Наясно ли сме всъщност какво точно е Ислямска държава (ИДИЛ, ИДИС, ИДИ или ДАИШ – говорим за една и съща структура). По-скоро не. В масовото съзнание това е една жестока бутафория, сбор от случайни главорези, които изпращат тук и там камикадзета шахиди да окървавяват Атлантическата действителност, обезумели диваци, които трошат с чукове най-ярките плодове на Месопотамската цивилизация, ритуални екзекуции на пленници, напомнящи, че природата не познава по-голям звяр от човека.
Гледайте: Жените на ИДИЛ: сексуален джихад и овластени „чипоноски“ по ТВ Европа в понеделник, 22 февруари от 19:10 ч. и с повторение във вторник от 10:40 часа с участието на проф. Татяна Дронзина в рубриката "Денят разказва" с водещ Емил Янев.
По темата за корените на "Ислямска държава" и кой поддържа днес терористичните ислямистки организации разговаряме с преводача Огнян Дъскарев, чиито кратки есета и бележки в интернет предизвикват бурни полемики. Огнян Дъскарев е роден в София на 28.10.1954 г. Завършил е Английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Преводач от английски на свободна практика. Живее в България и САЩ.
– Ти си преводач на много книги, но няколко са посветени на исляма – „Силата на разума“ на Ориана Фалачи, „Обединени в омразата“ на Джейми Глазов и последната „Всичко е заради исляма“ на Глен Бек. Има ли нещо общо между трите книги?
– Книгите на Фалачи и Глен Бек имат много общо – разобличаването на исляма и неразделната връзка на тази религия с днешния световен ислямски терор. И двамата привеждат примери- Фалачи пише за историята на ислямските завоевания в християнския свят и ги свързва с днешното ислямизиране на Италия и Западна Европа, както и с най-големите терористични нападения в историята, извършени от мюсюлмани в името на исляма – 11 септември 2001, САЩ. Фалачи обаче остро критикува и Католическата църква и нейните епископи, които отблъскват обикновените хора от християнството. Глен Бек действа различно – с многобройни цитати от Корана, хадитите (устните предания на пророка Мохамед) и цитати от много видни ислямски теолози и духовници той доказва неразривната връзка на исляма и ислямизма и връзката им със световния ислямистки терор. Според Бек, ако отнемем исляма от „Ислямска държава“, нищо няма да остане от най-мощната терористично организация в историята. За ужас на политкоректните борци против терора, Бек доказва, че всяка жестокост и варварство, извършени от „Ислямска държава“, са изцяло в съответствие с исляма.
Има и разлика между двете книги – при Бек липсва силата и страстта на Фалачи поради простата причина, че тя е голям писател, а Глен Бек е разследващ журналист, който се опира на документи. „Силата на разума” е талантлив разказ за мъчителното търсене на пътя от италианската писателка, която беше крайно лява в младостта си; „Всичко е заради исляма” е спокоен, неоспорим анализ за съдбовното привличане между религия и терор.
Но важно е да се знае, че книгата на Бек не е насочена против обикновените мюсюлмани, които той нарича „ нашите съседи, колеги, приятели, членовете на семействата ни – обикновени, нормални хора”. Той подчертава, че редовите мюсюлмани „също са жертва на „Ислямска държава“, Ал Кайда и другите ислямистки терористични организиции”
Книгата на Глазов, също издадена от МаК, е на по-различна тема – за идейното съответствие между днешните леви западни активисти и ислямистките терористи. Глазов посочва приликата между комунистите – левичарите и ислямистите, т.е. между комунизма (левия радикализъм) и политическия ислям. Тези западни леви активисти аз наричам от 2005 г. ислямо-левичари.
– „Политическата коректност“ е сравнително ново социално явление и поне в началото като че ли се възприемаше повече като търпимост, толерантност и пр. към малцинствата. Как си обясняваш разрастването на явлението, стигащо в някои случаи до извращения и докъде може да доведе това?
– В Русия сега много се говори против политическата коректност, но почти всички се страхуват да критикуват президента Путин, което всъщност е най-голямата политическа коректност. Но какво друго да се очаква от страна и хора, които в огромното си мнозинство гласуват убедено и свободно за новия си цар. Политиката на Кремъл днес е антизападна, антиамериканска, антиевропейска. Кремъл съвсем политкоректно се обявява против световния ислямизъм, но в същото време е враг на най-големия враг на световния ислямистки терор – „Големият сатана”, т.е. Америка, както я наричаше навремето аятолах Хомейни. Същото впрочем важи и за уж крайно десните партии в Западна Европа (например Националния фронт във Франция), както и за уж десните български движения – атакисти, патриоти, гвардейци и пр.
„Ислямът казва: убий неверниците с меча си, разпръсни армиите им. Всичко добро съществува благодарение на меча и сянката му! Хората ще бъдат покорени само с меча”. Това са думи на аятолах Хомейни от книгата му от 1943г. „Разкриване на тайните” /Kashf ul-Asrar/. Хомейни е идол на 77 милиона ирански шиити, а цитатът е кристално показателен. Припомням, че по заповед на моллите, през войната между Ирак и Иран, хиляди деца разминираха минните полета с портрет на Хомейни и ключове за рая в ръка. Ето с кого сключиха ядрена сделка западните ръководители и Глен Бек прозорливо разобличава в книгата си.
Край опасната тема почти всички ходят на пръсти и не смеят да я докоснат дори отдалеч и незабелязано. През последните години винаги след голямо терористично нападение с много жертви, извършено от ислямистки терористи, неизменно по всички медии политкоректните анализатори и политици автоматично и безотказно започват уморително да твърдят, че ислямският тероризъм няма нищо общо с религията ислям и мюсюлманите по света. Опасната тема неумолимо запушва устите на медиите и коментаторите и плътно замъглява съзнанието им.
Опасната тема има могъщ съюзник, който вилнее навсякъде из демокрациите – политическата коректност – господар на днешния страх. Политическата коректност е равна на автоцензурата при комунизма. Комунистите измислиха автоцензурата, при демокрацията страхливите и недостойните създадоха политическата коректност, която е сред най-големите врагове на свободата. Днес политкоректността пряко и безсрамно помага на най-злото чудовище в света – ислямисткия терор.
Но има смели и честни хора, които не се страхуват от опасната тема. Един от тях е известният американски писател, журналист, телевизионен и радиоводещ Глен Бек. Глен Бек винаги е бил смел човек, поради което е обект на постоянни атаки от американските медии. Независимо от това Бек пише и говори точно това, което мисли – изключително рядко качество в днешния свят. Ето защо той е толкова популярен, но и противоречив за мнозина.
В книгата „Всичко е заради исляма” Бек подкрепя всичките си твърдения за исляма само и единствено с цитати от мюсюлманската свещена книга Коран и хадитите, устните предания на пророка Мохамед. Авторът спокойно анализира и доказва най-еретичното и нечувано твърдение – неразривната връзка на ислямисткия тероризъм и религията ислям. Най-кървавото доказателство е дейността на така нар. Ислямска държава. За ужас на политкоректните борци против терора Бек неоспоримо доказва, че всяка жестокост и варварство, извършени от „Ислямска държава“ са изцяло в съответствие с исляма. А това изцяло противоречи на покорните, политкоректни световни медии и политици, които за съжаление сега са водачите на демокрациите. Напълно естествено е гласове и книги, като на Бек, да бъдат заглушавани и омаловажавани, въпреки, че има и пробойни в политкоректността.
Политкоректните западни медии успяха да скрият от обществото поразителното изявление на университета „Ал -Азхар” в Кайро. (Този университет, основан в 970 г. след Христа е най-престижният в сунитския ислямски свят, решенията му са равни на закони за мюсюлманите.) На 11 декември 2014г. университетът, който беше домакин на Обама и прочутата му реч от 2009г. за исляма, официално отказа да заклейми като не-ислямска „Ислямска държава“! Отказът беше потвърден на 2 декември 2015г. от главния имам (ректор) на „Ал- Азхар, Ahmed al-Tayeb.
Отделна глава в книгата е посветена на катастрофалния договор на правителството на Обама и ЕС с режима на моллите в Иран. Скоро бяха премахнати търговските санкции срещу Иран, което ще даде възможност на моллите да печелят милиарди долари, за да плащат на терористичните си организации, без естествено за миг да прекратят атомната си програма. Не всичко в тази необичайна книга е мрачно – има глава с надслов „Какво да се прави”. Там авторът казва може би най-важното – има надежда за исляма – той да бъде реформиран. Това ще бъде колосална задача, заради вековната история на предразсъдъци и реки от кръв. Но наистина има надежда – през януари и декември м.г. президентът на най-многолюдната арабска страна, Египет, открито призова пред събрание на ислямски теолози за „религиозна революция” в исляма и за неговото тотално реформиране.
Може би именно от царството на идеите ще тръгне промяната в исляма. Преди всичко с идеи трябва да бъде оборена ислямистката, расистка вяра за върховенството на ислямската религия и мюсюлманите над всички други религии и хора. Президентът на Египет направи първата стъпка пред ислямските теолози: „Бог не е създал света само за Umma (ислямската общност). Той не създаде света за една общност, а за общности. Той не създаде света само за една религия, а за много религии”. „Всичко е заради исляма” е сложен, откровен и смел разказ за най-голямото зло на нашето време, но с неочакван и оптимистичен край.
– Как политическата коректност помага на исляма, или по-точно на ислямизма да изпълни целите си. Би ли припомнил какви са те и как са интерпретирани в книгата „Всичко е заради исляма“?
– В книгата на Бек са изброени и оборени с примери 13-те смъртни лъжи:
Лъжа №1: „Ислямът е религия на мира, ислямските терористи в действителност не са мюсюлмани”; лъжа № 2: „Ислямът не е по-различен от християнството и юдаизма”; лъжа № 3: „Джихадът е мирна, вътрешна борба, а не война против неверниците”; лъжа № 4: „Мюсюлманите не искат да живеят при шериата, нито да го налагат на другите; всъщност има много интерпретации на шериата”; лъжа № 5: „Шериатът не е заплаха за Америка“; лъжа № 6: „Халифатът е невъзможна мечта”; лъжа № 7: „ Ислямът е толерантен към не-мюсюлманите; лъжа № 8: „ Ако излекуваме отчаянието, бедността и безработицата в ислямския свят, и дори решим проблема със световното затопляне – това ще бъде краят на тероризма”; лъжа № 9: „Критиците са тесногръди фанатици”; лъжа № 10: „Ислямът уважава правата на жените”; лъжа № 11: „Иран не е опасен, въпреки че може да придобие атомни бомби”; лъжа № 12: „Мюсюлманското братство е умерена, традиционна ислямска организация”; лъжа № 13: „Ислямът уважава свободата на словото”.
– Сега думите на Ориана Фалачи от „Силата на разума“ звучат пророчески. И не само тя е предупреждавала за всичко, което се изсипва сега в Европа. Смяташ ли, че има някакъв антидот, че това зло все пак няма да успее?
– Човек е устроен така, че винаги да се надява. Фалачи и Бек също имат надежда – тя се надява, че разумът накрая ще победи, той – че ислямът накрая ще се реформира.
Още по темата: Жените в "Ислямска държава"
