Какво, ако организмът ви крещи: Гладен съм!

Вталяване с лептин

Какво, ако организмът ви крещи: Гладен съм!

Безсънието води до преяждане

Едно от веществата, които  контролират усещането за ситост в тялото, се нарича лептин. Известно е още като хормон на апетита.  Ако по някаква причина  човек загуби способността си  да реагира на лептин, сигналът “Гладен съм!” се задържа в мозъчната кора, независимо какво количество храна е погълната.  Множество изследвания дават основания да се приеме, че така се случва при много хора с наднормено тегло. Състоянието напомня   за невъзприемчивостта на  възрастни мъже и жени към инсулин, която води до диабет от втори тип. И в двата случая нужното вещество се отделя в организма, но веригата, по която се движи е прекъсната и на практика не се използва. 

Учени от университета в Кеймбридж  стигнали до извода, че както при диабетиците, така и при затлъстелите хора, липсващият хормон трябва да се добави отвън. По този метод с лептин са лекувани момче и момиче, чиито гени за синтез на полезния хормон не функционират. На 14 години момчето е тежало  103 кг, а момчето на 19 години е било 119 кг. Само след седмица от лептиновата терапия чувството за ситост у младите пациенти започнало да се нормализира. Резултатите  дават надежда, че  с помощта на хормона ще бъде разработен ефективен лечебен метод. Той трябва да се съчетава с достатъчно сън, който нормализира нивото на лептина в кръвта. Като помощни средства към този метод могат да се включат всекидневни разходки сред природата, физически натоварвания, упражняване на хоби и други занимания, отвличащи вниманието от храната. Много важно е да не се злоупотребява с кафе, алкохол и сладкиши и да не се яде през нощта. Половин денонощие трябва да разделя сутрешната закуска от вечерята.

Категории Консулт

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *