Яна Милюкова, Светлана Бочарова, Екатерина Бурлакова
В Думата е внесен законопроект, задължаващ регионите да изкупуват от частниците неизползвани селскостопански земи за 40% от кадастралната цена. Губернаторите се опасяват, че ще им се наложи да доплащат за неликвидни участъци.
Законопроектът, регламентиращ реда за изземане на селскостопански земи, беше внесен в Думата от Сергей Наришкин. Документът има големи шансове да бъде приет, твърдят наши източници, близки до ръководители на парламентарни групи и на Думата.
Проектът беше подготвен след послание на президента Владимир Путин, който през декември 2015 г. препоръча да се въведат в оборот неизползваемите земеделски земи, се казва в обяснението към законопроекта. По данни на авторите на документа сега не се използват или се ползват не по предназначение около 20-25 млн. хектара земеделска земя. Комитетът по гражданско законодателство чака отзиви за документа до 2 април.
Депутатите предлагат да се съкрати от две до пет години срокът, след който земята може да се иззема от собствениците, които я използват не по предназначение или изобщо не я използват. Отговорността да се обърнат към съда със заявление за изземане на земите е на регионалните власти, те са длъжни да организират публични търгове за реализиране на иззетите земи „за тези, които искат и могат да обработват земята“, каза Путин в декемврийското си послание в парламента.
Ако първите публични търгове не се реализират, регионалните власти са длъжни да проведат повторни, като намалят първоначалната цена с 20%, е записано в законопроекта. Под „първоначална цена“ се има предвид кадастралната й стойност. Ако не се случи продажба на земята и по занижените цени, се прави допълнителна отстъпка от 50% (тоест 60% от началната цена) и се предлага за закупуване от общината. Ако тя няма желание да я купи, отговорността да я купят със същите отстъпки е на регионалните власти, се казва в законопроекта.
„На разумна цена“
Средната величина на кадастралната стойност продължава да бъде „откъсната“ от реалността, се казва в отчета на аналитичната компания BEFL, направен ноември 2015 г. Като пример в Орловска област „справедливата“ цена на земята със селскостопанско предназначение по оценка на BEFL е на нивото не по-малко от 40 хил. рубли за хектар, а кадастралната започва от 90 хил. рубли. Съпоставимостта и зависимостта между кадастралната стойност и справедливата цена на земята в регионите отсъства, се отбелязва в отчета; друга ситуация се наблюдава едва в няколко района, например в Брянска, Курска и Липецка област.
От икономическата криза регионите и така губят доходи и в случая приемането на тези норми само ще увеличат тежестта, се опасява губернаторът на Калужска област Анатолий Артамонов: „Сега и без това бюджетите се формират със затруднения, но и ще трябва да се търсят пари за закупуване на земя.“ Той нарече законопроекта на депутатите „крачка напред“ за решаване на проблема с неизползваните земи, но смята, че не трябва да се приема необходимостта регионите да изкупуват земята. У нас инвеститори, готови да купят такива участъци, се редят на опашка.
Помощ за местната власт
Законопроектът е призван да помогне на местната власт – независимо от икономическия профил на региона – да оправи бюджета, възразява губернаторът на Калмикия Алексей Орлов: „Основното е земята да заработи ефективно и по предназначение – за земеделие – казва той. – Това е отговор на десетките случаи, когато на безценица се купиха огромни масиви земя и част от нея не се използва.“
Фактът, че земята не може да се реализира, според Орлов е „съмнително“.
Регионалните власти ще се справят с разходите за купуване на земи, смята Николай Панков, председател на комитета към Думата по аграрните въпроси, съавтор на инициативата: „Въпросът е за земята, която е в по-лошо състояние, отколкото други, и нейната цена няма да е голяма. По думите на депутата редица региони искали в законопроекта да се включи такава норма за купуването на земя, че да има възможност да се предава земята на инвеститори, които идват и молят за участъци за обработване. Парите от продажбата на неизползваема земя ще се ползват от собственици, от които е иззета, подчертава Панков. „Тази земя не е ничия, тя си има собственик – не бива просто да се отнеме и да се преразпределя.“
На кого е изгодно
Към 1 януари 2015 г. в Русия се отчитат 385.5 млн. хектара земеделска земя – това са 22.5% от цялата земя в страната. По мнението на един от инициаторите на проекта депутата Айрат Хайрулин след влизането на закона може да се освободи 12-18 млн. хектара.
Новата поправка ще бъде изгодна за държавните и общински органи, ако се ускорят процедурите по изземане земеделските участъци, смята партньорът на юридическата компания Art de Lex Евгений Арбузов.
„Това е един от механизмите за принуда, за да се обработва земята – признава вицепрезидентът на една от големите руски агрохолдинги „Мираторг“ Александър Никитин. – Но за тези, които обработват земя, новите норми няма да променят нищо. Освен че ще се появи повече свободна земя.“
Генералният директор на Института за състоянието на аграрния пазар Дмитрий Рилко се съмнява, че новите поправки силно ще променят ситуацията. По думите му доста по-ефективни биха били икономическите мерки за регулация, когато на собствениците на земя би им било неизгодно да не я ползват.
След декемврийското послание на президента министерството написа свой законопроект за усъвършенстване на процедурата за изземане на земята със селскостопанско предназначение и ще бъде съгласувано с федералните органи на изпълнителната власт.
Нашият коментар
Докато българските псевдо-политици си мислят, че като сме в ЕС няма нужда да мислим със собствените си глави и да защитаваме националните си интереси, Путинова Русия действа да оползотвори максимално своите ресурси. И резултатите са налице, Русия вече е нетен износител на зърно, а скоро няма да има нужда да внася и месо. А през това време българското селско стопанство стана тотално зависимо от външните помощи: има субсидии – има някаква дейност, няма субсидии и всичко умира!
Високоразвита пазарна икономика не означава свещена и неприкосновена частна собственост, където всеки прави каквото може или каквото иска, а високо ниво на синхрон и координация на частната собственост под управлението на държавата в интерес на цялото общество. И който не може или не иска да работи за националните интереси, му се отнема възможността да пречи! И няма нужда да се правят революции за целта. Просто трябва отговорна политическа класа! Върховенство на закона в интерес на обществото.
