Стратфор: ЕС ще бъде призрак на предишното си аз, ако изобщо оцелее

ГЕОПОЛИТИКА:

Стратфор: ЕС ще бъде призрак на предишното си аз, ако изобщо оцелее

Европейският проект беше обречен на провал още при раждането си, събитията ще се движат с различна скорост и може да има значително съперничество между участващите в прехода

 

Европейският проект е бил обречен винаги на неуспех. Европа е континент, разкъсван от географски бариери. Той не само е бил две хилядолетия в постоянни вътрешни войни, но е оставил и писмен спомен за тях, информиращ всяко поколение за всеки от онези моменти, когато предците им са били ощетени. През вековете тук са се издигали и падали велики империи, оставящи след себе си различни групи от хора с различни истории,езици и култури. Всеки проект, целящ сливането на тези различни култури в едно монолитно състояние, при това за период от само 70 години, е обречен по принцип.

 

Географски и културни разделения в Европа  

Европа е била бойно поле за народи и племена в продължение на две хилядолетия, но географските бариери значително влияят върху фомиралите се днес културни групи, което е видно от разпределението на езици из континента в днешно време. Кризите изобилстват и въпреки че всички те имат различни фасади, всяка една от тях произтича от все същия основен проблем. Гражданите, в крайна сметка поставят на първо място своите национални и регионални идентичности над наднационалната мечта.Дълговата криза и повтарящите се страхове от "грекзит" бяха породени от въвеждането на еврото през 1999 г. и днес излагат на показ  нежеланието на Северна Европа да субсидира повече Юга.

Референдумът Brexit, насрочен за юни се корени в разширяването на Европейския съюз през 2004 г. и в последвалата вълна от полска имиграция във Великобритания. В същото време, на фона на продължаващата миграционна криза, националните лидери успокояват своето население като заобикалят европейските правила, издигайки повторно граничния контрол в името на спирането на потока от бежанци на тяхна територия. Във всички тези ситуации водещите фактори са едни и същи. Движещите сили в Европа са национални по характер и страните в крайна сметка ще поставят своите собствени интереси на първо място.

Днешните проблеми бяха предсказуеми и прогнозируеми.Следващата стъпка обаче е по-трудно да се предвиди. След като се откроиха вътрешните дефекти на системата, може да се твърди, че тя е неустойчива, но, за съжаление, дефектите не указват точните обстоятелства, които ще доведат до рухването на системата. Съществуват много различни пътища, по които ЕС може да се разпадне в сегашната му форма. Например недоволното население може да избере националистическа партия като Националния фронт във Франция, който би могъл или да извади страната от ЕС или да направи съюза толкова неуправляем, че той да престане да функционира. Може би най-вероятният сценарий на този етап би бил ЕС да оцелее като призрак на предишното си аз, игнорирайки вътрешните си закони и снижавайки контрола до такова ниво, че да упражнява само леко влияние върху своите страни членки.

 

 

Къде ще се запази интеграцията?

 

Точните обстоятелства за края на Европейския проект са все още неясни, но има някои известни истини, които със сигурност ще надживеят Европейския съюз в сегашната му форма. С тяхна помощ могат да се прогнозира бъдещото състояние на нещата. Тези фундаментални реалности произтичат от по-дълбоки, непроменящи се фактори, които ще обединят някои държави според основните им цели; това са същите фактори, които ограничават продължителността на живот на европейския проект. Като съдим по тях, може да предвидим кои страни ще излязат от отслабения или разграден ЕС като съюзници и впоследствие най-вероятно ще се отчуждят заради преследване на собствените си интереси, когато се освободят от задължаващите условия на ЕС и интеграционните му идеали.

 Най-добрата територия за начало е регионът Бенелюкс. Белгия, Холандия и Люксембург, които играят ключови роли в европейската геополитика и открай време служат като територия между двете големи континентални сили на Европа – Франция и Германия. Всъщност европейският проект започва именно в региона Бенелюкс. Белгия и Люксембург формират икономически съюз през 1921 г., а преговорите за митнически съюз с Холандия започват през 1944 г., преди края на Втората световна война. Точно заради войната се ражда идеята за създаването на Европейския съюз, след като страните от Бенелюкс заедно с двата съпътсващи ги гиганта и Италия се събират за създаване на съюз, чрез който да се предотврати повторението на такива катастрофални конфликти. За изминалите 70 години се минава през обединението на Германия, а Франция преживява три нашествия и като резултат всички членове на новоизлюпения съюз са потърпевши. Днес обаче, 70 години по-късно и без повтаряне на подобни катастрофални конфликти тяхната стратегия изглежда работи.

Така страните от Бенелюкс, Франция и Германия ще бъдат мотивирани да продължават усилията си за по-добра интеграция. Хванати между две икономически сили,  страните от Бенелюкс ще искат да си осигурят тяхното приятелство. Междувременно, съперничеството между Франция и Германия също ги събира заедно. Въпреки това факт е, че именно френско-германската връзка е една от най-големите разломни линии в сегашния ЕС, което означава, че една по-малка версия на съюза ще има същия недостатък.

