КИН СТОЯНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги журналисти! Как да нарека своето изложение, ще го нарека „Любимец 113”. И тъй като мен не ме измъчва Хамлетовският въпрос трагичен – хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен, ще започна направо.
Ще започна с едно становище на конституционния съдия Румен Янков, цитирам го.
„В тази връзка може да се постави риторичният въпрос, след като никой не може да приеме, че тези срокове (сроковете за продължителността на един или друг мандат в закона) не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани?”
Вие може да ме убеждавате, че законът у нас позволявал членовете на регулаторите да превишават срока на мандатите си. Ами добре, опитайте се тогава да убедите пешеходеца, след като е вдишал, че законът му позволява да задържи вдишания въздух, въпреки че той вече е изчерпил кислорода си!
Да, може законът да му позволява, обаче законите на естеството не му го позволяват това нещо. Затова познатият ни от последните доста години СЕМ отдавна изчерпи своя кислород. Ротацията в него трябваше да почне още преди година и половина – нещо, за което не веднъж в Екип „Инфохолици” сме писали, писали, писали сме и в писма до вас.
В крайна сметка какво не свърши този СЕМ много, много дълги години назад?
Съветът за електронни медии проспа приватизацията на БТК и така радиоразпръсквателният комплекс, така нареченият НУРТС попадна в частни ръце.
Ще кажете, какво би могъл да направи Съветът за електронни медии, че това да не се случи? Защото какви са последиците от тази случка? Последиците са, че Българското национално радио и Българската национална телевизия от бюджета си, тоест от това, което данъкоплатците им дават, плащат, за да могат да излъчват своите програми, тези програми да се разпространяват навсякъде. Не знам дали някъде контролни органи не биха казали, че това от гледна точка на европейското законодателство е непозволена държавна помощ? Не знам, просто задавам си този въпрос.
Но какво би могъл да направи Съветът за електронни медии? Когато вървеше процесът по приватизация на БТК, тогава журналисти от Българското национално радио, да кажем, госпожа Юлия Гигова изрично поставиха този въпрос пред министър Николай Василев, който беше надзорният министър по продажбата на БТК. Той обеща да не се продава радиоразпръсквателят и въпреки това го продаде.
А членовете на СЕМ, председателят на СЕМ имат такава възможност да бъдат в медиите, те можеха да създадат нагласа, можеха да създадат обществен натиск и всичко това на практика да не стане.
Какво още не направи СЕМ, всъщност какво допусна? На практика Съветът за електронни медии блокира участието на свободни продуценти в обществените медии.
Много добре знаем задължителното изискване на европейските регулации 10% от програмите на обществените медии да бъдат създавани от външни продуценти, от европейски продуценти, в това число и български. Да, наистина услужливо българският Закон за радио и телевизия пише „когато това е възможно”. И по този начин просто казва на управлението и на Българското национално радио, и на Българската национална телевизия: щом казваме „когато е възможно”, значи просто не го правете.
Казвате, Законът за радио и телевизия казва „когато е възможно”, кажете го на пешеходеца, когото вече сте накарали да задържи дъха си.
От колко години Българската национална телевизия не е обявявала конкурси за външни продукции, въпреки че това нещо го пише изрично в нейните вътрешни правила? Когато ние зададохме въпрос в медийно интервю на госпожа Вяра Анкова защо не се спазват тези правила на БНТ, отговорът беше: „ Управителният съвет на Българската национална телевизия приема тези правила, още утре мога да ги свикам и да отменя това изискване“.
По този начин Съветът за електронни медии с практиката си да избира ръководство на Националното радио и Националната телевизия той утвърди един феодален модел на управление в обществените медии. Ако случайно изберат за генерален директор някой просветен монарх, да кажем, Краля Слънце, и така програмата се стабилизира, има развитие, но ако Съветът за електронни медии в избора си допусне ужасяващото нещо, което направи с последния избор на генерален директор на Българското национално радио, нещата са налице. Защото както досегашният председател на Съвета за електронни медии пак в медийно интервю призна, че СЕМ избирал генералните директори по есета. Ама спомнете си известния в средата на миналия век писател Ламар, който обичаше да казва „Есето е като прасето”.
По есета СЕМ избира генералните директори на националните медии – не по някакви много строго определени критериѝ, не по някаква много добре разписана управленска програма – след което Съветът за електронни медии сключва един договор за управление, на практика – един куртоазен договор за управление, а договорът за управление между генералния директор и Съвета за електронни медии е инструментът, с който можем да го задължим той да изпълни своята управленска програма, за която той е избран. И в случай че той не изпълнява своята управленска програма, договорът може да бъде разтрогнат и мандатът на генералния директор да бъде предсрочно прекратен.
Такова основание имаше Съветът за електронни медии по време на възникналата криза в Българското национално радио през лятото на миналата година. Нещо повече, ние в медийна публикация (следя времето, госпожо председател, няма да го просроча), ние в медийна публикация сезирахме Съвета за електронни медии, че Управителният съвет на Българското национално радио причинява една корупционна практика, за да изплаща комисионни на служител на Българското национално радио по трудов договор за пари, които са дошли от европейски програми. Знаете много добре, че съгласно Закона за публичните финанси европейските пари са равнозначни на парите от бюджета. Значи за да получава служител на държавна заплата в радиото такива комисионни, означава финансовият директор на радиото да получи комисионна, като защити бюджета на радиото върху 45 млн. лева. Това е несериозно! Имам официален отговор на генералния директор на Българското национално радио по въпроса. Съветът за електронни медии пропусна тази възможност да направи това.
Остават ми по-малко от минута и десет секунди, в които ще се опитам да кажа най-важните неща, които просто трябва да се случат.
Тук това не е условие на сегашните правила за избиране на членове на Съвета за електронни медии, но според мен трябва да се изпълни това изрично указание на европейските институции членовете на Съвета за електронни медии да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство в парламента. Това е изключително важно, за да може да се изпълни задължението действително това да бъде една гражданска квота върху участието на парламентарните представители в Съвета за електронни медии.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бих искал да задам още един въпрос, уважаема госпожо председател, към кандидата Кин Стоянов. Господин Стоянов, аз искам да Ви задам следния въпрос: какви промени трябва да бъдат направени в Закона за радиото и телевизията, за да се откъснем от 106-тото място по свободата на словото, което беше публикувано – България се намира на 106 място по свобода на словото. Благодаря Ви.
КИН СТОЯНОВ: Господин Иванов, даже вече от вчера това място е 113-то. Затова аз нарекох моето встъпление „Любимец 113”, ние сме любимец 113 на световния индекс по свобода на словото на фондация „Репортери без граници”, но има накъде, може да стигнем и Северна Корея, която е на 179 място.
По въпроса за промените в Закона за радиото и телевизията. Разбира се, този закон трябва да претърпи промени или може би трябва да се напише изцяло нов закон. Ето това е нещо, което Съветът за електронни медии трябва да коментира освен чисто всекидневните си задължения. Освен чисто изборите на ръководства на националните медии, Съветът за електронни медии трябва да бъде и визионер. Той трябва да развива изобщо гледището и да предлага пред законодателя, понеже той все пак би следвало да е най-специализираният орган, да предлага на законодателя тези промени, тези визии.
И позволете ми да ви осведомя, че сред нас, сред колегите от професионалните журналистически среди се говори, че някаква работна група тук в Комисията по културата и медиите в момента работи върху промяна на медийното законодателство. Тази работна група е неизвестна сред средите на хората, които ние всекидневно, пряко упражняваме професията си на журналисти. Аз мисля че на такава работна група мястото ѝ е в Съвета за електронни медии и надявам се в тази работна група, която ще създаде новата визия, да участват повече хора от практиката, а не хора, които са натрупали някакъв стаж и биография в досегашния регулатор.
Сега конкретно на Вашия въпрос. Преди всичко това, с което завърших и аз Ви благодаря, че ми подавате топката, аз действително намирам, че едно от много важните условия СЕМ да бъде регулатор, който защитава свободата на словото, правата на журналистите, това е парламентарната квота да бъде избирана с квалифицирано мнозинство – нещо, върху което се говори и се коментира още от началото на медийната регулация. Тогава възраженията знаете ли какви бяха? Възраженията бяха, че, видите ли, Конституцията не позволявала в регулатора мажоритарно да се избират членовете. Но така или иначе българското законодателство измина своя път и в момента виждаме, че има представители в други регулатори, които се избират мажоритарно. Мисля, че това е едно от най-важните условия, за да се излезе от това непрекъснато подозрение, че всъщност в СЕМ членовете на СЕМ не защитават обществения интерес, а по-скоро там влизат по партийни квоти и на практика чакат инструкции от партиите. Когато политическите сили, които са получили доверието на българския избирател и са в парламента, седнат и в рамките на една дискусия възприемат представителите на парламента в Съвета за електронни медии да бъдат избрани мажоритарно, това е много по-голяма гаранция, отколкото досегашната практика. След което, вече вкарана в една такава ситуация системата за тази естествена ротация, която е в СЕМ, за подмяната на членовете му, за избора на нови членове, мисля, че самият състав на Съвета за електронни медии може да седне и много по-зряло, много по-отговорно да мисли накъде трябва да върви медийното законодателство в България, така че да бъде гарантиран по-скоро общественият интерес. Благодаря Ви за въпроса, господин Иванов.
