Анатомия на антикорупцията

Анатомия на антикорупцията

 

През последните дни, около разкритията на Досиетата "Панама" отново се заговори в глобален план по една тема – корупцията във високите етажи на властта. Темата никога не е слизала от страниците на световните медии, но същевременно нейното покритие показва странната зависимост тя да се ползва като политическа бухалка, която удря политически този или онзи неудобен политик в даден удобен момент, за да се постигнат конкретни цели. Същевременно винаги се търси и по-широкото геополитическо значение на конкретен злободневен скандал. В случая с "Панамагейт" е особено впечатляващ широкия кръг на засегнатите от разкритията, както и отсъствието от там на опрелени имена – и в национален, и в международен план.

Верни на стремежа си да дадем обективен поглед върху случващото се, ние в Студия Трансмедия търсим различни ракурси към темата. Затова привличаме вниманието към един анализ от 27 октомври 2015 г. на частната американска компания за разузнавателни и геополитически анализи "Стратфор", в който става въпрос за тенденциите на развитие на корупционните скандали по света и нещо по-важно – техния геополитически контекст и силите, движещи тези скандали.

*    *    *

Традицията на злоупотреба с политическа власт за лична изгода датира от древността, както и дебата за това дали корупцията е необходим културен порок в развитието на дадена страна или е тумор, който трябва да бъде унищожен за да може едно общество да прогресира. По-малко обсъждана обаче е темата какво стои зад стремежа към анти-корупция.

През изминалата около година бяха разкрити редица скандали, бяха стартирани много антикорупционни кампании и доста лидери бяха сваляни заради корупция. Бразилският държавен петролен гигант Petrobras, сега най-задлъжнялата компания в света, е в центъра на най-големият корупционен скандал в историята на страната; дузина бизнес ръководители и политици, включително и висши служители изпълнителната власт в страната,  включително и бразилският президент Дилма Русеф се разследват. В Мексико, президентът Енрике Пена Нието бе жестоко критикуван заради одобряването на големи сделки към компании, които му продават къщи на специални цени и заради внезапното прекратяване на договор с воденият от Китай консорциум за високоскоростни релси поради съмнения за корупция, а също така и заради безсрамното бягство на Жоакин „Ел Чапо“ Гусман от федерален затвор. В Гватемала, едно подкрепено от САЩ антикорупционно разследване предизвиква оставката на президент Ото Перес Молина, докато в Хондурас  друго подобно разследване свали от власт една от най-богатите и политически влиятелни фамилии в страната.

В Цюрих, съвместно разследване на САЩ и Швейцария успя да докаже и обвини в подкуп недосегаемия дотогава Сеп Блатер – ръководител на ФИФА. Другаде в Европа, румънският министър председател Виктор Понта едва се задържа на поста си в момента, тъй като е обвиняван в укриване на данъци и пране на пари. Също така нестабилното правителство на съседна Молдова може да падне всеки момент, поради масови протести заради изчезването на 1 млрд. щатски долара от три от най-големите банки в държавата.

Още по-наизток, турският президент Реджеп Ердоган използва всички институции, за да неутрализира обвиненията в корупция срещу него, неговият син и група от бивши министри в навечерието на втория рунд на изборите.  Китайският президент Кси Дзипин води антикорупционно проучване след като улавя най-големият „тигър“, бившият цар на сигурността и бивш член на Изпълкома на Политбюро на ККП Джоу Йонканг и неговата мрежа от съмишленици. Малазийският министър-председател Наджиб Разак е изправен пред редица вотове на недоверие, след като държавният фонд за развитие депозира 700 милиона долара в неговата лична банкова сметка.

Междувременно, нигерийски и чуждестранни инвеститори очакват раздвижване след идването на власт на нигерийският президент Мухаммаду Бухари и обещанията му за агресивна антикорупционна кампания. В отчаян опит да обезвреди масовите улични протести, иракският министър-председател Хайдер Ал Абади стартира антикорупционна акция, чиято главна цел са лобистко разпределените правителствените постове.

Списъкът може да продължи, но тенденцията е доловима: Навсякъде по света и поради различни обстоятелства, инерцията да се разобличава и смазва корупцията изглежда, че се натрупва. Вероятно и най-неподатливите членове на политическия елит в много страни трябва да си пазят гърба, дори и повече от преди.

Въпросът тогава е защо. Предполага се, че светът колективно урежда своите работи и международните органи подкрепят добрите парламентарни и разследващи журналисти, подпомогнати от разпределението на каналите в социалните медии, имащи по-голям успех в мобилизирането на обществото да изисква повече от своите лидери. Но нищо не е така просто. Дори и в списъка със случаите, цитиран по-горе, има големи разлики в стадиите на икономическо развитие, вътрешнополитически климат и геополитическите положения.

Корените на корупцията.

Много умове в науката са се посветили на това да разберат какво довежда до корупция, какво смекчава разрушителните й ефекти и каква роля (добра или лоша) играе корупцията в икономическото развитие на страната. Един развоен икономически подход би стъжнил „ресурсното проклятие“ засягащи страните, зависими от индустрии, основани на извличането на природни ресурси, при които огромно количество пари са отклонявани от държавните фирми и пълнят джоба на малка част от политическия елит. Едно социологично проучване би акцентирало на разликите между културите и как те възприемат корупцията. Например, Западът гледа с лошо око на племенната традиция да се дават позиции на брата или братовчеда, но има части от света, където поверяването на собствения бизнес на непознат би било смятано за безпардонно неразумно.

Геополитиката показва, че има държави, които са физически трудни за управление и са по-склонни към подкупи. Ако държавата е вътрешно разделена от географските си особености, позволявайки развитието на отделни култури и секти, които трябва да се осланят на централно управление, тогава системата на патронажа става вътрешноприсъща практика и става много трудно, дори невъзможно да се изкорени.

Самюел Хънтингтън, уважаван политолог, починал през 2008 г., би изтъкнал, че овладяването на корупцията и възходът на политическия ред зависи изцяло от институциите. Ако те са твърде обвързани с политическото его на деня, то тогава резултатът ще бъде една широка пропаст между политическия елит и гражданското общество, оставяйки достатъчно пространство за появата на една култура на безнаказаност на върха. От гледната точка на Хънтингтън, стилът на управление на едно правителството (примерно либералната демокрация) не е предпоставка за ефективно управление, а по-скоро степента на управлението, следователно силата на институциите ще начертае пътя на държавата към развитие или упадък. Хънтингтън дори предполага, че корупцията би всъщност компенсирала слабите закони и проправила алтернативен път към растеж, когато някоя държава се раздуе от бюрокрация. С други думи, корупцията поне ще свърши работа в страни, където официалните канали на правителството не работят.

Въпрос, който получи доста по-малко внимание е какво смазва и дава енергия на антикорупционната машина. Какво дава пространството и кураж на новите антикорупционни органи в света да действат точно сега? Няма отговор, разбира се, но по-подробното изследване проследява тези действия чак до спадащия икономически растеж, вътрешно политическата конкуренция и насърчението, идващо от големи външни сили, търсещи собствени геополитически дивиденти.

Анти-корупцията в действие.

Тази част от дебата се фокусира върху избора на държави: Турция, Бразилия, Мексико, Индия и Индонезия. Всяка една от тези страни изпита драматичен икономически растеж от началото на 2000 г., и всяка от тези истории за растеж е била силно оцветена от корупцията.

Индикаторите на Световната банка за глобалния управленски индекс включват „контрола на корупцията“ като едно от основните променливи за измерването на степента на управление в различните страни. Той се извлича от разнообразни по характер източници, той включва възприятието за корупция, преминава събиране на емпирични данни, за да достигне до антикорупционната политика и практика. Индексът степенува държавите годишно от 0 до 100. Тези с по-високо число показват по-силен контрол на корупцията, а другите – по-нисък. Налагането на индикатора контрола на корупцията върху брутния вътрешен продукт и преките чужди инвестиции за периода 1996 г. до 2014 г. дава някои значими изводи.

 В периоди на икономически бум, когато кредитът е в излишък и преките чужди инвестиции са покачват в развитите страни, корупцията достига до най-високо ниво. И наистина, когато правителството е основният играч, който финансира големите инфраструктурни проекти на стойност милиони или милиарди долари, се получава добра възможност за подплатяване на бюджета с политически услуги. Всяка стъпка – от екологичните и технологични изследвания до растящата цена на поддръжката, дава възможност за правителствените бюрократи и бизнесмени да режат ленти в обществото и да правят тайни финансови сделки, за да продължава процеса.

Когато икономическите времена са благоприятни и има пари в оборот, то колебанието в индекса за контрол на корупцията е малка. Когато обаче, глобалните икономически условия започнаха да стагнират след финансовата криза от  2008-2009 г. и когато растежът се задържа на едно равнище през 2011-2012 г., Турция, Бразилия и Мексико показаха отчетлив спад в индекса след  разкритията за големите скандали бяха разкрити, което увеличи и възприятието за корупция на високите нива. При още по-стресиращи икономически условия, политическата конкуренция естествено се увеличава и гражданското общество става свръхчувствително към злоупотребата с политическа власт.

Не е изненадващо, че „плевелите“ в индекса за контрола на корупцията се отнасят тясно към политическите променливи в много от посочените случаите. Така например, когато Ердоган дойде на власт през 2003 г., много турци – едновременно светски и консервативно настроени –  го припознаха като свежото лице, което ще развие Турция, прекъсвайки мафиотските връзки и задвижвайки икономиката. Това разбиране остана в сила за даден период от време като степента на корупцията в Турция спадна. През това време Ердоган използва внезапния растеж на Турция, за да изгради бързо базата на своята подкрепа, давайки договори за държавни поръчки на свои политически привърженици и пренебрегвайки политическите си противници. Веднага щом в медиите се появиха сигнали за корупцията, появила се по времето на неговия мандат, Ердоган не се опита да се поправи, започвайки нова антикорупционна кампания. Вместо това той обеща повече привилегии на онези, които му останаха верни.

Променливостта в индекса за контрола на корупцията в Индонезия отразява отличителни политически смени във властта от края на 90-те и началото на 2000 г. Диктатурата на Сухарто приключи през 1998 г. и бяха положени съществени нови усилия се полагат да се ликвидира наследената от неговото управление централизирана мрежа от патронажи, стигаща от въоръжените сили до доста голям брой негови приятели-капиталисти. Индонезия е попадала в  няколко доста големи дупки по пътя като успелите правителства са се опитвали да приемат антикорупционни платформи, само за да видят повече от установените лобистки групи да пречат на тези усилия отвътре. В действителност, тъй като след Сухарто Индонезия стана политически по-децентрализиран, корупцията просто взе една нова форма, след като допълнителни нива на регулиране на местно ниво създадоха и повече пространство за подкуп.

Мястото на Индия в корупционните класации, от друга страна, изглежда, че не зависи чувствително от политическите размествания. Индийският национален конгрес като партия бе ударена от серия корупционни скандали, свързани с въгледобива, телекома, железниците, въздухоплаването, отбраната и строителството. Индийският индекс за справяне с корупцията спадна устойчиво през този период. Когато беше в опозиция, партията Бхаратия Джаната използва тези скандали да клевети ИНК, но сега самата Бхаратия Джаната е хванат в "Лалитгейт“ – скандал около професионалната асоциация по крикет на Индия, както и скандалът „Вияпам“, който разкри подкупи за приемането на определени ученици в най-добрите училища и държавни работни места. Новосформираната антикорупционна партия „Аам Аадми“, която свалиха от власт партията Бхаратия Джаната в местните избори в щата Делхи, вече е със спадаща популярност. Може би политиците на Индия са твърде дълбоко затънали в корупция, за да се изгради надеждна платформа за борба с корупцията на този етап на развитие.

Китай е много по-сложна история. Сегашните лидери на Китай изглежда изначало са наясно, че бързият икономически растеж на страната може да застраши доверието към партията, ако не обърнат внимание на корупцията. Кси е добре запознат с дългата история на династични цикли на страната си, като се започне от централизираната власт и консолидацията и се мине през ерозията на императорския двор от бюрократична корупция, за да се стигне до постепенното овластяване на местните земевладелци за сметка на центъра – едно действие, което определено е било нужно, но идва твърде късно за реформи и неизбежно се стига до  династически упадък. Затънал във вихъра на забавяне на темповете на икономически растеж и все още твърде далеч от онези необходими за възстановяването на баланса в икономиката реформи, Кси е фокусиран върху необходимостта да консолидира контрола при себе си, докато все още работи, за да възстанови доверието към партията в условията на най-агресивната антикорупционна кампания след времето на Мао. Острието на китайския индекс за контрол над корупцията изглежда тясно обвързан със старта на антикорупционната кампания на Кси, но равнищата постепенно се изравняват. Въпреки че антикорупционната кампания на Кси да изглежда искрена, неговата способност да налага реформи все още е под въпрос. Когато политиците биват насилствено принудени да правят реформи, те ги отбягват напълно и реформите остават в забрава. Остава да се види дали Кси ще избегне историческият парадокс на антикорупционните реформи да предхождат политическия упадък на Китай.

Ролята на външни играчи

В други случаи, дневният ред на по-големи външни сили, влияещи върху по-малките страни в тяхната периферия, биха могли да доведат антикорупционните усилия до повече успех, отколкото икономическите цикли. В Украйна, протестиращите стояха на студа на Майдана в продължение на седмици с цел да свалят от власт бившият президент Виктор Янукович и бяха разгневени от неговият навик да харчи пари. Но биха ли успели хората да свалят президента си без подкрепата на някои западни секретни служби, заинтересовани от подронването на авторитета на Русия в една от най-чувствителните точки по периферията й? В Молдова, много крехката коалиция на проевропейските партии е изправена пред гнева на протестиращите (много от които са подкрепяни от Русия) след големия корупционен скандал, който може да се свали правителството отново и да даде на Москва пролука в още една битка със Запада.

Подкрепянето на чужди антикорупционни органи се превръща в удобен инструмент за външната политика на Вашингтон. Самите САЩ не трябваше да създават институциите си от нищото; те наследиха от Великобритания и изградиха в крайна сметка една още по-безпристрастна система от нейната система за взаимен контрол на институциите. Това прави нещата много по-лесни за Вашингтон в опита му да поддържа аргумента, че създаването на институции е път към ефективно управление и икономическо развитие. Ако САЩ е основен доставчик на капитал по време на голямо икономическо напрежение, то тогава администрацията на САЩ посредством големите делегации от инвеститори получава допълнителен лост за влияние в опита си да оформи институционалното развитие в държавите, където имат интереси.

В Румъния – един критично важен съюзник на Запада от бившата съветска периферия, който е добре познат с вродената си, САЩ си сътрудничеха с местните разузнавателни служби, за да се засили дейността на националния антикорупционен директорат. Въпреки всичко, този разследващ орган успя да отстрани част от високопоставени служители, лишавайки политиците от имунитет и понастоящем се опитва да свали сегашния премиер. От западната перспектива, ако Румъния е по-стабилна политически и по-благоприятна за чужди инвестиции, то тя ще бъде защитена от руското влияние и ще стой по-комфортно в лагера на Запад.

В централна Америка, САЩ имат способността да отказват важна помощ, притискайки така корумпирани и търгуващи с наркотици държави, давайки простор за успешна дейност на антикорупционните разследващи органи. Един такъв орган – Международна комисия против безнаказаността в Гватемала, всъщност свали от власт президента Ото Перес  Молина. Жестокият предишен президент обвинява вицепрезидента на САЩ Джо Байдън и „геостратегическия“ план на американското правителство затова, че го е принудило да увеличи мандата на комисията, която го доведе до собственото му поражение. Американската администрация за борба наркотиците играе значима роля в създаване на досиета и откриване на разследвания на корумпирани политици в Латинска Америка – от Хондурас до Венецуела. В името на създаването на стабилни институции и правителства, които да ограничат наркотрафика и нелегалната имиграция, от Вашингтон може да се очаква да използва антикорупционните мерки като лост, който да оформи политически развой в много от тези.

Няма просто или едностранчиво обяснение, което да се открои при изследването на движещите сили на корупцията и силите, които се противопоставят на злоупотребите с политическа власт за личностна печалба. В някои случаи антикорупционни инициативи се превръщат в политически кампании, а само  след няколко години претърпят фиаско. В други случаи, корупцията е толкова ендемична, че политическите и икономически промени ще имат само малко влияние в класацията на държавата според индекса. За някои от държавите, скорошните скандали и сензации за подкупи са естествен продукт на повече от десетилетие непрестанен икономически растеж. И накрая, за страна като Китай антикорупционната кампания е спасителен пояс и слава за Партията и едновременно – потенциален предвестник на скорошен упадък. Малко известна, но нарастваща тенденция е тази, която разкрива как страни, седящи в сянката на по-големите държави могат да бъдат бутани и дърпани в определена посока чрез антикорупционни протести и разследвания, които имат по-широки и скрити за публиката геополитически цели.

Категории Общество

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *