ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, БЕЗ ВСЯКАКВИ ПОСЛЕДИЦИ

Диалектика

ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, БЕЗ ВСЯКАКВИ ПОСЛЕДИЦИ

Демокрация, която се получава по милост ражда само диктатура, която идва с избори

Публикувано на Категории Политика Сподели

„Без всякакви последици за гражданите!“ – това е утехата, която все по-често и грижовно получаваме от различни сектори на свободния ни и изпълнен с благоденствие живот. Очевидно демокрацията у нас избуява и обсипва с все по-щедри дарове своите клиенти. Ето например, като едни истински европейски потребители, ние вече имаме привилегията да вкусим от изобилието на енергийния пазар: вече ни е надлежно позволено да сменим своя доставчик на електроенергия. Е, по малко усложнена, доста тромава и увенчана с неясен край процедура. Но какво са тези несгоди пред светлия хоризонт на волния пазарен избор. И най-важното, поантата: сменяш доставчика „без всякакви последици за гражданите!“. 

Скъпи вестители на модерността, вие чували ли сте някой в нормалния свят, като сменя доставчика си на краставици, да речем, да изпитва страх от санкции? Или да получава благодатната амнистия да го прави „без всякакви последици“?

По сходен начин към своите благодарни поданици се отнася и държавата. От днес МВР щяло да отписва от регистрация колите без застраховка „Гражданска отговорност“. Да, това си е един вид гражданска отговорност на ведомството към обществото – радикално, но справедливо. И тук отново иде бащинският момент: възстановяването на регистрацията ще става „без всякакви последици за гражданите!“. Значи, добри ми притежателю на стара кола, която не караш, първо, тя ще бъде дерегистрирана поради напълно естественото неплащане на застраховка, но пък ти си удостоен с нечуваните права да ползваш своята неприкосновена частна собственост като си платиш, при това „без всякакви последици“. Това се каква демокрация по милост.

Та затова ние все още сме не граждани, а поданици. И клиенти на демокрацията, а не нейни суверени. Защото я получаваме по милост или си я заплащаме – по един или друг начин. В един живот, течащ по острието на широко отворената ножица между непреходното развито социалистическо общество(добре познатото ни РСО) и монополното разбиране за либерална пазарна икономика. Нещо като пазарен комунизъм.

Категории Политика

Автор: Емил Янев

Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди. „200 имена, които промениха света“ е първата му книга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *