С едно излизане на пазара финансовият министър Владислав Горанов „уплътни“ целия дългов ресурс за 2016 г. В понеделник България изтегли 2 млрд. евро заем от външните пазари. Това е пълният размер на дълг, за който правителството има одобрение от Народното събрание като част от одобрената 4-годишна емисионна стратегия.
Дългът е изтеглен под формата на две емисии. Едната е със 7-годишен матуритет и 2.30% годишна лихва, а втората е 12-годишна и 3.35% годишна лихва.
Посредници по емисията са четири банки – BNP Paribas, Citi, JP Morgan и UniCredit.
Сделката не е неочаквана за пазара. Още преди месец се разбра за намеренията на правителството да изчерпи кредитния си лимит още в първото тримесечие на 2016 г. Дилъри коментират, че постигнатата доходност е добра като за България. Но и че страната ни едва ли ще може да се радва дълго на това. Все по-ясно очертаващото се навлизане в дългова спирала ще накара инвеститорите да бъдет по-консервативни и по-предпазливи.
С близо половината от средствата, осигурени от последната емисия, се очаква да бъде покрит дефицитът за 2016 г. от около 2% от БВП.
До края на годината Горанов ще има още един жокер и това са заемите от вътрешния пазар. От там Министерството на финансите предвижда да изтегли около 500 млн. евро.
Средствата са предвидени да бъдат част от „буфер“ за спасяване на банки около проверката на активите, която тече в момента. Според оценките на председателя на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Менда Стоянова за тази цел ще са необходими общо 2 млрд. лв.
Стратегията с общо пласиране на целия възможен дълг беше приложена от Горанов и през 2015 г. Тогава отново през март Министерството на финансите изтегли 3.1 млрд. евро чрез продажба на 7-, 12- и 20-годишни облигации при доходност от съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%.
Основният проблем пред тегленето на дълга е дали икономиката на страната ще расте с толкова, че да може да произведе необходимото за връщането му без рефинансиране. В момента падежиращите задължения се преоткриват или рефинансират. А емитирането на нов продължава да утежнява показателите дълг/БВП.
Само преди две седмици в редовния си икономически преглед Европейската комисия очерта пред България като рискове слабия растеж, оттгелянето на чужди инвестиции, спад в усвояването на средства от европейските фондове и ниско ниво на инфлация.
Прогнозата на ЕК е реалният БВП да спадне през 2016 г. на 1.5 % с намаляването на финансираните от ЕС инвестиции, преди да се увеличи до 2.0% през 2017 г. Потреблението на домакинствата се предвижда да продължи да нараства умерено през 2016 и 2017 г., подкрепено от слабо подобряване на условията на пазара на труда и на заплатите. Данни, които се подкрепят и от официалната българска статистика. Според НСИ общият доход средно на лице от домакинство в България през четвъртото тримесечие на 2015 г. е достигнал 1 262 лв. и нараства с 2.9% спрямо същото тримесечие на 2014 г. Това е темп на нарастване, който е дори под нивото на икономическия растеж.
А всичко това говори за слаба икономика, в значителна степен зависима от държавата. И тъй като държавата няма откъде другаде да “вземе пари”, го прави през пазари за дълг. Което пък навива спирала…
