Едно от веществата, които контролират усещането за ситост в тялото, се нарича лептин. Известно е още като хормон на апетита. Ако по някаква причина човек загуби способността си да реагира на лептин, сигналът “Гладен съм!” се задържа в мозъчната кора, независимо какво количество храна е погълната. Множество изследвания дават основания да се приеме, че така се случва при много хора с наднормено тегло. Състоянието напомня за невъзприемчивостта на възрастни мъже и жени към инсулин, която води до диабет от втори тип. И в двата случая нужното вещество се отделя в организма, но веригата, по която се движи е прекъсната и на практика не се използва.
Учени от университета в Кеймбридж стигнали до извода, че както при диабетиците, така и при затлъстелите хора, липсващият хормон трябва да се добави отвън. По този метод с лептин са лекувани момче и момиче, чиито гени за синтез на полезния хормон не функционират. На 14 години момчето е тежало 103 кг, а момчето на 19 години е било 119 кг. Само след седмица от лептиновата терапия чувството за ситост у младите пациенти започнало да се нормализира. Резултатите дават надежда, че с помощта на хормона ще бъде разработен ефективен лечебен метод. Той трябва да се съчетава с достатъчно сън, който нормализира нивото на лептина в кръвта. Като помощни средства към този метод могат да се включат всекидневни разходки сред природата, физически натоварвания, упражняване на хоби и други занимания, отвличащи вниманието от храната. Много важно е да не се злоупотребява с кафе, алкохол и сладкиши и да не се яде през нощта. Половин денонощие трябва да разделя сутрешната закуска от вечерята.