Коментар по данни от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 28 март и 5 април 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната.
Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group. Данните са от национално представително проучване, проведено през април, 2016 г.
Обществените представи за корупцията у нас
Търпимостта на населението към корупционните практики у нас е твърде ниска, поне на декларативно ниво. Едва 2% от българите заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които искат подкупи, а 6% оправдават онези, които дават подкупи. 98% не оправдават искащите подкупи, а 94% порицават даващите подкупи.
В същото време обаче едва на 10% възлиза делът на българите, които са на мнение, че у нас е много вероятно човек да бъде осъден за корупция, а 77% твърдят, че е малко вероятно това да се случи в България.
Най-младите на възраст под 30 години, както и най-възрастните – над 60 години, по-често от останалите българи са на мнение, че корупционните практики у нас се санкционират от закона. Така мислят и хората с ниско образование, както и жителите на селата.
Сред политически ангажираните българи, които най-често вярват във възможността корумпираните да бъдат осъдени, избирателите на РБ и на ГЕРБ. Най-много скептици има сред високообразованите и заможните прослойки от населението, както и сред избирателите на националистическите формации.
За последните четири години регистрираме като цяло ръст на скептицизма относно възможността у нас човек да бъде осъден за корупция.
10% от българите посочват, че през последната година са дали подкуп за решаване на здравни проблеми (на тях лично или на членове на семействата им). Това твърдят преди всичко жени, хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти, както и жители на столицата. 5% заявяват, че са дали подкуп, за да избегнат полицейски санкции (вкл. и на КАТ), а 3% са плащали за административна услуга – издаване на разрешително, на удостоверение или на друг документ.
1,5% посочват, че са плащали за митническа услуга, а 1,3% – за данъчна. За съдебна услуга, както и за образование подкупи са давали под 1% от българите. На тези данни, разбира се, следва да се гледа само като на един ориентир за корупционните практики у нас, при положение, че информацията е набрана чрез интервю, което предполага самопризнание от страна на респондентите. (Може да се допусне, че има хора, които не споделят свободно своите наблюдения и практики по темата.)
От гледна точка на сравнимостта на сега получените резултати с тези от преди четири години, не регистрираме значима промяна.
| Случвало ли ви се е през последната година да плащате подкуп за: | |||
| Да | Не | общо | |
| Здраве | 10,4% | 89,6% | 100,0% |
| Да избегнете полицейска санкция (вкл. КАТ) | 5,4% | 94,6% | 100,0% |
| Разрешително, удостоверение или друг документ | 3,1% | 96,9% | 100,0% |
| Митническа услуга | 1,5% | 98,5% | 100,0% |
| Данъчна услуга | 1,3% | 98,7% | 100,0% |
| Съдебна услуга | 0,9% | 99,1% | 100,0% |
| Образование | 0,8% | 99,2% | 100,0% |
| Да избегнете съдебна процедура | 0,4% | 99,6% | 100,0% |
65% от българите твърдят, че одобряват румънския модел на борба с корупцията и в същото време го намират за подходящ за прилагане у нас. Едва 5% го отхвърлят като работещ и ефективен (включително и непригоден за ситуацията в България) с аргумента, че „това е политическа репресия”. 30% от запитаните пък не са запознати с румънските практики на борба с корупцията и по тази причина не изказват мнение.
Най-често одобряват румънския опит в борбата с корупцията и го виждат като подходящ и за нашата страна мъжете, хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, жителите на градовете-областни центрове и избирателите на патриотичните формации у нас.
Столичаните по-често от останалите българи гледат на румънския модел на борба с корупцията като на репресивна мярка, която не следва да бъде прилагана у нас.
Същият въпрос е задаван от „Екзакта рисърч груп” в национално представително изследване, проведено точно преди година – през април, 2015 г. Тогава одобряващите румънския модел на борба с корупцията като приложим за нашата страна са били 55%, което е с 10% по-малък дял от сегашния. Данните показват, че за една година с 10% нараства делът на хората, които са се запознали с румънските практики на борба с корупцията, което свидетелства за масова обществена чувствителност по темата и за по-високо ниво на информираност на гражданите.
Борбата с корупцията в Румъния, както и многобройните оценки и международни анализи, които поставят напредъка на Румъния преди този на България допринасят за това 68% от нашите сънародници да твърдят, че Румъния е постигнала като цяло повече в сравнение с България. Тезата за напредъка на Румъния се споделя в най-голяма степен от мъжете, от хората с високо образование, от заможните избиратели и от жителите на градовете-областни центрове.
Едва 7% от българите са категорични, че напредъкът на Румъния не е толкова голям и тя едва ли изпреварва България. Това е преценка по-често на високообразовани жители на столицата, както и на хора на средна възраст.
43% от българите са категорични, че специален закон за борба с корупцията може да я ограничи до голяма степен. 25% смятат, че подобен закон ще повлияе в малка степен на корупционните практики у нас, а 16% изключват възможността проблемът с корупцията да може да се реши чрез закон.
| Могат ли да ограничат корупцията:
|
|||||
| В голяма степен | В малка степен | Не могат | Не мога да преценя | общо | |
| Специален закон за борба с корупцията | 43,3% | 25,4% | 16,1% | 15,2% | 100,0% |
| Прокуратурата | 34,5% | 26,6% | 28,8% | 10,2% | 100,0% |
| Съда | 34,2% | 27,9% | 28,7% | 9,2% | 100,0% |
| Правителството | 32,7% | 29,7% | 28,4% | 9,2% | 100,0% |
| Международните институции | 31,9% | 28,6% | 17,7% | 21,8% | 100,0% |
| Полицията | 30,7% | 31,0% | 29,4% | 8,9% | 100,0% |
| Национален съвет по антикорупционни политики към Министерски съвет | 26,6% | 26,9% | 21,8% | 24,6% | 100,0% |
| Медиите | 23,4% | 31,3% | 32,9% | 12,4% | 100,0% |
| Гражданските организации | 16,5% | 30,5% | 37,3% | 15,7% | 100,0% |
Във възможността корупцията да бъде ограничена със закон вярват най-много младите и заможните българи, както и жителите на градовете-областни центрове.
Около и над половината избиратели на повечето партии вярват, че антикорупционен закон би ограничил корупцията у нас. В този смисъл, би следвало да се разчита на подкрепа за закона сред значима част от политически изкушените избиратели у нас.
