематика, по професии – закони на Мърфи в медицината, закони на Мърфи в йерархията и т.н. Един от законите на Мърфи в йерархията, който особено ми харесва, и е точен, независимо от обществената система е: Каква е приликата между септичната яма и политическите елити? Отговорът на Мърфи е – най-големите парчета изплуват отгоре. Разбира се, има и вариант, че и в най-обезмасленото мляко каймакът изплува.

С.Т.: Тъй като имаме пред себе си „Наръчник на шпионина“, кой начин, кой принцип е по-подходящ за изграждане на един разузнавач – първо да изучи разузнаването или най-напред да се сдобие с някаква професия и след това да доучи разузнаването?

Ген. Бояджиев:  Задължително във всички разузнавателни служби това е подходът – ти вече трябва да имаш професия, и то с висше образование. И то да е професия, която те приближава до задачите на разузнаването, които ще се решават с други методи, форми и средства. Към това, разбира се, е желателно да знаеш езици, да имаш познания за определени географски райони. За българското разузнаване очевидно едно от предусловията е да знаеш какво става на Балканите, да имаш общо понятие. Тъй като за нас основният интерес е тук, в обкръжението, не сме глобално разузнаване – имаме определени райони, където имаме интерес. И оттам нататък вече има разузнавателни школи, разузнавателни академии. В различните разузнавания имат различно име. На ЦРУ академията за подготовката на разузнавачи е „Фермата“, на руснаците е „Лес“, но всичко това са академични структури, в които се готвят хората, които са минали проверките, които са привлечени към разузнаването. Минават едногодишна или двугодишна школа. След това трябват поне още 3-5 години трупане на начален опит в центъра и едва на шестата-седмата година го пускат да се пробва като разузнавач, да навлезе в професията.

С.Т.: Чел съм в специализирани книги за разузнавачи в поколения, първо бащата се установява някъде и вече синът, който е натурален гражданин на съответната държава, става реалният агент. Такава практика ползва ли се в днешни времена?

Ген. Бояджиев:  Между другото един от големите провали на ЦРУ е точно с такава семейна история. Бащата е офицер от военноморските сили, синът тръгва по неговия път. Бащата работи за руското разузнаване и вербува сина си също да работи за тях. И дори когато бащата е в затвора, от там той диктува на сина си какво да прави. Това е един много известен случай. Така че наистина го има – поколения разузнавачи.

С.Т.: Спомена за парите, има две основни разбирания за шпионажа: романтичното е, че това са хора, които работят за кауза, а противоположното е, че там се въртят много пари. Имаше случай и в днешно време, дори не знам доколко той е изяснен, с генерал Кирчо Киров, има в по-далечното минало, какво възнаграждение е получавал да речем генерал Заимов от Съветския съюз. Много спорен и деликатен е въпросът бизнес ли е разузнаването или все пак някаква кауза?

Ген. Бояджиев: Това са етапи в разузнаването. В момента силните разузнавания, които запазиха възможността да работят на идейна база са китайското разузнаване и Мосад. Китайското разузнаване, защото има огромна китайска диаспора в страни, които за тях представляват интерес. Мосад по същата причина. Там все още предполагам, че на първо място е патриотизмът, отечеството, това е двигателят. Работиш за отечеството. За съжаление, докато имаше два лагера и две противостоящи си идеологии, това беше базата за източните разузнавания. Руското разузнаване в 80 на сто от случаите, както и българското, е използвало идейната база – идеен интерес, национална кауза, хора с корен от държавата и т.н. Сега почти изключително преобладаващ е материалният фактор – бизнес.

С.Т.: За съветското разузнаване се изкараха документи, че са вкарвани много пари във високо платени български агенти, които да служат на съветското разузнаване.

Ген. Бояджиев: Ти спомена генерал Заимов. Само един факт ще дам. Генерал Заимов е осъден на смърт и разстрелян, без да е разжалван и смъртната му присъда, ако е бил на материална основа, щеше да бъде чрез обесване. Разстрелът се приема като достойна присъда за човек, който следва идеи. Така че, въпреки някои спекулации, че му е плащано на Заимов, това не е вярно.

С.Т.: Изясняваш нещо важно, значи това са спекулации?

Ген. Бояджиев: Това са абсолютни спекулации. При него го има силното русофилство, не е комунистическата идея. Тука също доста често се получават спекулации. Генерал Никифор Никифоров, началник на военните съдилища в България действа не от любов към комунизма, а от омразата към нацизма, към фашизма и дълбоко русофилство. Същото е генерал Лукаш, и той осъден на смърт разстрелян. Той е трябвало само да намекне, че има принос за победите на руската армия, за да бъде генерал в новата българска армия. Спазвал е принципите и е приел куршума, така че почти изключително в този период в работата на източните разузнавания преобладава идейна база, идейна близост, патриотизъм, лична привързаност. И накрая идва компроматът, заплахата да компрометираш някого с материалната заинтересованост. Сега е точно обратното.

С.Т.: Да кажем нещо и за българската школа, има ли все още такова понятие българска школа в разузнаването? Пишеш наръчници, което означава, че насърчаваш съществуването на българска школа.

Ген. Бояджиев: Основно целта на тази книга е и надеждата, че има и ще се развива българската школа и правя един малък опит за малък принос за нейната успешна работа за в бъдеще.

С.Т.: Има ли шансове с днешните ресурси българското разузнаване да работи достатъчно ефективно за националните интереси, предвид всички тези процеси, които се случват и които по някакъв начин и косвено, и пряко минават през нашата територия – и логистично, и физически?

Ген. Бояджиев: Българското разузнаване имаше много сериозна база да бъде прието като равностоен партньор в новия съюз, в който членуваме. Не да стоим с протегната ръка за милостиня, а с подадена ръка за ръкостискане. А ние какво успяхме да направим през последните години – унищожихме разузнавателната база в Близкия изток. Българското разузнаване беше едно от водещите от Варшавския договор, с възможности в Близкия изток. Ние си изтеглихме разузнавачите от там, изтеглихме ги и от Европа. Юрисконсултът на ЦРУ, който ми гостува тук лично и имаше срещи и в парламента, зададе риторичния въпрос: Чували ли сте за „Сивите вълци“?. Отговорът беше: Да, разбира се. Ами, казва, сигурно знаете, че колкото бяха за вас оапсност, толкова бяха и за нас опасност. Вие в Германия имахте много по-добри възможности от нас. Защо при новите условия си изтеглихте хората в Германия, а не се договорихте с нас и с немските ни колеги, да работим заедно по неща, които са от общ интерес? Така че самото ЦРУ ни даде знак. „Свободна Европа“ в предаванията си от онези години в началото на прехода имаше в една от рубриките си едно много интересно заглавие на предаване : „Българите преизнамират разузнаването“ – унищожават това, което са имали и тръгват да преизнамират разузнаването. За съжаление този процес е много по-бавен. Ние изтървахме питомното, за да гоним дивото. И за съжаление вече не сме равностоен партньор.

С.Т.: И все пак,  кой е противникът, къде трябва да разузнаваме и да имаме „къртици“ ние днес?

Ген. Бояджиев: Има общи опасности, но общите опасности са и национални опасности, за националната сигурност. Няма да повтарям очевидното, което вече всеки знае и внуците ми го знаят – тероризъм, наркотрафик и т.н. Ако имахме разузнаването, което трябваше да имаме, „Балкан“ нямаше да бъде продаден за цената на 10 апартамента на един израелски мошеник, който е съден в собствената си държава. Така че, има много неща, в които ние можем да имаме принос, можем да бъдем партньори, но просто трябва да престанем да режем клона, на който трябва стабилно да стои разузнаването, превръщайки тези служби в мръсна дума. Надявам се, че за всичко това ще имаме възможност да поговорим на живо с публиката на промоцията на „Наръчник на шпионина“ –  на 9 май, в 18 часа в Българска академия на науките. Вярвам, че ще има и много млади хора, защото книгата е предназначена най-вече за тях.  

С.Т.: Сигурен съм в това, защото книгата е написана на езика, който говорят младите, темата  и материята също са подходящи за тях и съм убеден, че публиката ще бъде от интелигентни, интересуващи се и млади хора.

Обработили: Женя Стоянова и Кристияна Димитрова

Категории Общество

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *