Варуфакис: Крайният губещ ще е гръцкият народ

ГРЪЦКАТА ДЪЛГОВА КРИЗА:

Варуфакис: Крайният губещ ще е гръцкият народ

Разсъждения върху случилото се миналата година и една подслушана телеконференция сега

 

Когато през миналата година, в разгара на гръцката криза и след референдума финансовият министър Янис Варуфакис подаде оставка, в първото си интервю след това той каза нещо твърде важно.

Според него, германският финансов министър и архитект на споразуменията с Гърция през 2010 и 2012 г. Волфганг Шойбле "винаги е бил постоянен" в своята позиция.

"Неговото мнение бе "Аз не обсъждам програмата – тя беше приета от предишното гръцко правителство и ние не можем да позволим едни избори да променят нещо" .

Варуфакис продължава: "В този момент аз му казах "Е, може би ние трябва да се откажем да правим избори в страни с дългова криза" и не получих отговор. Единствената интерпретация, която мога да направя на тяхната позиция е "Това би била добра идея, но ще бъде трудно. Затома или подписвате там, където ви покажат или просто сте вън".
 
Струва си да си припомним тези думи тази седмица, когато доста хора се запознаха, благодарение на изтекла в медиите очевидно конфиденциална информация за вътрешната дискусия между двамата висши функционери на МВФ, които се занимават с гръцката криза – Пол Томсън, който е ръководител на Европейския департамент на МВФ и Делия Велкулеску – ръководител на мисията на МВФ в Гърция.

Накратко, двамата дискутират дали е необходима или не една нова кредитна криза, за да бъдат притиснати кредиторите от ЕС да се съгласят с идеята на МВФ за гръцкия дълг. Добавяйки един важен ракурс към темата, бившият гръцки финансов манистър Янис Варуфакис веднага се вклини в дебата, поставяйки твърде ясно тезата си – че независимо кой ще се наложи в този спор – МВФ или ЕС, губещият накрая ще бъде гръцкия народ.


 [ МВФ иска да провокира "събитие" в Гърция ]


Ето няколко откъса от мнението на Варуфакис, публикувано на коментарната страница на германския Шпигел:

Кавгата между МВФ и европейската част на тройката гредигтори е стара новина. Скорошната публикация на "Уикилийкс" за дискусията между двамата ключови функционери на МВФ предполага, че партията достига един хазартен ендшпил. От подписването на първата "спасителна" програма за Гърция през май 2010 г., МВФ нарушава собствената си "основна директива" – задължението си да не финансира неплатежоспособни правителства. Като резултат, ръковоството на МВФ е изправено пред  бунт на собствените си чиновници, които искат стратегия за излизане от проблемните ситуации с аргумента, че ако ЕС продължи да се противопоставя на съкращаването на дълга като необходимост за постигането на платежоспособност на Гърция, МВФ би следвало да напусне програмата за Гърция.

Този импас между МВФ и ЕС продължава вече цели 5 години, причинявайки съкращаване с една трета на гръцкия БВП и водейки до безпомощност в размер, която прави истинските реформи по-трудни от всякога.

За непосветените, това изглежда като че ли дрязгата между МВФ и ЕС е относно някакви неуточнени параметри и цифри. Всъщност, истинският проблем зад тях е дълбоко политически и това има последици доста отвъд Гърция.

МВФ е прав, че сметките на Комисията не излизат и, че това разкрива велечимого двуличие на една Комисия, която претендира, че предпочита една"по-лека" програма за икономии, когато отказът от съкращаване на дълга се превръща в цел за поснигане на първичен бюджетен излишък (сумата от всички бюджетни приходи без правителствените разходи и неотчитайки плащанията по дълга) от 3.5 % от гръцкия БВП, което, от своя страна, изисква още по-тежки мерки от тези на МВФ.

По-добри ли са цифрите на МВФ? По отношение на целта да постигане на първичен бюджетен излишък (критичния показател, който трябва да бъде задържан на равнище под 1.5 % от БВП, за да има Гърция какъвто и шанс за възстановяване) Томсън и Велкулеску прегръщат точно размера, който аз предложих на Тройката миналата година.

Защо тогава МВФ не ме подкрепи през 2015 г., а сега приема същия размер на излишъка?

Защото те също искаха нещо, което нямаше никога да им дам – да ни наложат нови икономии, които са нехуманни и неналежащи, но, които днес очевидно правителството на Ципрас (поне според Велкулеску) е готово да приеме, след като вече се предаде веднъж през юли 2015 г.

Пакетът за реформи на МВФ е нехуманен, защото това ще унищожи стотици хиляди дребни бизнеси, ще остави без средства социално най-слабите и ще възпламени хуманитарна криза. Същевременно, те са неналежащи, защото смисленият растеж е много по-вероятно да се върне в Гърция при реализация на нашите предложения за политика и мерки, които да приключат с икономиите, но това ще се прицели в олигархията и ще реформира публичната администрация (вместо, както сега, отново да атакува слабите).  

Ако трябва да приведем един изключително преувеличен, но ужастно поучителен паралел на логиката на МВФ, ако Гърция утре стане жертва на ядрена атака, икономическата криза ще приключи и макроикономическите параметри на страната ще бъдат "ремонтирани", тъй като кредиторите ще получат подскрижка нула номер. Но, ако съм прав, че нашите сметки бяха също толкова точни, давайки възможност на Гърция да се възстанови без по-голям социален упадък, ащо тогава МВФ се съюзи с Берлин, за да ни съкруши през 2015 г.?

Десетилетия наред, когато МВФ "посетеше" бореща се страна, той винаги се обявяваше за "реформи", който да доведат до унищожаването на дребния бизнес и до пролетаризиране на професионалистите от средната класа. Изоставяйки гръцки модел би означавало да се признае, че десетилетията на антисоциалните програми, наложени глобално са били нехуманни и неналежащи. 

За да обобщя, разкритията на Уикилийкс повдигат булото на унищожителната война между добре начетения злодей (МВФ) е хроничния вечен отлагащ проблема (Берлин). Знаем също, че МВФ сериозно възнамерява да доведе нещата до кулминация през юли, тласкайки Гърция отново към пропастта, както го направи през юли 2015 г. Само че този път целта е да се извият ръцете не на Алексис Ципрас, а на германския канцлер. 

Дали Кристин Лагард ще дръпне ушите на своите подопечни? Как канцлерът Меркел ще реагира на публикуването на тези разговори? Могат ли да се променят вече стратегиите на протагонистите, след като имахме шанса да надникнем зад кулисите"

Докато разсъждавам върху всичко това, не мога да избягам от потока тъжни мисли от миналата година, когато по време на Гръцката пролет ние в Атина имахме оръжия срещу организираната некомпетентност на тройката, които не ми беше позволено да използвам. Резултатът е една Европа днес, която е с още по-лоша репутация, докато гръцкия народ наблюдама откъм страничната линия една ужасната караница, засенчва и без това мрачното му бъдеще. 

Струва си да поразсъждаваме зад думите на Варуфакис, нали?

Категории Конфликти

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *