На 30 април ви представихме първа част от лекцията на британския мислител сър Кен Робинсън, един от най-известните и уважавани теоретици на образованието в света. Защо децата губят своята креативност и смелостта си да творят. Днес ви представяме продължението на тази забележителна лекция. Сами можем да си отговорим на въпроса къде сме ние в този процес на търсене на път към новия възглед за образованието.
Сър Кен Робинсън
Втора част
Какво да прави министерството и училището?
Образователният процес не се формира в заседателните зали и законодателните учреждения. Той се случва в класовете в училище, а хората, които го осъществяват, са учителите и учениците. И ако бъдат лишени от свобода на действие, този процес престава да работи. Трябва да им се върне тази свобода – както направиха във Финландия.
В училището съществуват установени часове за работа и предписания за поведение. Училището е основано на принципите на стандартизация и подчинение. По методиката на обучение с почивките – spaced learning (разделно обучение) — учителят провежда занятията в блокове с по няколко десетминутни почивки за физическа активност.
По време на експеримент по разпределяне на обучението учениците успешно се справили с 90 процента от задачите по физика в продължение на два блока по двайсет минути, разделени с десетминутни физически упражнения, при това децата преди това не се били готвили за тази работа. При децата се диагностицират различни състояния, обединени от много общи названия с един смисъл – синдром на дефицит на внимание (ADHD). Не казвам, че не съществува такова явление. Но аз просто не вярвам, че това е наистина някаква епидемия.
Ако вашето дете провежда час след час и се занимава с примитивна канцеларска работа, седи на чина, смята и пише диктовка – трябва л да се чудим, че то започва да се върти насам-натам.
Повечето деца страдат не от психически синдроми. Те страдат от детство.
Дневните биоритми на децата не са като на възрастните. Мозъкът на тийнейджъра изостава с два часа от времето на възрастния. Биологическият часовник на детето се пренастройва, докато стигне преходната възраст. Тийнейджърите стават по-късно не защото са мързеливи, а защото така са програмирани биологично. Лишаването на подрастващите от сън може да повлияе на психическото и физическото им здраве и съответно на обучението. Неправилният график допринася за депресията, наддаването на тегло и намаляване на имунитета. На по-големите ученици трябва да се промени графикът за целия ден!
Да се прилагат изпити и тестове заради постоянен контрол (какво е нивото на прогреса днес?) – е като да видите как растението се измъква от земята и после да го наблюдавате как расте. Правилното използване на стандартизираните тестове може да обезпечи за педагога много важна информация за поддържане и подобряване на образователния процес. Проблемът възниква, когато тези тестове се превръщат в нещо повече от обикновен инструмент за образование и станат основна цел. Днес тестовете са и доходоносен бизнес.
Къде да се търси творчество
Съществуват множество способи да ви се помогне да станете творческа личност. Ако някой си признае, че не може да чете и пише, не ви идва наум, че събеседникът ви е неспособен на това, а че него просто не са го научили на четене и писане. То е същото и с творческите способности. Когато хората казват, че нямат никакви таланти, предполагам, че те просто не са се научили да се включват в процеса на съзидание.
Висшето образование е надценявано
Ние сме обсебени от идеята за постъпване в университети, при това в определени университети. Не казвам, че не бива да се учи там, но те не са за всеки, и със сигурност не за всеки веднага. Може да се постъпи по-късно.
Висшето образование се цени днес много по-малко, отколкото преди. Дипломи днес имат твърде много хора. Населението на планетата за последните 30 години се удвои от 3 на 6 милиарда души, а към средата на столетието може да достигне 9 милиарда. В близките 30 години висше образование ще получат повече хора, отколкото от началото на историята като цяло.
Понякога отпадането от училището е по-добре, отколкото може да си представим.
Да намериш своето призвание е възможно във всяка възраст
Призванието – това е точката на съприкосновение между природните заложби и личните предпочитания.
Призванието има два признака – способност и страст към някаква работа.
Страхът да не получиш одобрение, да не оправдаеш очаквания често се превръща в неразделна част от взаимоотношенията с най-близките хора. Нашите родители, братя и сестри, съпруги и деца обикновено имат ясни виждания за нас – какво сме длъжни или не сме длъжни да направим със своя живот. Те обаче може дълбоко да се заблуждават.
А да откриеш своето призвание е гаранция, че ще бъдете по-щастливи. То не ви гарантира, че ще станете по-богати. Не ви гарантира слава, популярност или подобряване на отношенията в семейството. Обаче пребиваването в собствената стихия дори не след много време може да направи живота на всеки човек по-цялостен и хармоничен.
Превод: Рени Нешкова