 Италия обаче този път няма да бъде поканена в тази по-малка версия на съюза. От една страна, тя не притежава същите геополитически характеристики, тъй като е безопасно защитена зад алпийската стена. Освен това третата най-голяма икономика в еврозоната е в центъра на кризата с държавните дългове и с имиграционната криза, но най-вече Германия не проявява желание да остане прикрепена към задлъжнялата Италия, нито към Испания. Френско-германско-бенелюкският съюз е вероятно наследникът на еврото и, ако валутата продължи да съществува, той ще запази интеграционната идея на ЕС. Той ще приеме по-положителна позиция към свободната търговия от своя предшественик с Холандия и Германия, които нямат протекционистките нагласи на Белгия и на Франция, лишена от традиционните си средиземноморски съюзници. Този „главен“ съюз ще бъде център на тежестта за бъдещите важни решения за континента. Във времената след обединяването си през 1871 г., Германия доминира над континента и изглежда готова да продължава да го прави за още поне няколко деситилетия.

Европейските търговски зависимости: Германската фабрика

През последните две десетилетия Германия направи себе си незаменим център на европейската търговия. Тя е главната дестинация за износ на 14 европейски държави и същевременно е най-големият износител към 15 държави. Междувременно съществуват и други аналогични търговски зависимости – например между Ирландия и Обединеното кралство, както и между Португалия и Испания.

Влиянието на Германия в Европа не е чисто геополитическо. Голяма част от него се базира на търговията. По-специално през последните две десетилетия се вижда как Германия съставлява мощна база за международната търговия. Тя купува незавършени продукти от своите съседи (осем от които ориентират към Германия над 20 % от износа си) и ги превръща в сложни промишлени стоки, преди да ги препрати нататък по търговската верига. През 2014 г. Германия е главната дестинация за износ на 14 от 27 страни членки на ЕС,  и най-големият източник на внос за 15 от тях. Достъпът до този механизъм облагодетелства особено бившите комунистически държави в Централна и Източна Европа, които се възползват от високите нива на германските инвестиции (както и на такива от Холандия и Австрия)  и от притока на капитали, за да постигнат впечатляващ ръст на БВП.  Със или без ЕС, участниците в тази мрежа ще бъдат силно мотивирани да я запазят.

 

Разминаване на Източните и Западните интереси

И все пак има две спънки. Първата е имиграцията. Темата виси над тези отношения поне от разширяването през 2004 г., когато Германия е една от няколкото страни, налагащи ограничения върху свободното движение на новите източни страни- членки. Притокът на бежанци в Европа в последно време възроди тези търкания, като Вишеградската група (Унгария, Словакия, Чехия и Полша) се договари за взаимно несъгласие с опитите на Германия да раздава квоти на новопристигнали имигранти. Нововъзникващата връзка на изток и на югоизток на Германия е такава, която насърчава свободното движение на стоки и капитали, но не и свободното движение на хора, което е ограничено.

Втората спънка е Русия. През следващото десетилетие Русия ще изпита някои значителни промени както във външните си отношения, така и във вътрешните си системи. Първата половина от тази прогноза вече се сбъдна и Русия става все по-войнствена в своята периферия. Стратфор смята, че това ще се изрази по-ясно, когато системата, проектирана от руския президент Владимир Путин, или се адаптира, или се срине. Ясно е, че това ще има значително въздействие върху европейските съседи на Русия, макар и в различна степен.

И така, географията ще влезе отново в играта в играта. Вече видяхме какъв мощен ефект имаше руската армия в Украйна, но способността й да напредва по-навътре в Румъния е забавена от Карпатите – естествена бариера, която се шири на север и на запад, даваща закрила също така и на Унгария, и на Словакия. Полша, от друга страна, стои напълно разкрита до Беларус – държава – близък съюзник на Русия, без планинска верига, която да я предпази. По-далеч на север, незащитени по подобен начин, балтийските държави не разполагат с размерите на Полша и по този начин са още по- незащититени; докато по-голяма страна като Полша би могла поне да спечели време, за да организира защитата си.

Тези географски различия ще разделят Централна и Източна Европа на две групи, едната фокусирана върху търговията, а другата – върху сигурност. Централноевропейците (чехите, унгарците, румънците, българите и словаците) ще бъдат предпазливи при противопоставяне на Русия. Карпатите, макар и бариера, не са непреодолими. И все пак тези страни, защитени от планините, ще са свободни да съсредоточат голяма част от енергията си към преследването на продължителен просперитет чрез търговия. Споделеният интерес за поддържане на търговията с Германия не е в основата за формирането на определен блок, но това е една спорна група, чиито възможности зависят от разстоянието до Германия и от обстоятелството, че силата на Германия започва да отслабва.

Полша и балтийските страни, от друга страна, няма да си позволят лукса да се фокусират предимно върху собственото си развитие. Със задаващото се руско присъствие тези страни ще бъдат обвързани в тясно сътрудничество, като ще фокусират усилията си върху отбранителни пактове и съюзи – и особено за изграждането на здрави връзки със САЩ. Търговията, разбира се, ще продължи, но самоличността на този блок ще се съсредоточи върху противопоставянето на руската заплаха. Ако вътрешни предизвикателства принудят Русия да насочи вниманието си навътре, Полша ще има възможности, каквито не е виждала от няколкостотин години – да разпространи  влиянието си на изток и на юг в бившите територии на старото Полско-Литовско обединение с Беларус и Украйна.

Европа: Формата на нещата, които идват

С отслабването на ЕС тези нови блокове ще започнат да се оформят: основната група, която е най-вероятно да запази отворените граници и общата валута; търговската група, чийто приоритет ще бъде продължителното икономическо сътрудничество с Германия, като ще се ограничи движението на хора; групата за сигурност, на която приоритет ще бъдат съюзите за контриране на руската заплаха; и високо интегрираната Скандинавска група. Обединеното кралство ще се фокусира в изграждането на регионални и глобални търговски мрежи, докато Испания и Италия ще девалвират своите валути, за да си възвърнат конкурентоспособността.

На север скандинавските държави ще формират свой собствен блок. Неговите членове имат история на споделени империи, свободна търговия, споразумения за свободно движение и (неуспешен) валутен съюз; те са естествени приятели. Всъщност институцията, която е в застой от възхода на ЕС – Северният съвет – вече съществува, за да подпомогне техните международни отношения. Този блок е вероятно да бъде почти или еднакво интегриран като френското и германското водещо ядро, с което той ще има близки търговски и дипломатически отношения.

 

 

 

Победители и губещи в Новия ред

Една от страните, най-доволни от прилагането на новите правила, ще бъде Обединеното кралство, като се предполага, че тя може да се задържи заедно достатъчно дълго, за да им се наслади. След като посвещава голяма част от последното хилядолетие, за да поддържа континента разделен и да играе ту на едната страна, ту на другата, Обединеното кралство беше принудено да влезе в ЕС едва тогава, когато единството на организацията беше наистина безспорно. С разделението на континента Обединеното кралство ще може пак да се върне към своята предпочитана дългосрочна стратегия, поддържане на баланса на силите, докато в същото време се опитва да разработи търговска мрежа, която смесва регионалното с глобалното. От друга страна, Испания и Италия вероятно ще останат назад. И двете ще се борят да останат цели, като Испания е в особена опасност от разпад заради вътрешните конфликти, които бушуват в регионите й. И двете ще се опитат да останат възможно най-близо до целостта, макар протекционистките тенденции в южните страни да могат да задържат тези търговски взаимоотношения. Испания и Италия вероятно ще се радват на новата възвърната свобода да бъдат в състояние да девалвират собствените си валути, за да си върнат конкурентоспособността. От основна гледна точка на блока двете страни са склонни да поддържат продължително напрежение, с настояването на Франция за включването им, като Германия и Холандия се противопоставят. Но тук времето ще работи в полза на Франция, тъй като тя има демографско предимство в сравнение с Германия, като по този начин ще придобива все по-голямо влияние над блока през следващите години.

Картината, която беше изложена тук, не възнамерява да бъде точно представяне на Европа за определена дата в бъдещето. Дори и Европейският съюз да се разпадне изведнъж, както почти стана през 2012 г., е малко вероятно страните да се придвижат напред и да се постигнат новите си роли така безпроблемно, както беше описано. Събитията ще се движат с различна скорост и може да има значително съперничество между участващите в прехода. Със страни като Италия и Испания, които се борят срещу изолацията, Франция ще бъде поставена в трудно положение – да избере да остане близо до Германия или да остане със средиземноморските си съюзници. Елементи от сегашната система може да се запазят, и връзките в блока ще продължат да съществуват. Например, ако еврото успее да оцелее в основата на блока, то също може да продължи да се използва от някои от другите страни от днешната еврозона, които се считат за фискално отговорни, като например Финландия поради липса на основателна причина да прави промяна. Все още има много неизвестности. Въпреки това намерението ни бе да покажем картината, която съществува сякаш под индигото на сегашния момент. Образът, който всъщност ще се появи там, ще зависи от това, къде и как ще бъде приложен натиск през следващите години.

 

Анализът е на Марк Флеминг Уилямс за частната компания за глобални разузнавателни анализи Стратфор, базирана в Остин, Тексас, САЩ.

Превод: Йордан Иванов и Габриел Иванов – студенти във ФНПП на СУ и участници в Стажантската програма на Студия Трансмедия

Категории Конфликти

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

1 коментар към “Стратфор: ЕС ще бъде призрак на предишното си аз, ако изобщо оцелее”

  1. ЧАСТ-ИСТИНИ, ДРУГА – ПОЛУИСТИНИ, МНОГО ИНСИНУАЦИИ И ЕТО ТИ ИСТИНСКА ХИБРИДНА ВОЙНА СРЕЩУ ЕВРОПА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *