Опит

Може би сте забелязали, че имената на българските села често се повтарят. С име или производно от „лоза“ има много селища. Защото винаги е имало много лозя. В този смисъл е странно, че село с името Билка е само едно на територията на държава с най-много билки в Европа. То се намира в Североизточна България в община Руен, Бургаско.

 

 

Тук живее и Мустафа Арифали, който произвежда мед. Био, натурален, с една дума – истински. Продават го с баща си в малко магазинче с прозорец към пътя в двора, където е къщата и помещенията за съхраняване на сладката стока. Има една табелка малко преди да влезете в селото, която уведомява, че наблизо има „натурален пчелен мед“. Сащата стои и до магазина. Няма други реклами, няма магазини в градовете, но те са вече известни производители. Ние разбрахме за този мед от акад. Атанас Атанасов в София, който ни го препоръча горещо. А той е агроном, основател и ръководител на Геномния център към Софийския университет и освен това специалист по здравословно хранене.

Медът и виното си приличат по едно – те са продукти, променливи като времето, затова никога реколтите от различни години не си приличат – независимо дали става дума за едно лозе или ливада, за едно грозде или точно определена паша за пчелите. Няма значение дали сезоните си приличат, виното и медът винаги са различни и качеството им се определя от конкретната година. Те зависят от най-малките промени в климата, от сезона, от най-тънките капризи на дните и от ръката, която се грижи за тях.

Но има и нещо друго, което определя качеството – това е цялостното отношение към работата. Някои биха го нарекли „любов“, но Мустафа и баща му не биха се изразили така. Може би знаене, можене и труд. Няма мрънкане, че времето е неблагоприятно, няма оправдаване със световните проблеми при пчелите. Макар че такива има.

От известно време се говори за засилена смъртност при пчелите. Разбира се, Мустафа е чувал за проблема, но има своето обяснение:

„Имам колеги, които се оплакват, че им измрели пчелите – особено в Добруджа, в Бургаско, които са земеделски райони. От 25 години се занимавам с пчели, но при мен не е имало такава смъртност. Преди 3-4 години на 9 километра от мен целият район, ама целият, на 80-90%, а някъде и до 100% пчелите на колегите им измряха в кошерите. И аз не мога да разбера – от пчеларя ли е, от мястото ли е, не знам. Сигурно много са факторите, както им казват – комплексни. Но според мен препарати ги морят. Казват, че уж не пръскали, ама си пръскат.“

Като повечето малки селища в България и село Билка пустее. Мустафа разказва, че повечето хора отишли да работят по корабите, почти никой вече не се занимавал със земеделие. Но лошото за едно нещо, може да се окаже добро за друго, стига да го видиш. Пустеещите ниви не се обработват, не се пръскат, а това е добре за пашата на пчелите.

Мустафа започва да се занимава с пчеларство от малък малък.

„Сам реших да опитам, никой не ме е карал. Взех си много книги по пчеларство, имах голям мерак да науча този занаят и така стана. От 1990 г., когато бях на 15 години, почнах с един кошер, после баща ми купи още два и тръгна работата. Научих занаята с четене, сега ме е яд, че раздадох повечето от книгите си, защото не ми ги върнаха. Човекът заминава някъде и така загубих много книги.“

Сега има 200 кошера. Продават реално от 1999 г. Най-напред на една масичка отпред пред къщата. „Минават хора, спират и купуват. Като им хареса медът, се връщат. Лека-полека се получиха нещата“, обяснява той простата и естествена логика на предлагането и търсенето.

Но и книгите не казват защо понякога се получава по няколко тона мед за продан, пък друга година – няма. „За да има търговия, нормално е да се вади по 5-10 тона.“ Но вместо да седи и да се вайка, тръгва те да търси паша за пчелите си.

„Принудихме се да сме подвижни, да пренасяме кошерите. Не знам какво става с климата. Някои години уж има влага, но няма паша, друг път през сухи сезони има. Иди го разбери. Според моите наблюдения пчелите страдат, когато стане прекъсване на пашата, това най-много им влияе. Пчелата-майка престава да снася яйца, но то не се вижда реално, чак после го разбираме. Преди 10-15 години нямаше такива резки прекъсвания на пашата и нектаропотока. През лятото на миналата година пък нямаше никаква паша при липата, а уж тя и слънчогледът са най-гарантираните паши. И понякога така се случва, че ти виждаш пчели по цветовете, а не се получава, друг път – обратното, нищо не цъфти, а пчелите събрали нектар и от камъка.“

Другата причина според Мустафа за това пчелите да си намират паша, е когато са силни. На подвижната паша винаги закарва силни семейства. И разказва за някои тънкости, които само пчеларите знаят.

„Силното семейство се определя по бройката на пчелите – от 40 до 60 хиляди. Много са факторите – открито пило, запечатано пило. Когато отива на паша, пилото трябва да е запечатано. Когато пчелата е пред излюпване във фаза какавида, пилото се затваря с тапа и тя си стои вътре. Точно този момент трябва да се уцели, за да се запечата и да няма какво да хранят с нектара, който идва отвън.“

Една пчела майка снася в денонощие средно по 1500 до 2000-2500 яйца в зависимост дали намира площи за снасяне. Добрият пчелар предварително трябва да осигури пространство преди пашата. Първо всяка година трябва да знае кога тръгва една паша. И горе-долу 50-60 дни преди това кошерът се подготвя. Постоянно се разпечатват рамки, за да се освобождава място да снася майката. Една рамка има около 8-9 хиляди килийки. За 3-4 ддни тази рамка ще бъде запълнена, реално семейството има капацитета да запълни 10 рамки.

„Просто медът, който е в плодника, трябва да се освобождава, да се разпечатва през пролетта, за да се освобождават части за снасяне. Пчелите се хранят със зимния мед, не със захар или други неща, за да се засилва самото семейство. Медът трябва да се съхранява до 12-13 градуса, под 20 градуса. Прашецът трябва да стои в хладилник, но за меда не се препоръчва“, обяснява той.

Българският мед е с отлично качество и най-ниска цена.

„Тази година малко се вдигнаха цените. Нормалният мед от 4-4.20 лв. стана на 5.50 лв., дори стигна до 6 лв. Говоря за най-евтиния мед, докато акациевият и мановият държат по-високи цени. Човек ако има хубава цена, ще има и стимул. Много е работата с това постоянно носене на кошерите по паши. Прекарваме ги с ремаркета до местата, където има цъфтяща паша за пчелите. Ама понякога има дъжд, не знаеш на 100 км оттук какво става.“

И всяка пролет и лято Мустафа и жена му пренасят пчелите и живеят с тях, понякога по 4-5 месеца.

„Имам каравана и стоя там, случвало се е да тръгна в началото на април, а да се върна в края на август. Един месец на акация, един месец на липа, на слънчоглед, на рапица. Сега обаче избягваме рапицата, защото там пръскат и пчелите стават агресивни. Ходих една-две години на рапицата, сега вече въобще не ходя. Ходим и на слънчогледа при едни и същи арендатори, но само по време на цъфтежа, а тогава проблеми няма.“

Известна е мисълта на Алберт Айнщайн: „Ако пчелите измрат до една, на човечеството ще му останат само четири години живот.“ Ако броят на пчелите продължи да намалява, това ще доведе до драстични последствия за хората – производството на повече от една трета от хранителните продукти, които консумираме, зависи от растения, опрашвани от пчелите, така че съдбата на пчелните популации е тясно обвързана с човешкото оцеляване.

Затова в този занаят има някакво особено свещенодействие, някаква магия. И Мустафа добре е разбрал това. И още нещо – този занаят не търпи лъжата – че уж не пръскаш с химикали и уж не ги храниш със захар. Пчелите в най-голяма степен олицетворяват мъдростта, че кой каквото прави – на себе си го прави. А тук става дума за нещо по-голямо.

 

 

Категории Опит