40. Илиян Василев: Големият проблем с офшорките е не монетарността, а анонимното владеене на  стратегически отрасли и индустрии в България

Видеоформат „Инфохолиците в действие“:

40. Илиян Василев: Големият проблем с офшорките е не монетарността, а анонимното владеене на стратегически отрасли и индустрии в България

Ако се заровим в архивите по инвестиции в недвижимости от офшорни зони, ще стане много интересно

ВИДЕОФАЙЛ С ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ГЛЕДАЙТЕ ТУК!

Студия Трансмедия: Днес пред камерата на „Инфохолиците в действие“ застава Илиян Василев – експерт по международни отношения, икономика, финанси и енергетика. Сложна симптоматика наблюдаваме в последните седмици, да започнем от най-подцененото от нашите медии събитие – казусът Нагорни Карабах. Как го четете вие и защо стои встрани от фокуса на вниманието?

Илиян Василев: Нагорни Карабах сам по себе си трудно може да даде цялостния ключ към обяснението – защо точно сега и защо именно той гръмна.

С.Т.: Това е една стара бомба, която периодично гърми и в нея има много опасен заряд.

И.В.: Точно така. Аз винаги съм разглеждал този конфликт като част от замразените конфликти на постсъветското пространство, след разпадането на Съветския съюз, тъй като знаете, че по принцип в рамките на СССР бяха направени много изкуствени формирования, граници бяха прекарани…

С.Т.: Цели народи бяха местени.

И.В.: В този смисъл разпадът на Съветския съюз без съответния акт на легитимация на границите нямаше как да не доведе то това. Но това са така наречените конфликти, които са естествени. Защо сега? Има няколко обяснения. Едното е, че в този конфликт премина като че ли руско-турското противоречие и той нямаше откъде да избие, освен в една чувствителна точка, която до този момент беше потисната, защото Русия и Турция се разбираха прекрасно. Втората линия на разсъждение е по темата за спадащата цена на нефта и растящите проблеми в Азербайджан. Всички тези режими, условно казано, имат нужда от някакъв проблем, отвличащ вниманието на обществеността конфликт, от който може да се изиграе патриотичната карта. Точно както Путин го прави в Русия, съответно Алиев го прави в Азербайджан.

С.Т.: На две хипотези, инженерно-политически, се заложи. Едната, че Ердоган е инспиратор, другата, че Путин е вдъхновител на събитията в Нагорни Карабах.

И.В.: Разбира се, това е най-лесно да се обясни.

С.Т.: В района конфликтът има богати исторически и етнически корени. Въпросът е  дали има място и за някаква игра на чужди аса по тази маса.

И.В.: Основното, което трябва да допълним е, че Русия има определена заинтересованост от този конфликт, не за друго, а защото след конфликта си с Турция тя е особено чувствителна да маркира зоните на потенциална уязвимост, спрямо навлизане на Турция – Азербайджан е едно такова място. Освен това не е само на Турция навлизането, а и на Америка. Всъщност разковничето за разбиране на проблема са думите на Медведев: „Ние ще продължим да въоръжаваме и Азербайджан, и Армения, защото не можем да си позволим някой друг да заеме нашето място“.

С.Т.: Пък и икономически е много изгодно, да продаваш оръжие и на двете воюващи страни.

И.В.: Разбира се. Но няма какво да се лъжем, Русия няма много какво да продава вече.

С.Т.: Да преминем към газовата тема, във Фейсбук грузинският президент Михаил Саакашвили публикува много любопитно мнение по въпроса – той вижда в Нагорни Карабах елементи на газова война, според него Русия има интерес от тази колизия, за да препречи на алтернативния   пренос на газ към Европа от Азербайджан и Тюркменистан.

И.В.: По-скоро Русия иска да напомни, че нейното съгласие по темата трябва да бъде получено от Европейския съюз или САЩ, които са гаранти на този транзит, това иска да направи. А всъщност чувствителната точка за този транзит и за всички тези проекти, включително за Баку – Джейхан, които са реализирани, включително и новите проекти, които ще изнесат азерския газ, всичко минава през Грузия, през една малка и все по-свиваща се зона след окупацията на Южна Осетия. Това е безспорно и Саакашвили най-добре го знае, защото той беше човекът, който инкасира тези удари. При това много беше важно в този случай, конфликтът между Азербайджан и Армения относно Нагорни Карабах да бъде много бързо сдържан, защото той можеше да се развие във всякакви допълнителни сценарии. Включително, ако си спомняте предната седмица, буквално 10 дена преди това, имаше доста големи учения на въздушно-десантните части на Русия и се спрягаше, че едно от направленията, в които те могат да бъдат дислоцирани, са именно съветски републики.

С.Т.: Така или иначе, усложнява се пътят на алтернативния газ към Европа, целият район южно от Черно и Каспийско море е сериозно тревожен.

И.В.: Така е. И в самата Турция нещата изобщо не са розови. Знаете и виждате как газопроводи и нефтопроводи се взривяват. Големият проблем вече е активирането на ПКК. Не е никаква тайна, че ПКК има наследено добри връзки с Русия и с разузнаването й, това е от времето на Съветския съюз, разбира се. Но и преди ПКК и кюрдите най-редовно се случваха такива случайни взривове. Аз просто да напомня, че това е чувствителна инфраструктура и трябва да има разбирателство.

С.Т.: От гледна точка на нашите интереси, макар да стои някак встрани – и географски, и от общественото внимание, какво отражение би могъл да има и каква би следвало да бъде българска позиция относно конфликта в Нагорни Карабах и, ако разширим ъгъла – всички събития, които се разиграват на изток от нас, по смисъла на икономическите и енергийните ни интереси.

И.В.: Те са преплетени. Всъщност ние нямаме специфични интереси, които можем да проектираме срещу конфликта. Това е просто част от европейската позиция, която реализира два основни принципа. Първо, всеки от тези замразени конфликти да бъде решен по устойчив принцип и горещите им фази да преминат в перманентни фази на разбирателство, т.е. ние нямаме никакъв друг интерес освен прекратяването на огъня и изграждането на мостове. Не трябва да се забравя, че всеки, който гледа на картата, се чуди защо проектите не минават през Армения, а всъщност това е естественото място. В същото време Армения трябва да внася по-скъп газ от Русия, която пък ѝ пречи, за да реализира собствени проекти за свързване с Иран.

С.Т.: Както се казва – вода газиш, жаден ходиш.

И.В.: Точно така е. Имаше стачки в Армения по повод вдигане цените на природния газ, на електроенергията. Изобщо един народ, който губи от конфликта си с Азербайджан, както и Азербайджан губи много от конфликта. Не казвам, че нещата, особено с такава историческа даденост каквито са Нагорни Карабах и Нахичеван, лесно се решават. Само казвам, че те не могат да се решават в условието на нереализирани оптимални икономически сценарии за двата народа и за хората, които живеят там. Защото за основа на просперитета – житейски, професионален, семеен, групов и т.н., може да се реализира европейския модел – моделът на съжителство на народи, които допреди няколко десетилетия са воювали.

С.Т.: Във ваши разработки правите разчет, че ние купуваме от Русия газ на 180 долара, а в Северна Европа го купуват на 140, така ли е?

И.В.: Има вече референции, не е особена тайна.

С.Т.: При това положение за нас са много важни алтернативните трасета на природен, за да има конкуренция, да има пазар все пак.

И.В.: Никой не може да каже коя е най-хубавата цена на газа, нито кога може да се случи, докато нямаме устойчив и повтаряем случай на конкуренция на различни доставчици по различен маршрут. Само в условието на такава конкуренция, при еднакви условия разбира се, защото, ако единият трябва да бяга с ферари, а другият с трабант, нещата няма да станат. В момента е именно такъв случаят. Нас през цялото време ни убеждават, че ние получаваме супер газ. На пропагандно равнище това не е нещо особено. Ако си спомняте, като се върнем десетина години назад, не е имало правителство, което да не убеждава българския народ, че получаваме една особена богословия от Москва, като ни дават изключително евтин газ.

С.Т.: И че всеки е провел възможно най-добрите преговори.

И.В.: А всъщност аз правих тези изчисления. Те са базирани на сравнението между цените, по които ние сме купували газ – реалните цени, а не тези, които са измислени – и цените, които са на Газпром на германска граница, която е един международен и европейски стандарт за репер, така да го наречем. До този момент свръх плащането, което ние сме дали се измерва в не по-малко от 2.5-3 милиарда.

С.Т.: В тази връзка блокът „Хан Аспарух“ реалност ли е или също е в зоната на галещата ухото пропаганда?

И.В.: Напротив, аз мисля, че това е едно от най-хубавите развития…

С.Т.: Реално потенциално ли е това находище или засега си въобразяваме малко повече?

И.В.: Ако някой сега ви каже, че от утре започваме да добиваме газ – това е нереално. Не защото няма, а защото е непрофесионално към дадения момент да се казва каквото и да е.

С.Т.: Според сериозните анализи по-скоро от 5 години е невъзможно да стане.

И.В.: Нека да обясня какво трябва да се случи. В момента са завършили сеизмичните изследвания и е направена тяхната интерпретация така, че компаниите, които ще реализират тези сондажи да си изберат оптималния вариант къде точно да сондират. Това са проучвателни сондажи. Те трябва да дадат информация за това, в тези геоложки структури, до които те проникнат дали се съдържа природен газ, като на първо време отговорът е дали изобщо съдържат природен газ, а след това се започват допълнителни проучвателни сондажи, ако се съдържа, защото хипотезата да не се съдържа е поне наравно вероятна. След което се правят допълнителните проучвателни сондажи, за да видят дали това не е случайно попадение, а говорим за находище – прави се контур. След това се прави анализ за търговската състоятелност от добива. На всеки един от тези етапи компаниите работят с вероятности. На този етап вероятността да има газ трябва да се измерва не спрямо хипотезите на сеизмичните проучвания, а спрямо историята на направените сондажи и успешните сондажи в този регион и в Черно море. В Черно море дълбоководните сондажи до този момент са десетина, от тях успешен е един.

С.Т.: В този район?

И.В.: Не, в цялото Черноморие. Говорим в акваторията на Турция, на Грузия, на Русия, на Украйна, в Румъния също. Сега, някои ще кажат: от тук трябва да направим съждение, че нашият шанс е около десетина процента. Не може да се каже, че е десетина процента, вероятно е повече. Но е факт, че в района на „Нептун“, на север, фактически в румънски води, находището, което румънците разчитаха, че ще дава близо осемдесет милиарда кубически метра, се оказа, че някои от сондажите, които бяха направени в съседство, също не бяха успешни. Изобщо геологията и проучванията са изключително рискови зони. Но едното от нещата, които трябва да се знаят е, че в интерпретацията на сеизмичните данни на блок „Хан Аспарух“ е използван един от най-мощните компютърни модели, които въобще съществуват в света, което е позволило на компанията именно в тези условия, когато всички компании по света свиват инвестициите в офшор, тя да го направи, което означава, че нейната степен на оптимизъм е достатъчна, за да си вложи парите.

С.Т.: С други думи, какво реално може да очаква нашата икономика и въобще България?

И.В.: След 7-10 години, ако има газ може да очаква някакви резултати.

С.Т.: Тоест, това не е реално решение за нашите енергийни нужди и потребности в момента?

И.В.: В никакъв случай, в хоризонт до 7 години в газовите баланси на страната не могат да се включат добиви от „Хан Аспарух“. А 7 години не са малко. Това е периодът поне докато изтече договорът с Газпром.

С.Т.: До тогава какво би могло да се случи за разширяване на енергийния пазар? На южна граница какво можем да чакаме?

И.В.: И на южна и на северна, общо взето на границите на България има достатъчно предложения от различни компании, които са от характер и в обеми, които могат напълно да ни задоволят, дори и ако Газпром прекрати доставките. Това, което може да се получи на северна граница, където получаваме доставките си от Газпром, така можем да получаваме доставки през реверс от Ревитуса, на Сидерокастро-Кулата – това, което се губи от доста време. Така можем да получаваме и от интерконекторите. Един нов реверс на трансбалкански газопровод, който влиза в Турция също може да ни даде възможности. Това е загатнато от възможностите и на компресорната станция „Странджа“.

С.Т.: Само въпрос на успешни преговори ли е това?

И.В.: Въпрос на желание.

С.Т.: Или все пак и на политически многоъгълници?

И.В.: Има 100% политически многоъгълници, защото не може след толкова години, ние внасяме газ вероятно повече от 40 години, в този период само от един човек. Хората, които знаят и внасят газ, те имат устойчива монотипна зависимост от един доставчик, свикнали са в чисто човешки план да работят само с едни хора, някак си са вързали нещата. Това е. Освен това те имат договори – с Булгаргаз и Газпром до 2023 година, с Газекспорт по-точно, и с Булгартрансгаз и Газкспорт за транзит до 2030 година. И в двете части тези договори по никакъв начин не ни ограничават да започнем да внасяме от други, но винаги може да излезе аргумент. И между другото това е част от арсенала от средства, които ги използват близки до Газпром структури и в Прибалтика, и в Украйна, доскоро и в Чехия, и в Полша. Арсеналите са много прости – веднъж казват ние имаме задължения, тъй наречените правни аргументи, които не са нищо особено, тъй като директивите на Европейския съюз имат по-висока сила, спрямо тях и в този смисъл решението дали ние да си доставим една трета от газта от друг човек или от поредица от други хора, това си е изцяло наше решение и практиките с подобни проблеми с Газпром са достатъчни и за други вносители,.

С.Т.: Казахме в началото – сложна симптоматика. Започнахме с Нагорни Карабах, по същото време се възпламени друг сериозен скандал – „Панама пейпърс“. Вие казвате, че в следствие на това, което се случи,  силните ще станат по-силни, а слабите по-слаби.

И.В.: Така е.

С.Т.: Защо обаче? Виждаме други белези, примерно в Исландия – един много поучителен случай – премиер подаде оставка, засегнати са членове на политбюро на Китайската компартия, има някакви следи към Москва, има следи към най- различни държавни глави и  политически дейци от всички райони на света. Това не е ли добре? Това всъщност няма ли да сложи във фокус, под внимание някои процеси, които досега се развиваха на тъмно и, които правеха така силните да стават по-силни, а слабите по-слаби – в икономическо отношение?

И.В.: Не, имах предвид обществата, които са склонни да търсят отговор на сериозните въпроси, че те най-накрая ще станат по-силни, защото те имат инстинкта, рефлексите, ако щете. В Исландия се работи просто, защото обществото е здраво. А по-слабите общества, авторитарните, там нищо няма да стане, нищо особено няма да стане в Китай, в Русия да не говорим. Аз вече дори съм склонен да си мисля, че в тази игра има и контраигра, защото винаги има такива – в последните дни страниците и заглавията се напълниха с информация, че едва ли не Путин има влияние и в двата лагера на противоборстващите в САЩ  от демократическата и от републиканската партия, тоест от истинския въпрос започнахме да правим едни такива сюжети, които стават само за токшоута или някакви такива предавания. Отклоняваме се от същността, здравата тъкан в процесите, които можеха да изчистят обществата от тези зависимости и най-вече да си зададат реалните въпроси, защото офшора не е нито само ад, нито само рай.

С.Т.: За някои дълги години е бил рай. Днес Европейският съюз реагира и декларира, че ще вземат решение 6000 фирми, от които 1000 азиатски, да бъдат поставени под специално наблюдение и от тях ще се изисква прозрачност. Много бързо решение, неочаквано бързо за бюрократичните структури на Европейския съюз.

И.В.: Там са няколко въпросите. Първо, в Европейския съюз отдавна се мъчат да намерят някаква данъчна хармонизация. Ако си спомняте, ние бяхме обект на такова ухажване, да си изравним данъците с Франция, имаше такъв момент. На което ние казахме: не, напротив трябва да има конкуренция на данъците.

С.Т.: Каквато беше и идеята за фискален съюз.

И.В.: Защото по този начин нещата най-лесно ще се решат, не че, както казах, силните няма да станат по-силни, слабите по-слаби, напротив, размива се проблемът. Факт обаче е, че тези 6000 фирми, за които вие говорите, от едната страна поставяме шокът, който предизвикаха в световен мащаб разкритията само в една фирма и от другата страна са 6000 фирми. Вторият мит, който падна е, че всичко е или в Карибите или на някои острови около Британия. Новите тенденции са, че голяма част от тези зони се изместват към Азия, включително в самия Китай. Този процес дава отговор, че общо взето няма нито една глобална икономическа или политическа сила, която си няма своя зона на офшор.

С.Т.: Има ли значение географски къде са разположени? При сегашните виртуални движения на валутните потоци?

И.В.: Има, от гледна точка на контрола, който се осъществява. Примерно, един от ходовете на руската олигархия, изключителна политическа олигархия, беше като им затвориха достъпа до офшорите, тоест те сметнаха в един момент,  че западните офшори не са достатъчно сигурни за тях, те тръгнаха да си местят парите към Азия, в обсега на контрол на Китай, и там се опариха жестоко. Това е едно бягство, но това е бягство на пари, които търсят пристан, защото в тяхната собствена страна те нямат сигурност. Това не са нормално работещи хора, данъчната им система да им иззема доходите, а напротив, поради характера на режима, чрез който те реализират богатство, те по-скоро са сигурни, че това има край и то близък и просто гледат да се застраховат.

С.Т.: В тази връзка, отдавна бе обявено, че от 1 януари 2017 г. пада банковата тайна и всички банкови сметки стават достъпни за данъчните.

И.В.: Да, всъщност Европа отдавна се движи в тази посока. Люксембург първо трябваше да си даде голяма част от специалните привилегии, Холандия ги задържа обаче, Швейцария разкри банкови тайни. Сега ако сте американски гражданин и искате да си разкриете сметка, доста интересен диалог трябва да проведете с банковите служители в Швейцария. Лихтенщайн, Монако, всички тези ще бъдат поставени под контрол. Кипър – видяхте какво стана, там в особена роля бяха руските олигарси. Има два процеса, които са едновременно развиващи се, но са различни като генотип. Единият е процес на бягство, нормално и морално оправдано бягство на капитали от страни, в които ги тормозят, където всяка една неефективност на държавната машина се прехвърля върху частника, примерно, искаме да поддържаме служби за сигурност и затова трябва да облагаме населението с високи ставки. И в този смисъл офшорите са спасително място. Но ако погледнете колко души и каква част от офшорите държат, то е малко огледална историята – 90% от хората с офшорни сметки държат 10% от богатството и обратно.

С.Т.: Видяха се някои бързи ефекти в тази посока, но в по-трайна перспектива, до къде може да доведе това, което мнозина твърдят, че е само началото на осветляването на тези съмнителни финансови системи и операции.

И.В.: Така е, но имайте предвид, че в последна сметка самите страни решават колко да бъдат уязвими и изложени на риска на операции от офшорни зони, включително в България, големият проблем не е само, че идват пари от сметки, които се контролират в офшрони зони, а че идват от дружества с анонимна собственост. Тоест ние нямаме знание за крайния собственик, както се случи с Булгартабак. Едно тотално двуличие на депутати, които искат забрана на офшорни операции, тоест признаването им за незаконни тук, и от другата страна виждате, че Булгартабак е в офшорна зона. Това е по-големият проблем: не монетарната част на темата офшорки, а възможността чрез неразпозната като индивидуалност и като идентификация собственост, чрез нея да се управлява стратегически отрасли и индустрии в България. Това е и в медиите, това е и в стратегически отрасли като телекомите, като Булгартабак. България фактически има само една специална зона, която е защитена от неясна собственост, това са банките. В банки не можете да придобиете собственост, без крайният собственик да бъде разкрит. Там не става. Това, ако ние бяхме направили, да забраним възможността на неясна собственост, с неясен произход в офшорни зони, да владее критични за държавата собствености – като отрасли, като позициониране, защото дори една неголяма медия може да бъде критично важна, от гледна точка разиграване на ситуация, на остри събития, на провокиране…

С.Т.: Плюс създаване на психози и какво ли още не, тези филми сме ги гледали. И все пак има ли някакъв шанс ние да влезем в тима на силните, тези които ще стават по-силни? Доколкото разбирам, вие говорите за чистите общества, с изяснени правила, които имат имунната система да се борят.

И.В.: Доброзорно ние ще трябва да се включим в този процес.

С.Т.: Като членове на колектива.

И.В.: Точно така. Понеже големите другарчета в Европейският съюз и НАТО ще вземат тези мерки, ние щем, не щем, ще се съобразим с тях. Да не говорим, че ако оттук нататък се заровим в архивите, ще бъде много интересно, особено по отношение на инвестициите в недвижимости от офшорни зони, включително и в туристически летни курорти, зимни курорти, голяма недвижимост, ще бъде много, много интересен този процес.

 

Обработили: Женя Стоянова и Кристияна Димитрова

ВИДЕОФАЙЛ С ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ГЛЕДАЙТЕ ТУК!

Категории Политика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *