27. Емилия Друмева: Издигни себе си, когато кандидатите за властта не ти харесват

Видеоформат „Инфохолиците в действие“:

27. Емилия Друмева: Издигни себе си, когато кандидатите за властта не ти харесват

Президентът има достатъчно правомощия, прокуратурата не бива да се наблюдава като нещо, което непременно трябва да се разбърка, магистратите могат да бъдат пряко избирани от народа, гражданите трябва да имат право на индивидуална конституционна жалба

Професор Емилия Друмева е български юрист, доктор по право. Завършила Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала в Германия, Испания, Португалия, САЩ, Великобритания. Била е сътрудник по национално и сравнително конституционно право в Института за правни науки при БАН, директор на Дирекция "Правна и законодателна дейност" в НС, председател на експертния съвет към Временната комисия за изменение на Конституцията в ХХХІХ НС, български представител в Европейския Комитет на Съвета на Европа (2 мандата).
Професор по Конституционно право в ПУ "Паисий Хилендарски".
Съдия в Конституционния съд от 2003 г.
Автор на монографии, учебници, публикации в областта на конституционното право и правата на човека.

Видеофайлът с цялото интервю с проф. Емилия Друмева може да намерите ТУК

 



 

  [ Георги Василев: Четвъртата мантра "Държавата само пречи" ]

 


 

 

Студия Трансмедия: Проф. Емилия Друмева – един световен експерт по темата, дебатът за държавата продължава с пълна сила. Да започнем от модела, по който функционира държавата в последните 25 години. Навсякъде говорят, че той не действа добре, че се нуждае от промени, но по най-различни причини не се случва никаква промяна в него, а това непроменяне на нещата при всяко положение вече десетилетия облагодетелства една прослойка, която се самовъзпроизвежда.

Емилия Друмева: Казваме държавата, но нека да тръгнем от едни по-изяснени позиции. Всяка държава, това го преподаваме на студентите, в същността си има три компонента. Първият е народът на държавата, тоест група хора, които са решили да живеят трайно върху една територия, територията е вторият компонент, и третият е тези хора, които живеят върху територията да излъчват власт, т.е.- правилата, по които да живеят съвместно и да уреждат живота си.

С.Т.: А обществото къде го слагаме в тази композиция? Защото народ и общество не се препокриват.

Е.Д.: Не се припокриват, разбира се. Обществото покрива това пространство, което обхваща в своята рамка хората, народа… На народът на държавата можем да дадем няколко определения, включително и на Жан-Жак Русо, и в международното право, но те обхващат народа върху тази територия, който живее по правилата, по които е постигнало съгласие и тези правила са сложени къде? В Конституцията. И стигнахме до нея, така че обществото, то покрива всичко това, което е държава, то е неделимо.


  [Инфохолиците в действие: 21. Борислав Йотов: ВСС е съвсем ненужен]


 

С.Т.: Вие сте точно професор по конституционно право и не само, разбира се. Тогава направо да влизаме в Коституцията и да видим къде са всъщност  грешките в кройката, още в замисъла.

Е.Д.: Знаете ли, когато започнем да разсъждаваме, нямам предвид конкретния разговор, но тъй като често се обсъжда вече повече от 20 години, започвам с този въпрос, който не се възприема положително и не се харесва. Питам ред хора, като нямам предвид вас в никой случай – чели ли са Конституцията, познават ли я добре, за да имаме изходна позиция да разсъждаваме какво трябва да бъде променено. Тоест дали всичко, което е конструирано, правилно се използва, дали се познава и дали е изчерпано.

С.Т.: Ето например, кризата в съдебната система, тя е заложена в Конституцията. Второ, което ще добавя е начинът, по който е конструиран Конституционният съд – също така не е в полза на гражданите, тъй като гражданинът практически няма достъп до този съд.

Е.Д.: Отлична тема, това е моя любима тема още от създаването на Конституцията, тъй като когато погледна назад аз считам, че това е рядък професионален шанс, че участвам активно в прехода и в цялото конституционно пространство още от 1989 година. Заедно с идеите, които се раждаха и се слагаха на масата, смесваха, не се доизясняваха и в крайна сметка имаме това, което действа като конституция. Но още тогава съзнанието, че ще има един такъв особен съд – висш държавен орган, който ще пази върховенството на Конституцията, – беше страхотна новост и много силно тръпка. Заложиха се ред правомощия, като например тълкуването се оказа изключително полезно. Въпреки че  в първите години имаше много критики и то най-вече от външни експерти – от къде накъде Конституционния съд ще тълкува конституцията. А какво се случи понастоящем. Всички знаем, че в Люксембург съдът на ЕС всъщност  какво прави – тълкува правото на ЕС и конструкцията. Връщам се на Конституционния съд – когато се създаде като че ли не достигна воля, не достигна кураж и положителна енергия, за да се заложи и пряката пътека на отделния човек, на гражданина. Защо? Защото правата, основните ни права, които са записани в конституцията  нямат пряка защита от този съд, който трябва да пази върховенството, а гражданинът няма пряк достъп до него.

С.Т.: Което означава, че държавата фактически е затворена за гражданите.

Е.Д.: Може да опита да убеди главния прокурор или една пета от депутатите, или Министерски съвет, или президента, тоест такива великани в държавната конструкция, явно непосилна задача. Като говорим за това заслужава да отбележим , че последното изменение на конституцията, което приключи декември, според мен беше много добре замислено, разработвано, но за съжаление на финала приключи не както се очакваше, не както подобава на едно изменение на конституцията. И за съжаление при това пето поред изменение се пропусна и този път шансът да се приближи отделния чавек, гражданина до Конституционния съд.  Защото какво се прие – Висшият адвокатски съвет.  Първо непременно трябва да отидеш на адвокат и второ висшият адвокатски съвет с цялото ми уважение към колегите, но това не е присъща функция да сезира Конституционния съд и да се поставя като един посредник, нещо като омбудсман, след като омбудсманът е съвсем друга институция. 

С.Т.: Да, но хората  остават с впечатление, че едни хора си говорят на техния език и обслужват своите интереси, а народът стои отстрани и затова все повече се алиенира. Това е част от много голям проблем: затова престанаха да ходят даже и на избори, те се чувстват абсолютно изолирани от всичко, което се случва, при това на техния гръб.

Е.Д.: Това считам, че е силно погрешно  – да не се ходи на избори. Съгласявам се с вашите думи, че се получава за съжаление една алиенация, но това като че ли е една ниша, една позиция, която е предпазлива, но във всички случаи не отразява това, за което е воювано и постигнато през вековете, а именно всеобщото избирателно право. За това право е воювано, в България жените получават активно избирателно право, тоест да гласуват едва 1937 година.  Това не е толкова лошо, тъй като има ред други държави в Европа и света, които много по-късно го получават. Тоест за това право е воювано и това е едно особено право – избирателното, едно право, което трябва да бъде упражнявано, защото ако не се упражнява, демократичната държава не може да се случи, не може да се изпълни.

С.Т.: Точно така, но хората вече губят смисъл, губят перспектива, защото и да гласуват, и да не гласуват, в крайна сметка се преповтарят едни и същи неща.

Е.Д.: И все пак, когато се гласува всеобщо, масово, тези злоупотреби, които ни влудяват, които ни ядосват, които ни обиждат, някак тяхната тежест намалява. Нека погледнем с този количествен измерител, той е прост и действа сам за себе си. Той е извън материалната преценка или същностната преценка – ако масово всички гласуват, тези злоупотреби, купени и продадени гласове и други мошеничества, те намаляват.

 


 [Инфохолиците в действие: 23. Асен Агов:

 Реформата у нас ще е успешна, ако върнем държавата на гражданите]


 

С.Т.: То зависи и дали има за кого да гласуват, това също не е малък проблем.

Е.Д.: Издигни себе си, казвам аз, в този случай.

С.Т.: Практиката показва, че партиите просто не допускат това.

Е.Д.: Да, партиите владеят пространството.

С.Т.: Макар че имаше и такива сполучливи ходове, но и те се вляха в общата партийна среда.

Е.Д.: Така е, но въпреки това си струва, особено на местна почва. При местните избори, един успех със силна подкрепа, с харизма и разбира се с финансова подкрепа има шансове.

С.Т.: При това положение да разбирам ли, че сте привърженик на по-голяма децентрализация на властта? Говорим за силата на местния вот. В момента върви  обсъждане държавата да бъде разделена на шест административни зони, плюс седмата София,  от там властта да се разтовари по места, да има местни правителства и нещата да се случват по-близо до хората, за които се полагат усилията.

Е.Д.: Имате предвид един засилен регионализъм. Това в историята е имало своите подкрепящи видни личности, Любен Каравелов – веднага правя асоциация. Да тръгнем от там, че поначало рационалното управление предпоставя децентрализация, не може всичко да се командва, регулира и управлява от центъра, защото ще е далеч от хората и ще е неефективно. Т.е. търсим рационалното, да има резултат и да има разум. Така че, поначало децентрализацията, да. Още повече, че децентрализацията представлява разделение  на властите, но вертикално. Докато другото е на хоризонталната плоскост  – законодателна, изпълнителна, съдебна, тук е вертикалното разделение, което още от Търновската Конституция изрично е записано в нея: че България е държава с местно самоуправление. А какво е местното самоуправление – едно пространство, в което държавата съзнателно се е отдръпнала, за да остави изпълнение на публичните функции от органи, които народът сам ще излъчи и ще избере. Това е местното управление в общините, такова каквото го имаме. Какво обаче нямаме – нямаме този регионализъм, за който стана дума. Понастоящем има едни шест района, които не знам дали се препокриват с тези, които вие споменахте.

С.Т.: Три северни, три южни и София – такава е идеята.

Е.Д.: Това са шестте района по Закона за регионалното развитие, това е  изискване на ЕС. Още когато България се подготвяше за присъединяването, бяха формирани шест района, като в Народното събрани,  си спомням, аз бях доста пряко свързана, 13 години оглавявах правния отдел и бях щастлива професионално, но си спомням – първият Закон за регионалното развитие предизвика много дискусии и караници между народните представители, защото всеки дърпаше своето родно място да стане център. Защото тези шест района и тяхното деление означаваше разпределяне на пари точно от ЕС. Предполагам, че едно такова деление може да бъде използвано и за други управленски  цели, също присъства като идея. А по настоящем имаме области, които станаха 28, това са всъщност границите на бившите окръзи, ние си ги спомняме. Тогава се пристъпи по инерция, защото имаше информация в това министерство, което си сменяше през различните правителства наименованието, на Регионалното развитие, това са области, в тези области се създадоха и административни съдилища. Очаквахме ги по- малко, станаха 28. Та, идеята за един по- засилен регионализъм, мисля че с оглед на по-рационално управление и по-ефективно усвояване на такива средства в рамките на интеграционния процес е добра идея, но следва да се има предвид и един изричен текст в нашата конституция, още сред първите текстове, че в България не се допускат автономни образувания. Тоест, регионализъм да, но развитие на държавното устройство на страната към федерализъм – това конституцията го изключва.

С.Т.: Да, няма спор по въпроса. Вие привърженик ли сте на по-радикални идеи за промяна на модела, на целия държавен модел, например много хора в момента прокламират идеята за президентска република?

Е. Д.: По начало  конституцията е акт, основен закон, но преди всичко е обществен договор . Има неща, които могат и заслужават да бъдат подобрени. Преди малко си прехвърлихме с общо разбиране , че  последното изменение беше един пропуснат шанс да се въведе индивидуалната конституционна жалба , отделният гражданин да може директно да сезира съда, след като е изчерпал други правни пътища. Контрааргумент: ама ще се затрупа Конституционният съд, той ще бъде друг съд и трудно ще стане. Най-вече съдебната власт – съдии и прокурори  възразяват също срещу това. Но искам да ви кажа, че има готови модели, разработени. Аз участвам в един от тях . Схемата е готова, само политическата воля трябва да достигне и да се отприщи тази възможност.

С.Т.: А какви са щрихите на тази схема?

Е. Д.: Щрихите на един такъв модел на индивидуална конституционна жалба може да има различни формати. Може да допуска прекия достъп на гражданина в по- широк формат, може по-тясно.  По света – в Македония, Албания, Хърватия е доста широка пътеката. В Южна Корея , които също имат европейски конституционализъм – това е един факт, който е малко познат, – имат пряка индивидуална конституционна жалба. Всъщност като се вникне се установява, че това не е точно индивидуална жалба, а една конструкция, която я има по българската конституция. А именно, състав на Върховния касационен съд  да кажем констатира, че закон, който е приложим по конкретен спор противоречи на конституцията, съдебният състав спира процеса, който е пред него и сезира Конституционния съд . Това в Корея се нарича индивидуална жалба. В Австрия пък, където е родината на конституционните съдилища, там понастоящем конституционната жалба е една доста тънка пътека , оспорване на административни актове, които засягат основни конституционни права. Така че тук майсторлъкът според мене е да определим формата. Може да се започне с по-пестелив модел, за да тръгне и след това да бъде разширен. Но защо например гражданинът да не може да оспори  както другите субекти, които имат право на това, разпоредба на приет закон. След като счита, че тази разпоредба – в здравната сфера или която и да е друга, пряко нарушава негови права.


 [ Видеофайлът с цялото интервю с Любомир Кючуков може да намерите ТУК ]


 

 

 

С.Т.: Аз не разбрах вие подкрепяте ли един президентски модел на преформулиране на държавата? Някои от аргументите в полза на президентската република са, че по този начин проблемите се поставят по-динамично, по- бързо може да се реагира на промените във вътрешната и международната обстановка, моделите са ясни: САЩ, Русия, Франция…

Е.Д.: Да, така е, но във Франция държат да придърпат чергата към себе си, че те са полупрезидентска република. Институционалната разлика е, че в президентската република във фигурата на президента има съчетание на две фигури, които иначе битуват отделно в съвременната демократична държава: президентът е едновременно и държавен глава, и глава на правителството. Тоест той обхваща всичко това, което покрива изпълнителната власт, както и онова върхово пространство, което заема държавният глава с ред функции. Примерите с Франция и Русия обаче показват, че има силен президент, но има и министър председател. В случая на Франция: правителството работи в два формата – по- важните правомощия министерският им съвет ги решава в колегиум, председателстван от президента, а всичко останало се председателства от министър председателя. Във Франция президентът има законодателна инициатива, до скоро той, а не министърът на правосъдието  оглавяваше Висшия съдебен съвет, което е едно признание за значението на този орган.

С.Т.: У нас има ли почва за такива разсъждения?

Е.Д.: Това беше най-трудният въпрос, когато се правеха основните положения на бъдещата конституция, основните положения, около които се търсеше съгласие на Националната кръгла маса. Това беше главният въпрос: дали парламентарна република или президентска, дали силен президент или по-малко силен президент. И надделя това, което е сега в конституцията – президентът се избира пряко, но той няма решаващи правомощия. Ето това е едно място, което връзвам с вашия въпрос, че правомощията на президента по Българската конституция са такива, те са насочени към трите разделени власти , но в крайна сметка не е тази  decision making  власт, която е в президентската република. Ако погледнем Португалия, Австрия – те имат пряко избиран на президент с правомощия, подобни на българския.

С.Т.: Практически се получава така, че точно пряко избираният има най-малко правомощия в държавата.

Е.Д.: Но той е държавен глава. Той не е законодателна власт, той не е изпълнителна, той не е съдебна власт. Той застава над тях и така,  ако образно си представим, неговите правомощия се спускат и той има вето към законодателната власт, той има право на законодателна инициатива, при изменения на Конституцията  може да инициира национален референдум. Не са малко тези правомощия. Има и към изпълнителната власт, той назначава в Комисията за защита от дискриминация, той назначава и в ред други органи на държавата, в съдебната власт  назначава една трета от състава на Конституционния съд , а има и крайния акт за тримата големи и т.н. Тоест, той има правомощия към трите власти, но е пряко избиран. Е, това беше гвоздеят на Кръглата маса, който се пренесе и в Конституцията .

С.Т.: Някои казват, че всички демони са тръгнали тъкмо от Кръглата маса.

Е.Д.: Но пък кръглата маса беше един силен феномен.

С.Т.: Беше поне невиждан феномен за времето си.

Е.Д. : Невиждан от Полша, от Унгария, най-малкото феномен, който все пак отвори врата за мирни решения.

С.Т.: За съжаление времето ни изтича. Да разбирам ли , че според вас  общият  генерален модел на държавата няма нужда от радикални промени? И втората част на същия въпрос: смятате ли че пряката изборност би могла да бъде разширена под различни форми в държавата имам предвид даже и съдебната власт?

Е.Д.: Имаме предвид държави, в които има пряко избиране на магистрати. Имаме обаче и един спомен от преди двадесет и пет години , когато съгласно действащото законодателство, съдии и прокурори бяха избирани от народа с 99 процента. Това е един много съществен въпрос, който заслужава обсъждане и концентриране на вниманието, защото тази конструкция  с Висш съдебен съвет, който да бъде вътрешен орган за самоселекция на съдебната власт, като че ли  не може да се справи с тази своя вътрешна самостоятелност. И защо не едно обръщане към народа, който ще помогне чрез избиране на магистратите или част от тях.

С.Т.: А прокуратурата?

Е.Д.: Вижте, тук е големият въпрос, който засяга цялата прокуратура. Прокуратурата като философия , като концепция заслужава много сериозно внимание, с позитивна нагласа , защото прокуратурата има много сериозни функции.

С.Т.: Преразглеждане или усъвършенстване?

Е.Д.: О, вижте, този термин усъвършенстване повече отива в художествената сфера. Да е ефективна и да има разум, а разумът е в основата на правото. Да има разум , да има осмисляне. Опитваме се на студентите да обясняваме всяка правна уредба, да търсим логика в нея, така че студентът да я възприеме не защото е написано, а защото така е справедливо.Така че прокуратурата не бива да се наблюдава като нещо, което непременно трябва да се разбърка.

С.Т.: Имах предвид тя да бъде поставена под обществен контрол, защото формулата в момента гласи: „Над мен е само Господ!“.

Е.Д.: Вижте, това е само в наказателното преследване, защото прокуратурата е този орган, който е господар на наказателния процес. Но има и други измерения, прокуратурата има много важни функции, нека първо се помисли кой ще ги извършва тези функции, защото те ако останат без титуляр ще бъде много зле.

Обработили: Кристияна Димитрова и Мая Калинова – студенти от ФТПП и участници в Стажантската програма на Студия Трансмедия

 

– Любомир Кючуков: Сегашното състояние е част от проблема, а не неговото решение

– Георги Василев: Четвъртата мантра – Държавата само пречи

– Христо Иванов: Вместо върховенството на правото се охранява редът на сенките и мълчанието

– Гроздан Караджов: Губим над 200 млн. годишно от невъвеждането на електронното управление

– Асен Агов: Реформата у нас ще е успешна, само ако върнем държавата на гражданите

– Борислав Йотов: Нужна ни е революция, но демократична и с правни средства

Категории Политика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *