Протягат ръка върху 7,7 милиарда от личните ни сметки

Европа не оправдава реформите на финансовия министър

Протягат ръка върху 7,7 милиарда от личните ни сметки

Мартин Димитров: Парламентът да не решава преди провеждането на стрес- тестове

С Мартин Димитров, депутатът от Реформаторския блок, специалист  по международни икономически отношения, разговаряме  по повод предложените от Министерство на финансите промени в Кодекса за социално осигуряване, които се отнасят до частните пенсионни фондове. Реформите засягат правата на 3,5 млн. българи,  които внасят 5% от заплатата си в частен фонд през последните 16  години и са  натрупали по личните си сметки общо 7,7 млрд. лв.

– Г-н Димитров, как ще коментирате идеите  на финансовият министър Владислав Горанов за реформи, отнасящи се до индивидуалните партиди от втория стълб на пенсионното осигуряване?

– Настоявам от свое име и като представител на Гражданския съвет на Реформаторския блок тези промени да не бъдат внасяни в парламента преди да са минали стрес-тестове. Вие знаете, че когато човек е болен първо му се поставя диагноза, а след това се започва с лечението. Опасно е да се провежда терапия, без да са ясни проблемите и симптомите. Когато те се отнасят до пенсионните фондове, също трябва  да бъдат точно определени, след като се оценят активите им  и след провеждане на стрес-тестове. Това е първият съществен въпрос. В следващите 6 месеца тези промени трябва да бъдат подложени на обсъждане. Необходим е широк дебат, за да се чуят всички гледни точки. Едва тогава може политиците да вземат окончателно решение.

Решение за т.нар. общ пул между пенсионноосигурителните дружества ли имате предвид?

– Проблемът не е толкова в създаването на пул, защото изграждането му означава, че от него ще бъдат изплащани пенсиите на хората, които влизат в пенсионна възраст, но ще бъдат отделени от вноските на другите, които още не са достигнали пенсионна възраст и акумулират фондове. Големият проблем е друг. Той е в ограничаване правата на българските граждани. Ще има само един вид пенсионно осигуряване и това ще е пожизнена пенсия. Отнема се правото на хората да решават как да получават парите си  – на куп или  за период от пет, десет или петнадесет години.

Неотдавна Вие заявихте, че отношението на гражданите  към техните пенсионни фондове е частно-правен договор и трябва да си остане такъв…

– Реформата, която се предлага, ние наричаме квазинационализация, защото чиновникът ще решава, вместо мен, вместо вас. Според промените на Горанов, ако едно лице почине, неговите наследници няма да имат право да наследяват натрупаните средства, а това са средства по лични партиди, които би следвало да подлежат на наследяване.Те са лични средства. Или казано по друг начин – това е все едно да имате 100 лв. влог в банката и в един момент някой да каже, че ако погинете, не вашите наследници ще получат тези пари, а ще ги вземе държавата. Ние настояваме хората да имат право да получават парите си и да се разпореждат с тях.

Възможно ли е реформите да се предприемат по искане Европейския съюз, с цел синхронизиране на законите?

– Няма такова нещо! Не съществуват никакви основания за такива реформи. Европейското законодателство по никакъв начин не ги оправдава.

– Експерти поясниха, че най-рано 2022 г. ще започне изплащането на такива пожизнените пенсии – тогава ще са първите навършили пенсионна възраст, родени след 1959 г. Като се има предвид това, защо се бърза с промените при липса на разчети и аргументация?

– Този въпрос го задайте на Горанов. Другото съмнително обстоятелството е, че от Министерство на финансите искат да се прелицензират всички фондове, без да има съществена промяна в дейността им. Почтеността на членовете на управителните органи на пенсионните фондове се поставя като условие  при прелицензирането. Но почтеността трудно се измерва. Подобен подход навежда на съмнение, че може би се правят опити за подмяна на  управителните съвети на пенсионните фондове.

Както се вижда от думите на Мартин Димитров, липсва  системен подход за развитието на пенсионното осигуряване в България.  Неприятният извод се потвърждава и от фактите –  за последните 16 години  Кодексът за социално осигуряване е променян 117 пъти, два от които след решения на Конституционния съд. Само в периода 2010-2015 година същият Кодекс е променян 45 пъти, 39 от които чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони. Реформите на министър Горанов запазват порочната практика, защото се предлагат сериозни промени, без пълноценна оценка на тяхното въздействие върху пенсионната система у нас. Нека не забравяме, че всичко това ще рефлектира върху цялостното развитие на страната ни.

Още по темата:

Защо беше това бързане за втория пенсионен стълб?

Ще сложи ли ръка министър Горанов върху индивидуалните пенсионни партиди на милиони българи?

 

Категории Политика

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

4 коментара към “Протягат ръка върху 7,7 милиарда от личните ни сметки”

  1. Всеки Божи ден чета за поредното ограбване! На детските фондове, на ветераните от войните, на здравните осигуровки, на инвалидните пенсии……Социалните осигуровки не за пръв път ги крадат, но това вече е безочие!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *