Това сочат данните от международно социологическо проучване на компанията YouGov, публикувани миналата седмица. Сондажът е проведен в двайсет държави по своеобразна методика: специалистите на компанията питат респондентите не лично или по телефона, а в социалните мрежи, а след това екстраполират получените резултати според демографските особености на съответната държава. Компанията не веднъж е демонстрирала в своите прогнози висока степен на точност.
Сред останалите двайсет страни Русия се оказва единствената, която харесва Тръмп. Всички останали предпочитат Хилари Клинтън, при това с голяма разлика. С най-големи симпатии тя се ползва в Мексико – 54 пункта. Което не е странно, като се има предвид откровено расистките изказвания на Тръмп за мексиканците и неговите намерения да изгради стена на границата между САЩ и Мексико. В Китай Хилари изпреварва Тръмп с 12 пункта, което е и най-лошият резултат за нея. Без да се брои Русия, където Тръмп изпреварва Хилари с цели 21 пункта.
Още по-интересното е, че според проучването Хилари губи изборите и на свой терен, но не от Тръмп, а от Сандърс. 25% от американците искат да видят като свой президент него, 23% – Хилари Клинтън, и само 14% са за Тръмп.
Руската тръмпомания може да се обясни лесно с масираната пропаганда от руската преса, особено след като го похвали президентът Путин, наричайки го „блестяща личност, без всякакво съмнение талантлив политик“. В пропагандата участват и прокремълските акаунти в социалните мрежи, старателно подчертавайки, че той не е „русофоб“. А едно сервилно издание извести, че „Тръмп и Путин започват да играят против Хилари Клинтън“. Разбира се, Тръмп импонира на мнозинството в Русия точно с онова, с което внушава отвращение на американците – с „философията“ си на презрение към общоприетите норми на цивилизовано поведение, с нахалството и грубиянството си.
Симпатиите на руския „електорат“ личат още по-ясно при отговора на въпроса – кого биха искали да видят като „глобален лидер“. Повечето граждани от двайсетте държави гласуват за Барак Обама, само Русия и Китай – за сегашните си лидери. Обама събира в Русия нищожния 1%.
Между другото в самата Америка избирателите се замислиха. Те престанаха да гледат на Тръмп като на ежевечерно шоу и се сетиха, че го избират не за главен клоун. Тръмп е шампион по антипатии. Негативно го възприемат 65% от американците. Антирейтингът на Клинтън и Тед Круз е съответно 53% и 48%.
Тръмп вече осъзна, че стилът на панаирджийски интригант му вреди и нае известният имиджмейкър Пол Менафорт, който, както пишат, умеел да съживява политически трупове. Въпреки че в списъка на клиентите на Менафорт са Жонас Савимби, Фердинанд Маркос и Виктор Янукович, в съживяването на които не може да се каже, че е преуспял особено, но в последно време Тръмп се старае да следва съветите му и да сдържа малко темперамента си. Но му личи, че прави това насила, подобно на Шариков, който дълго мачкаше цигарата в пепелника с изражение „Да пукнете дано!“ И няма съмнение, че е само въпрос на време пак да я захапе.
Вероятно за руската публика резултатите от проучването за американците са някаква загадка. Ама как така – нали Тръмп и Клинтън са лидери на първичните избори, какъв е този антирейтинг – какъв е този фокус? Няма никакъв фокус. Коментарите на Путин, наричайки Тръмп „абсолютен лидер в президентската надпревара“, свидетелстват за неразбиране на американската избирателна система. Президентската надпревара още не е започнала – задава се предварителен кръг, при това всеки ще се състезава сред играчите в своя отбор.
Популярността сред привържениците от твоята партия е едно, а същинските избори са съвсем друго нещо. Кандидатите, получили с лекота партийната номинация, много често с гръм и трясък губят изборите, както и обратното. Неизбираемостта на Тръмп е очевидна за ръководството на Републиканската партия и както вече е ясно, те няма да го допуснат до избори. Неговият електорат проявява завидна активност, но той в нито един щат няма мнозинство. Сценарият, че ще спечели изборите, не е невъзможен, но е малко вероятен. При това много авторитетни републиканци открито заявяват, че по-скоро биха гласували за Клинтън като по-малката от двете злини, отколкото за Тръмп.
Що се отнася до Сандърс в допитването, трябва да се има предвид, че в дадения случай респондентите са избирали не от двама, а от петима кандидати. Но на същинските избори за победа трябват 50 процента плюс един. Точно затова е толкова опасен третият независим кандидат – той прибира гласове от двамата основни кандидати. Ако нито един от кандидатите не получи повече от половината гласове, президентът ще се избере от долната камара на Конгреса, а вицепрезидентът – от Сената. Доколкото двете камари се контролират от републиканците, то и президентът ще бъде републиканец. Точно по тази причина от участие се отказа Майкъл Блумберг.
Изобщо в Русия през цялото време забравят, че при демократите първичните избори минават по пропорционалната система – губещият също набира делегати. На последния предварителен кръг в Ню Йорк Хилари спечели четири големи градове, когато всички останали щати, включително и столицата Олбани гласува за Барни. В самия град Ню Йорк картината е шарена – Манхатън предпочете Хилари, а Куинс, Бронкс, Бруклин и дори Брайтън Бич – Сандърс. В крайна сметка Хилари спечели 139 делегати, Барни – 108.
Всъщност за американците най-голямо доверие внушават Барни Сандърс и кандидатът на републиканците Джон Кейсик, като способни да овладеят икономическите проблеми на страната. В Русия за тях просто не знаят нищо – Сандърс събра 1%, Кейсик – още по-малко. И това при положение, че проучването се прави сред потребителите на мрежата, тоест сред най-осведомената група от населението. Впрочем именно Кейсик е предпочитаният кандидат за лидерите на републиканците.
Връщайки се към проучването на YouGov, следва да се отбележи, че най-авторитетният световен лидер за по-голямата част от гражданите на двадесетте страни е папа Франциск (28 процента). Точно след него е Обама, трети е Далай лама, а Владимир Путин е шести със скромните 12% – между Ангела Меркел и генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.
Путин не се смущава от подценяването си от страна на чужденците. Както заяви самият той „Това е реакция на нашите опоненти.“
Ако ние с вас се държахме по-ниско от тревата и за всичко и с всички се съгласявахме, то постепенно бихме загубили своето значение. А следващата стъпка след като загубим значението си е да загубим и своя суверенитет и перспектива за бъдещето.
Затова цели 49% признават Русия за най-агресивната държава – не е ли това повод за национална гордост? САЩ позорно отстъпват със своите 44 процента, а на трето място е Китай с 31%.
Интересно е, че след южнокорейците руските граждани са най-недоволни от икономическото си положение. Неудовлетвореност са заявили 79%, а едва 19% са доволни. При толкова недоволни не е чудно да се замислят и за емиграция. Първо място в списъка на страните, където искат да емигрират руснаците, е Канада, следва Германия, а на трето място се нареждат ненавистните САЩ.
Да ги попиташ за какво им е тази „Гейропа“, този задокеански вертеп, източник на всякакви гадости, разврат и рософобия? Но отговор от агресивното руско мнозинство отдавна не може да се очаква.
Превод: Рени Нешкова
