„Образцово село“ е името на един от най-мащабните модернизационни проекти за подобряване на живота в българските села от средата на 30-те до средата на 40-те години на 20 век. Програмата „Образцово село“ заслужава вниманието ни, тъй като тя е израз на добра политическа воля от страна на държавата за всестранно развитие на селата в България и пример, че дори в трудните времена на Втората световна война, тя е намирала начини и средства за това.
Зад този позабравен държавен документ стоят усилията на много държавни служители, учени, граждани, селяни и дори американски експерти, обединени от желанието да създадат една добра духовна и материална култура чрез създаването на образцови села!
Малко познатата тема възкръсва за живот десетилетия по-късно на страниците на книгата „Образцово село“ – Модернизационният проект за селото в България (1937-1944г.) с автор Милена Ангелова. В нея тя детайлно описва въпроса чрез задълбочено проучване на държавни архиви и работа на терен.
Програмата стартира като официална държавна инициатива в първите дни на 1937 г. и продължава до 1947 г. Целта ѝ е „подобрение на бита на селото“. „Патосът е изключително хигиенен. Затова обект на програмата в България са главно жените (младите жени) в селата, като се търсят промени преди всичко в домакинската сфера и пространствата на живеене.“
Когато програмата влиза в действие, в същото време подобни модернизационни проекти се изпълняват в много страни в Европа (Германия, Румъния, Италия, Чехословакия, Унгария), в Америка и дори в Япония. Въпреки силното влияние на тези модели, българските специалисти добре разбират, че когато става въпрос за чисто национален модернизационен проект, трябва „да се изхожда от непосредствените съществени нужди на сегашния селски живот… Не американизъм или някаква съветска система, а българска, само че модернизирана.“
Данни от проучвания посочват, че около 70% от населението на страната по онова време живее в селата. За да може такъв модернизационен проект като „Образцово село“ да има успех, „трябва добре да се познават нуждите, да се проучат конкретните условия, за подобряването на които ще се работи“. Условията, в които живее селското население на България по онова време е „под всякаква норма“. В основата на ниското жизнено равнище в селото стоят ниските доходи – причина за ниската покупателната и консумативна способност на населението, безработицата и ниското ниво на образованост.
Главната стратегия на програмата е да създаде няколко образцови общини, чрез които „да се усвоят едни методи за издигане на всички български села в образцови такива“ и които да служат за пример, насърчаващ и другите хора към усъвършенстване на своите села. На първо време за такива се обявяват 11 общини от различни райони на страната, които към края на 1947 г. броят им нарастват до над 100, включително от „новите земи“ в Македония и Добруджа.
Посоките на работа, в които се работи в образцовите селски общини включват следните области:
- Повдигане на общата и специална култура на селското население – чрез уреждане на лекции, курсове, демонстрации, изложби, конкурси, народни университети и др. Организирането им се възлага на специалистите от Министерството на земеделието и държавните имоти, Министерството на народното просвещение и Главната дирекция на народното здраве към Министерството на вътрешните работи и народното здраве;
- Подобряване на храната на селското население – чрез разнообразяване производството на хранителни продукти и употребата им в селската кухня, консервирането им и „подобрение“ на хляба. За целта постепенно се създават фурни-комбинати и обществени консервни работилници. Организирането на тези дейности се възлага на експертите от земеделското министерство;
- Подобрение на облеклото – чрез постепенното въвеждане сред голяма част на селското население на „хигиенично, здраво и евтино облекло“;
- Подобряване на жилището, уредба и хигиена на селското жилище – ремонтиране на старите и „нехигиенични“ жилища, построяване на нови по планове на Министерството, „тяхното мобилиране със здрава и удобна покъщнина“, постройка на „хигиенични нужници“, водоснабдяване и канализация на жилищата;
- Благоустрояване и разхубавяване на селата – в тази посока се предвижда строеж на обществени сгради, създаване на обществени градини и паркове, направа на удобни пътища, залесяване в околностите на селото, канализация и др.
Министерските предписания определят конкретно ролите на представителите от различните институции и съгласуват работата на различните институционални нива. Наред с това се поставят ясни граници, в които Министерството действа, както и начините и средствата, чрез които може да помогне на местното население:
„работата в избраното село ще се основава преди всичко върху самодейността и инициативата на местните власти и самото селско население и че средствата за реализиране на начертаните мероприятия ще изхождат преди всички от тях. Министерството на земеделието ще има главното ръководство, ще помага с персонал, ще съдейства за реализиране на мероприятията и само отчасти, в кръга на бюджетните си възможности ще дава и своите парични помощи“.
Най-голямо влияние за избистряне на концепцията за действие на програмата оказват резултатите от съвместната работа на хората от Отдела за бита в селото към Министерството на земеделието и дължавните имоти и експертите от Американската близкоизточна фондация в България. Тази организация е филантропична корпорация, която съществува от 1929 г. и обхваща целия район на Източното Средиземноморие и Балканите. Представителите ѝ за България – Ралф Колинс, Клейтън Уипъл и Леонтий Фелдман извършват огромен труд по програмата „Образцово село“.
По-конкретно, в рамките на проекта те изготвят проекти за експериментални центрове по хигиена в две села; популяризират и кампании по почистване и пренареждане на личните стопанства в редица села в Северна България. Леонтий Фелдман работи съвместно със Съюза за закрила на децата в България за организирането на летни детски игрища, дневни детски центрове и курсове за подготовка на преподаватели в тях. Клейтън Уипъл от своя страна участва във всички съвещания с областните агрономи по проблемите на земеделската икономия, в организирането на опреснителни курсове за завършилите земеделски училища и на пропагандни кампании за хигиенизиране на селата в Северна България.
Не по-маловажна е нуждата тогава от подготвени кадри по „икономическо и социално организиране на селския бит“. Затова като резултат от сътрудничеството с американските специалисти е и възможността млади агрономи да получават стипендии за специализации в САЩ. Така те се запознават с опита на другите страни, отразен в научната литература на английски език.
Една от дефинираните цели на програмата е повишаване на образователното ниво на селската младеж. По отношение на тази област на действие са предприемат редица дейности. Министерството на земеделието възлага на Клейтън Уипъл да изготви програма за масово въвеждане в училищата на предмети като Икономика на домакинството, Жилищно обзавеждане, Хигиена и други.
Специализираното образование е най-важният лост при такива програми, значим модернизационен фактор. Чрез него трябва да се стигне до повече селяни, за да се убедят в необходимостта от заложените подобрения, за да могат да приемат работата по издигане на селото им в своя лична кауза. Образованието е начинът, по който новите достижения на земеделската наука и на техниката, както и новите хигиенни норми достигат до тях. Само образованият земеделски стопанин може да възприеме адекватно и другите методи за посредничество: беседи, лекции, демонстрации, панаири, изложения. Образцовите стопанства и производства на свой ред също трябва да го мотивират. Медиите като посредник, въпреки ограничения им обхват тогава, имат своето влияние – списания, вестници, брошури, книги, радиопредавания и кинопрегледи.
Предизвикателствата пред създаването на добра система на земеделско образование са големи. Тя трябва, от една страна, да дава добра земеделско-стопанска и земеделско-домакинска просвета на селското население не само в теоретично, но в практическо отношение. От друга страна, системата на земеделско образование трябва да подготвя кадри, които да преподават знанието в тези области.
Още през 1925 г. влиза в сила Законът за земеделското образование, който регламентира откриването на нов тип учебни заведения в страната – допълнителни земеделски училища. Той определя като задължително посещаването им за всички момчета и момичета в училищна възраст, завършили прогимназия, главното занятие на чиито родители е земеделие и които няма да продължат образованието си в друг вид училище. Към тези училища се уреждат летни детски градини, както и образцови стопанства – „показна“ или „демонстративна“ градина, поддържана от самите ученици. За да се стимулира интерес към допълнителните земеделски училища, областните земеделски камари предвиждат в бюджетите си средства за различни модерни предмети – пчелни кошери, овощарски и лозарски комплекти, „готварски машини“, ютии, маси със столове, мивки и сервизи и др. за проявилите се ученици. През тези училища от създаването им през 1925 г. до 1943 г. около 83 хил. младежи преминават обучението си.
Целева група на проекта са особено младите жени, които се предполага, че са по-възприемчиви към новото и по-мотивирани да променят живота си. Нормативните документи по програмата „Образцово село“ и практиките по реализирането ѝ постоянно напомнят за приоритетната работа с тях. В програмите на девически отдели към допълнителните земеделски училища се включват курсове по готварство, ръкоделие, шев, птицевъдство, бубарство, цветарство, овощарство, лозарство, предачество, тъкачество, консервиране и много др. Те трябва да подготвят момичетата за ролите на майка и домакиня. С това се откроява и друга цел на програмата, а именно да се повиши авторитета на жената в обществото. Чрез полученото образование, чрез рационализиране на труда в домакинството трябва да ѝ остане свободно време за културното ѝ издигане.
Такъв в най-общ план е основният смисъл на програмата „Образцово село“, която трябва да ни напомни, че някога държавата наистина се е опитвала да полага грижи за своя народ, за българското село. Проектът е успешен, въпреки трудностите, но в крайна сметка не развива целия си потенциал поради политическите промени през 1944 г. След това започва дълъг период на бавен упадък в селата с принудителната урбанизация на населението и множество други пагубни фактори. Но добри примери за всяко нещо има и този проект е такъв.
Нека търсим добрите примери, да се учим от тях и да не изпадаме в национално самосъжаление и нихилизъм!
