39. Татяна Дончева: Бойко Борисов е функция на кръга „Монтерей“

Видеоформат „Инфохолиците в действие“:

39. Татяна Дончева: Бойко Борисов е функция на кръга „Монтерей“

Един обигран политик знае, че народът може да го предаде на първия завой, без много да му мисли

 

 

ВИДЕОФАЙЛ С ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ГЛЕДАЙТЕ ТУК!

Студия Трансмедия: Събитието е тук. Както казват някои: понякога вдясно има събитие, друг път вляво има събитие и има едно постоянно събитие, наречено Татяна Дончева. Орис или характер?

Татяна Дончева: Сигурно и двете.

 

С.Т.: Да влизаме в салона на мафията: на конгреса на "Движение 21" това беше ключовата тема – мафията взима всичко. Това не е тайна. Как обаче да влезем наистина вътре и да видим кои точно фигурират под етикета мафия, по какви механизми работи тази мафия и как обществото може да се справи? Защото иначе ще правим констатации оттук до второто пришествие. Нещата докато не се фокусират и осветят и докато не се персонализират, няма начин да се постигне нещо.

Т.Д.: Според мен в това, което казвате има привидна логика, но само привидна. Когато мафията държи лостовете, включително медиите, вие нямате инструмент да ги фокусирате.

С.Т.: Медиите ги държи един конкретен център, който има излъчено лице, но да речем, че в момента това лице ще бъде подменено.

Т.Д.: Добре, дори да бъде подменено, мафията остава да ги контролира. Така че, ако искате да ги осветите и да ги направите обществено достояние, нямате инструментариум. Дори тези от вестниците, които останаха традиционни от старото време са в едни особени финансово-кредитни отношения, където свободата на словото на журналистите е доста под въпрос. Знаете какво казват колегите ви от тези медии и как всички си намират оправдание, че правят това, което правят. Вие нямате повече лостове за осветяване на мафията, отколкото в тоталитарната държава. Може да напишете един акростих, но толкова. Някога след време, когато се обърне палачинката, когато се сменят времената, някой може да ви изкара и активен борец срещу тоталитаризма, но това ще бъде някога след време. Затова нашата философия е, че трябва да се процедира както с рака. Не търсите осветяване във всяка заразена клетка, а търсите болната точка и интервенирате с химиотерапия, която влияе и върху разсейки метастази, и върху болната точка. Затова ние казваме, че вместо да търсим всяка подробност, трябва да се консолидираме, за да станем достатъчно голяма маса и да има ефективност в нашите действия. Допълнително затруднение на решението на задачата е обстоятелството, че на мафията и мутрите помагат много хора, които не са от мафията и мутрите. Те помагат по причини, които аз наричам битови – кой имал да издължава кредит, кой имал болна тъща, кой имал две деца, жена му без работа или нещо друго… Всеки си намира някакво оправдание за своето слагаческо, верноподаническо, слугинско…

С.Т.: …и опортюнистично поведение.

Т.Д.: Да, точно така.

С.Т.: Добре, но мутри вече не е ли овехтяло понятие? Мутрите в момента са в някакъв, образно казано, зоопарк. Сега белите якички въртят голямата далавера. При мутрите, който го отстреляха – отстреляха, останаха едни екзотични представители.

Т.Д.: Какво значение има терминологията?

С.Т.: Има, защото в крайна сметка белите якички създадоха мутрите, управляваха ги, отърваха се от тях и сега вече движат нещата на много по-висока орбита, с много по-големи средства, тук не става въпрос за кръчма-две или хотел.

Т.Д.: Вие може да кажете, че едни бели якички смениха други. Терминологията в случая няма значение. Употребата на мутрите и мафията е поради обстоятелството, че в наши дни, в последно време, мутрите изнагляха и започнаха да демонстрират мощ. Било с побои по околовръстното шосе, било с демонстративно поведение в центъра на София или на големите градове, било с всякакви външни проявни форми, които си спомняте от едни по-далечни времена. Същевременно има присъствие на мутрите и мафията във властта и употребата на термина само препраща към старите времена, пряко и косвено, което нищо не бърка. Няма никакво значение да изчистваме термините.

С.Т.: Психологически ефект се търси в тези случаи. Ти обаче казваш: „Кой стана Той“. Така ли е? Те в другарски отношения ли са?

Т.Д.: И Кой, и Той съществуват. Те бяха дълго време в другарски отношения, поделяха си КТБ.

С.Т.: Бяха, после не бяха, после пак станаха…

Т.Д.: И това няма толкова значение. Не е въпросът даже за Кой и Той персонално. Да, решаването на въпроса ще доведе и до решения, които касаят и тях персонално, но генералното решение с химиотерапията или с радиотерапията има ефект върху целия организъм. То не персонифицира клетката. Така че да не се фокусираме само върху термина.

С.Т.: В коя част на общественото тяло се намира болната точка?

Т.Д.: В управата на държавата.

С.Т.: Т.е. в централната нервна система.

Т.Д.: Добре, да.

С.Т.: Такова заболяване при това положение лечимо ли е изобщо?

Т.Д.: Ние с вас тук ли ще живеем?

С.Т.: Да. Но ние се надяваме на хора като теб, защото все пак ти си в играта.

Т.Д.: Добре, само че аз казвам на такива хора следното – ако смятате, че трябва да стоварите върху мен очакванията си, елате на игрището. Аз нямам нужда от клакьори и от публика, от аплаузи нямам нужда.

С.Т.: Но ние пък очакваме от теб ясна диагноза и план за терапията.

Т.Д.: Планът за терапията е, според мен, прост. Той включва организирани усилия отляво и отдясно, много активно участие на неправителствения сектор за пробив на президентските избори, предизвикване на предсрочни парламентарни избори след това, в рамките на служебния кабинет превземане на всички точки, с които се фалшифицират избори.

С.Т.: Всъщност това вече е новият модел на работа, вече не се купуват толкова, колкото се подправят изборите – много по-ефикасно работи тази система.

Т.Д.: И подход към едни предсрочни парламентарни избори, да речем 6-8 месеца след президентските избори. Има два месеца до встъпване на президента в длъжност, оттам има още 2-3 месеца, в които трябва да се създаде ситуация, след това има още 2-3 месеца в евентуална работа на служебно правителство, така че сметнете ги, ще видите горе-долу какво се получава. Това мисля, че е пробвано.

С.Т.: Както казва народът, „От маймуна орех не се взема“, тази система е изградена така, че да обслужва добре своите ползватели и тя надали ще се саморазтури.

Т.Д.: Няма да се саморазтури.

С.Т.: Вчера  говорихме с Александър Маринов на същата тема и той смята, че докато не се организират извънсистемни сили, системата няма току-така да се реформира или промени.

Т.Д.: Разбира се, че ще има много извънсистемни сили, които ще бъдат привлечени за това начинание.

С.Т.: Казваш ляво и дясно, а и лявото, и дясното са в играта…

Т.Д.: Там също има извънсистемни сили. Освен това има много извънсистемни сили, които не са се идентифицирали нито в лявото, нито в дясното. Има много хора, които два пъти участваха в протести – 2013 и 2014 година. И двата пъти заявиха, че не искат никой да ги оглавява.

С.Т.: Не бяха едни и същи хората в протестите.

Т.Д.: Дали са били, или не, важното е, че там имаше достатъчно много хора, които са настроени за промени, но които не виждат въобще нуждата в техните усилия да има целенасоченост, да има организация, да има постигане на цели и поставяне на нови цели – нещо, което обрича начинанието, нещо, което прави всичкото това протестно усилие разходка по ларгото.

С.Т.: Проблемът е, че тези протести не бяха облечени в кауза и не получиха своите водачи, според мен.

Т.Д.: Е, добре, но вие искате тези водачи да се родят от масата, това никога не става така.

С.Т.: А как?

Т.Д.: Никога не става така. Нито 1990 година, нито 1944 година е ставало така, никога не е ставало така.

С.Т.: Все пак 1996-1997 година нещата бяха по-ясно изкристализирани.

Т.Д.: Винаги има един риск в такова партньорство. Когато вие подхождате в една интимна връзка с чувството, че партньорът ви ще ви командва или когато казвате – може би ние няма да успеем, вие нищо не започвате и се лишавате от възможности. Винаги партньорството включва риск някой да бъде излъган в очакване. Но ако гражданите си мислят, че водачите не са лъгани, се лъжат. Един обигран политик знае, че народът може да го предаде на първия завой, без много да му мисли.

С.Т.: Възможна ли е все пак появата на някакви качествени фигури, които не са в номенклатурния списък на движещите се в момента из коридорите на властта?… 

Там очевидно има симбиоза между опозиция и власт за поддържане на положението, в което всички те са добре. Наскоро говорих със собственик от частния телевизионен бизнес, който е убеден, че с определена сума една кабелна телевизия без проблеми може да вкара политик в парламента.

Т.Д.: Няма такова нещо.

С.Т.: Защото не, имаше няколко сполучливи опита: имам предвид Бареков, Валери Симеонов, преди тях Волен Сидеров, които бяха типични телевизионни политически фактори и продукти.

Т.Д.: Нещо не отчитате сивите средства. Типичният телевизионен фактор Бареков трябваше да влезе в Европарламент и след това в националния срещу 45 млн.  от КТБ, извинявайте, ама това е много сериозна инвестиция. Смятате ли, че тя беше оправдана?

С.Т.: А Сидеров?

Т.Д.: Руските пари, които вкараха Сидеров не ги ли броите?

С.Т.: Те май по-късно дойдоха.

Т.Д.: Ами! Така че, политиката е начинание, което иска много усилия. Това е все едно да имате един човек с талант за музика, който искате изведнъж да пуснете на международно състезание или най-малко на национално състезание. Няма как. Там се иска една предварителна работа. Тази работа в политиката се нарича политически опит и тя не е тъждествена на политическо престояване на някакви столове. Това е едно познание, което няма от къде да добиеш, никъде не се учи. Чисто нов човек, вкаран отвън, би бил мислен в началото на прехода, когато примерно външните сили движат събитията в България ясно и отчетливо. Вече не сте в тази ситуация. Първо, ще има една национална съпротива срещу това така да се предлагат лидери. Второ, ако анализирате лидерите от началото на прехода или примерно лидерите, които се завъртяха около Сакскобургготски, които бяха друга категория хора, професионално изградени, на съвсем друго ниво, ще видите…

С.Т.: Не всички бяха.

Т.Д.: Добре, не всички, ама вие като имате едно ядро от 10-20 човека, какво значи всички и не всички? Това са много хора, добре те могат да са вкарали 140 човека, ама ако вие имате от тях 20 души с много качества, каквито те имаха, какво повече може да искате? Вие търсите един – двама, на практика. Тази работа е като нива, която иска много копане на нея. Международен фактор, който да седне да ви отглежда лидери от нищото, просто така, по кастинг…

С.Т.: Е, като погледнем Щатите, там се самопороди един лидер, който е на път да спечели изборите.

Т.Д.: Как може толкова наивно да ми говорите? Тръмп, с всичката си икономическа мощ, с неговите политически…

С.Т.: Тя не е особено голяма – икономическата му мощ, има много по-тежки икономически фактори от него, но той печели избирателите.

Т.Д.: Той има достатъчно пари.

С.Т.: Рос Перо беше по-богат от него и не успя.

Т.Д.: Ама какво от това?

С.Т.: Не можа да направи нищо.

Т.Д.: Ама какво от това? Значи, харизмата на човека е също важно качество.

С.Т.: Аз говоря за асистемните типове, какъвто е Тръмп, той е класически асистемен тип.

Т.Д.: Доналд Тръмп има достатъчно състояние, за да се впусне в президентска надпревара с относително голям дял на собствено финансиране. Доналд Тръмп във всичкото време, в което плува в елита на Америка има достатъчно контакти в политическите среди, самият факт, че той е състезател на републиканската партия, а не като Рос Перо извънсистемен играч, който сам се бори, ви показва, че той има достатъчно високо ниво в самата републиканска партия, достатъчно поддръжници. Той може да няма най-многото поддръжници, но той има достатъчно много поддръжници, за да участва в състезанието.

С.Т.: Напротив, голяма част от едрия капитал в Америка не е особено щастлива от Тръмп и ако се поразмърдат пластовете могат да го издухат с неговите неособено големи финансови възможности на фона на другите.

Т.Д.: Добре, хубаво, ама вие виждате как вървят предварителните избори. Значи, колкото да смятате, че САЩ са подредена държава и демократическата и републиканската партия контролират всичко, очевидно това не е така.

С.Т.: Аз имах предвид друго. Дори в Щатите, където много по-лесно и по–бързо се освежава политическият пейзаж, дори там, а да не говорим за тук, на хората някак си им е обръгнало и очакват чудотворци.

Т.Д.: Как се освежава политическият пейзаж?

С.Т.: Ето така беше и със Саксскобурготски.

Т.Д.: Буш-баща два мандата. Буш-син два мандата, Джеб Буш кандидат и преди това другият Буш и той кандидат, фамилията Клинтън – Бил Клинтън, сега Хилари Клинтън. Какво си освежават там, че не се сещам? Ами че те тия всичките дето играят, от колко години са сенатори? Никъде политическият живот не се освежава бързо и лесно. Никъде, подписвам ви го. Може да има исторически ситуации като у нас 90-та година или да речем следвоенните години на България, когато се сменя политическият елит.

С.Т.: Не се сменя елитът, сменя се системата генерално…

Т.Д.: Със системата и елитът. Когато ти си временен, може да си два три месеца, след това въобще да те няма, никой да не те знае, но обичайно политическият живот иска много, много сериозна работа, много дълго време, много натрупване. Ти не може да се ориентираш в политиката, дори в механизма на вземане на решения, в механизма на установяване на административните мерки и техните последици, на прилагането на закони, на работа на институции, всичкото това нещо иска познание. Къде според вас се учи?

С.Т.: Бойко Борисов къде ги беше учил тия работи?

Т.Д.: Е, сега, кукловодите го изтикаха, но все едно.

С.Т.: Ти смяташ, че той е изтикан от кукловоди, а не от собствената си харизма?

Т.Д.: Не, Бойко Борисов беше изтикан от кукловодите до главен секретар, изтикан от кукловодите до софийски кмет. По същия начин, по същия механизъм.

С.Т.: Не всеки софийски кмет може да оглави по такъв начин държавата.

Т.Д.: Ама разбира се, независимо от всичко друго, вие не може да отречете, че от 2000-та година, когато Бойко Борисов е встъпил на поста главен секретар, до 2016-та година има 15 години вода.

С.Т.: Тоест пример за какво е явлението Бойко Борисов, според теб? За селфмейд човек, който реализира някаква българска мечта и с огромни скокове се придвижва в обществото или за функция на някакви сили?

Т.Д.: Че е функция, функция е. Че има качества…

С.Т.: На кои кръгове е функция?

Т.Д.: На „Монтерей“.

С.Т. Не е ли малко преувеличена мощта на кръга „Монтерей“? Там са едни възрастни хора…

Т.Д.: Да, възрастни са. Като гледате филмите за италианската мафия, там ходят с апарати за хемодиализа и с инвалидни колички. Така че…

С.Т.: „Монтерей“ по принцип е символ на Държавна сигурност.

Т.Д.: Символ е. Смятате ли, че без нищо се става охрана на Тодор Живков, например? Или след това, проследете процесите по „СИ Банк“, след идването на власт на царя. По какъв механизъм Славчо Христов изведнъж спря да бъде там управник?

С.Т.: „СИ Банк“ винаги беше приближена до този, който е на власт.

Т.Д.: Да, ама как става тази работа? Нали знаете как се прехвърлят банки? Това не е да кажем прехвърля се една партия, днес сте влиятелни вие, утре ние. И също така човекът е очевидно подходящо подбран. Той е имал личните качества, за да успее да се справи в тази среда. Милен Велчев защо не можаха да го наложат? Формално погледнато, чисто биографично, образователно,  дипломно и всякак, би трябвало Милен Велчев да е лесен за налагане.

С.Т.: Сигурно има значение, че е от номенклатурна фамилия.

Т.Д.: Няма значение, че е от номенклатурна фамилия. Той има прекрасно образование, има много сериозна бизнес биография и е интелигентно и умно момче, много хубаво изглеждащо, обаче както виждате той не можа дори да оглави НДСВ. А е очевидно програмиран за най-високите постове и трябваше да си остане да се занимава с бизнес, с малко по-сенчеста работа. Смятате ли, че царят беше планиран за един мандат? Според мен, очевидно не, но те просто много бързо го изхабиха.

С.Т.: От кого беше планиран, пак от същия кръг ли?

Т.Д.: Е сега, пак същият кръг ли, няма защо да изреждаме всички главни управления. Освен това пък, позволете и на Сакскобургготски, също така да си има своите съображения. Да има сантименти към страната, в която се е родил. Да има едни лични амбиции, които съвсем не са лоши и съвсем не са осъдителни – за една реабилитация на фамилията си. Да направи нещо за страната, да остане фамилията с друго име, той самият да остане с друго име. Да, ако той е приел да използва средства и помощ  на хора, които не са му непременно най-симпатични, не би желал най-много да се свързва с тях, но е смятал, че го прави в името на нещо по-висше…

С.Т.: Неговата лична политическа съдба от последните десетилетие, говори че той е може би най-голямото политическо разочарование в нашия живот.

Т.Д.: Защото имаше най- много очаквания, които не почиваха на нищо.

С.Т.: Значи пак идваме до фокусниците в политиката.

Т.Д.: Но също така, не може да отречем, че по времето на Сакскобургготски получиха възможност за изява един много широк кръг сериозни професионалисти, че се установи един климат в българския политически живот, който стимулира към добро решение, една по-голяма толерантност между основните парти без да се размиват различия, работа по наистина сериозни решения. Какво лошо имаше в това? Много добър бизнес климат в първите две години на царя.

С.Т.: Както ги описваш нещата, те изглеждат предначертани, как тогава  се готвиш да пробиеш с Движение 21? Много хора вярват в теб, но след като има такива предопределености, всемогъщи кръгове, които излъчват своите функции, а функциите както се вижда играят добре играта, тогава какво бъдеще има?

Т.Д.: Вижте сега, анализираме нещата в миналото.

С.Т.: То това минало обхваща кажи-речи целия преход.

Т.Д.: Добре, хубаво. Като анализираме нещата и сме наясно с механизмите на прехода, те не ни изнасят и сме стигнали до извода, че тяхното възпроизвеждане в държавата ще ни пречи, и има много хора като нас, къде е проблемът да се организираме, за да ги променим? Защо трябва да се фокусираме върху това колко са могъщи?

С.Т.: Защото ти казваш, че парите са основен фактор, а парите са у тях.

Т.Д.: Чакай сега, парите като са основен фактор и са в тях, преди 90-та година всичко беше в комунистическата държава. Какъв беше смисълът да се започва?

С.Т.: То тогава нямаше избори.

Т.Д.: Няма значение, всички ресурси са в противника. Добре, сега в противника са ресурси, които много превъзхождат нашите, обаче обединяването на усилията, на възможностите…

С.Т.: На принципа на Робин Худ?

Т.Д.: Не е Робин Худ, защо да е Робин Худ?

С.Т.: Питам.

Т.Д.: Не ми е ясен въпросът, какво има Робин Худ в тази работа?

С.Т.: Тип народен закрилник, когото низините поемат и подемат.

Т.Д.: Никакъв народен закрилник. Приемете, че не искаме да живеем така. В България е нито да си наемен работник, нито да си бизнесмен, нито да си държавен служител, нито да си пенсионер.

С.Т.: Интересно, значи излиза, че целият народ не иска да живее така, а като дойдат изборите всеки си избира да живее точно така. Какъв е този абсурд?

Т.Д.: Какъв е, няма значение, съществува.

С.Т.: Значи може би вие, политиците, не обяснявате добре нещата, след като на всички избори се възпроизвежда едно и също тяло, един и същи организъм.

Т.Д.: Аз мисля, че много скоро ще спрем да обясняваме.

С.Т.: „Ще спрем да обясняваме“, тоест ще се премине към действия?

Т.Д.: Не, не, няма. Просто ще си ходим. Какво трябва да обяснявам?

С.Т.: А народът как ще я кара?

Т.Д.: Вие смятате, че народът взима решения, защото някой му обяснява и не му обяснява? Това ли е според вас мотивационният механизъм, който действа върху гражданите? Имате сто други фактора. Имате очевидна манипулация на общественото мнение, имате един народ, който като е въртян, въртян, въртян в космическата центрофуга не знае кое е горе, кое е долу.

 

Обработили: Женя Стоянова и Кристияна Димитрова

Още по темата:

Петте мантри, които спъват България IV. Държавата само пречи

38. Александър Маринов: Фитилът догаря, бомбата на неравенството ще гръмне всеки момент

 

Категории Политика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *