Таньо Войвода – един обикновен герой

Денят разказва

Таньо Войвода – един обикновен герой

Еп. 54 от предаването „Денят разказва“, който проследява героичния живот на един от апостолите на Васил Левски, Таньо Стоянов Куртев – последният войвода от Априлското въстание

ВИЖ еп. 54 на „Денят разказва“: „Таньо Войвода – един обикновен герой“

Между 5 април и 27 май тази година ще се закръглят две годишнини, сложили съдбовната житейска рамка на родения в семейството на Петра и Стоян Куртьоолу, Таньо Стоянов Куртев, познат ни от историята като Таньо Войвода.

170 години от рождението му и 140 години от неговата Голгота, случила се на възвишението Керчан баир при днешното село Априлово в Лудогорието.

Апостол на Васил Левски за  Търговищко,  Омурташко, Котленско и Добричко, попаднал в ръцете на властите след залавянето на Апостола на Свободата, неиздал никого, въпреки изтезанията, той първоначално е освободен, защото 40 тогавашни граждани от тогавашната Османска империя, писмено гарантират невинността му.

По-късно е арестуван отново и изпратен на доживотно заточение в Диарбекир.

Възползвайки се от обстоятелството, че бил калебент – можел свободно да се движи в града,  преоблечен като дервиш, свободно боравещ с турския език, той избягал на 14 януари 1875 г. и  се добрал до Цариград, заедно с неговия съгражданин д-р Г. Миркович.  Оттам с кораб до Сулина и Браила.

Събитие, за което съобщава Любен Каравелов в „Независимост“.

Предполагайки, че Таньо се укрива в Сливен, турските власти подпалват от всички страни голямата къща на Куртеви, като ограбват и подлагат на изтезания майка му баба Петра, която след месец умира.

„Зная, че нищо не можем да направим, зная че народа ще пострада, но не можем да не отидем в България и да не умрем, защото сетне ще ни нарекат страхливци…“ пише Таньо още през 1875 г. до войводата Панайот Хитов и така предопределя пътя към своята Голгота – Керчан Баир.

Таньовата чета е сформирана през последните дни на април 1876 и след дефинитивния отказ на П. Хитов да поеме водачеството ѝ, то е възложено от БРЦК на 30 годишния войвода. Състои се от 20 души и е екипирана и въоръжена от български емигранти от Олтеница, Турну Мъгурели, Болград и други и снабдена с бойно знаме.

На 16 срещу 17 май 1876 г. четата тръгва от Олтеница, минава Дунава, слиза при село Косуй Българ (днес Пожарево), Тутраканско, и тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във втори Сливенски революционен окръг…

Повече за съдбата и саможертвата на Таньо Войвода в олтара на Българското национално освобождение пред водещия Емил Янев разказва неговият потомък Димитър Стоянов, който носи името на брата на Таньо – Димитър, наследено от своя дядо: Димитър Стефанов Стоянов – Радой Ралин.

Гледайте  еп. 54 на „Денят разказва“: „Таньо Войвода – един обикновен герой“

Категории Цивилизация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *