На 23 април 1616 г., точно преди 400 години умират Шекспир и Сервантес, а в Каталуня честват свети Георги. Според стар обичай дамите подаряват на своите кавалери книга, а господата им връщат жеста с роза. В същия ден умира и Инка Гарсиласо де ла Вега, перуански историк, автор на много популярната „Истината за инките“, но в сянката на двамата гении остава в сянка.
Инка Гарсиласо де ла Вега
Излишно е припомняме защо точно Шекспир и Сервантес са смятани за безспорни гении, възбудили толкова спорове, митове, легенди и обемисти трудове. За хората пък, които не са чели нищо от тях, е още по-излишно да се обяснява.
Ще припомним само няколко любопитни факти от живота на двамата, за превратностите на съдбата и за добре отлежалите книги, които все се каним да прочетем, но нямаме сили да отгърнем първата страница.
Уилям Шекспир е живял 52 години. Знаем, че е роден през 1564 г. и умира на 23 април 1616 г., както и че е кръстен на 26 април 1564 г., поради което повечето изследователи днес вярват, че е роден също на 23 април. Наричан „най-великият английски писател“, Шекспир умира в деня на свети Георги – светеца покровител на Англия.
Уилям Шекспир
Шекспир умира като богат човек. В завещанието си прави подаръци за различни хора, но цялата си собственост оставя на дъщеря си Сузана. Единственото нещо, което оставя на съпругата си, е „второто най-добро легло“ и прилежащите му завивки.
Един от роднините на Шекспир по майчина линия, Уилям Ардън, е арестуван за заговор срещу кралица Елизабет I и екзекутиран в лондонския Тауър.
Почти 400 години след смъртта на Шекспир, Google открива повече от 51 милиарда резултата за него.
Американският президент Ейбрахам Линкълн е бил голям почитател на Шекспир и често е рецитирал негови произведения в компания. Убиецът на Линкълн – Джон Уилкс Бут, е известен актьор, прочул се именно с ролите си в Шекспирови постановки.
За сонетите на Шекспир трябва да благодарим на чумната епидемия, която затваря всички лондонски театри за две години между 1592 г. и 1594 г.. И тъй като нямало театри, нямало и нужда от нови пиеси, Бардът се насочил към поезията, завършвайки първите си сонети през 1593 г.
Шекспир е водел двойствен живот – ако към края на столетието в Лондон е бил познат като известен драматург, то в родния му град Стратфорд, където живеели жена му и децата му и където често се отбивал, той бил познат като уважаван бизнесмен и собственик на имоти.
Според Oxford English Dictionary английският език дължи на Шекспир авторството на близо 3000 нови думи. Според изследователите неговият речник варира от 17 000 до 29 000 думи – поне двойно на количеството думи, използвани в обикновен разговор.
Докато е живял, не е имало никакви съмнения, че Шекспир е съчинявал стихове и пиеси. Едва в средата на ХІХ век в Англия се появил човек, който „доказвал“, че авторът бил някакъв беден учен, който срещу заплащане снабдявал Шекспир с произведенията, които той подписвал като свои. По повод „Шекспировия въпрос“ американците пуснали над 160 книги и статии. От тях едва двайсет и трима признавали Шекспир за Шекспир.
Образованата, но доста истерична дама Делия Бейкън твърдяла, че забележителните трагедии и комедии са написани от цял научен кръжец начело с философа Френсис Бейкън.
Мигел де Сервантес Сааведра е четвъртото от седем деца. Макар да няма конкретни доказателства, някои историци предполагат, че испанският класик е учил в Университета на Саламанка. Други са на мнение, че е получил образованието си в йезуитско училище в Кордоба или Севиля, но и това не е напълно сигурно. Влиянието на писателя върху формирането на испанския език обаче е несравнимо – неслучайно е наричан още „езикът на Сервантес“.
Мигел де Сервантес Сааведра
Той е взел участие в битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г., където получава 3 огнестрелни рани (две в гърдите и една в лявата ръка, която не може да движи до края на живота му).
Участва също така в експедициите до Корфу и Наварино и в боевете, при които османците завладяват Тунис и Ла Голета през 1574 г.
През 1575 г. е пленен от берберски пирати на Барселонския бряг (в себе си е носел препоръчителни писма до крал Филип II) и прекарва цели пет години в плен, опитвайки се неуспешно да избяга четири пъти.
Откупен е от родителите си, завръща се в Мадрид, започва работа при местен благородник и се отдава на писане.
Автор е на множество стихотворения, малка част от които са запазени до днес. През 1584 г. сключва брак с Каталина де Саласар и Паласиос, за чийто чичо се предполага, че е послужил за прототип на любимия на всички Дон Кихот.
„Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“ излиза за първи път у нас през 1882 г. Предполага се, че този превод – дело на възрожденския учител и политик Христо Н. Самсаров – е от френски език.
Мястото на гроба на Сервантес не е известно, знае се само, че съгласно неговото желание, той е погребан в близък тринитариански манастир, в който, изглежда, монахиня е неговата дъщеря Исабела де Сааведра. Няколко години по-късно монахините се преместват в друг манастир и взимат със себе си поне част от гробовете, като не е известно дали този на Сервантес е преместен, нито къде се установяват монахините след преместването.
По повод Международния ден на книгата сред британците е правена любопитна анкета. Питали жителите на Албион коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я чели. Оказало се, че най-много са посочили „1984” на Джордж Оруел. След нея е „Война и мир” на Лев Николаевич Толстой, на трето място е „Одисей” на Джеймс Джойс. И Библията е не кой знае колко назад. Светата книга отива веднага на четвърто място.
Идеята Международният ден на книгата и авторското право да се отбелязва на 23 април тръгва тръгва от Каталуния. В тази испанска провинция тогава честват свети Георги и всяка продадена книга върви с цвете. Книжарниците изнасят стоката си за един ден на тротоара. Заради оживлението и непосредствената среща между човека и книгата вероятно.
Така на този ден в много книжарници по света звучат произведения от великите писатели. Към тези имена в различни точки по света прибавят значими автори на художественото слово, което е и причина за узаконяване на авторското право.
Пушкин бил първият издател, който плащал хонорар в редактираното от него списание „Современник” и авторите могат да му издигнат паметник и по този повод.
Американците продават добрите книги с рекламни постери на звезди – актьори, спортисти, музиканти, което не лошо. Важното е читателят да бъде примамен да си купи книгата, пък тя е нещо търпеливо. Седи и понякога чака с години. Атанас Далчев писал на едно място, че читателите на Шекспир са се родили два века след него.
Тази година 23 април се падна в събота, че и Лазарица отгоре на всичкото. Като разнесете яйцата и се наслушате на глупостите за ритуали и стародавни традиции, не пречи да отворите за разнообразие и да прочете началото на някоя хубаво отлежала книга. Ако ви грабне от самото начало, добре, ако не – някой друг път, когато му дойде времето. А вие може да отворите добре отлежала бутилка вино и да се замислите за превратностите на съдбата в този странен 23 април.
