През ХІХ век нашите българи – колонисти се заселват в Крим на стратегически важно място – в района на Стари Крим. Там се намира най-старата джамия на полуострова – "Джамията на хан Узбек". През ХІІІ – ХІV в. град Къръм или Солхат е център на "юрт" – административна единица на Златната орда. От този топоним произлиза и името на целия полуостров. Градът е населен през средните векове с татари, арменци, гърци, италианци и е важен търговски транзитен център. Планините наоколо му са меки, с полегати склонове и обърнати на юг. Вероятно това е привлякло нашите прадеди към това място. Строителството на тази най-стара джамия се свързва с името на хан Узбек. По-късно богата татарка Инджибек ханъм построява до джамията медресе.
Днес в Крим има 350 молитвени домове, джамии и медресета, но само 5 са били действащи под украинско "владичество". Странно защо Турция, която така упорито се грижи днес за кримските татари, не е обърнала внимание на това. "Имперска" й работа …въпреки програмите за "външните" турци, чрез които тръгна турцизацията на гагаузите – изселници от нашите земи, а и днешната подкрепа за местното й лоби, начело с татарския Меджлис.
Другата империя, православната, по различен начин русифицира покрайните си и особено тези, населени с мюсюлмани. В това е смисълът на руското евразийство, умението да бъдеш мост и балансираш между различностите. Тези дни Русия е приела мащабна програма за реставрация на всички култови места, свързани с исляма в Крим и започва реализацията й тази пролет. По традиция от стари времена, Кремъл изповядва веруюто "Восток дело тонкое"- културно съжителство без комплекси, а в това вероятно е силата на истинската държавна политика особено в контактните зони между исляма и християнството.
Политическата ситуация в Кавказ не би могла да намери позитивно развитие без разбиране на манталитета на местните мюсюлмански общности и уважение към лидерите им. Така, поемайки държавна грижа за ислямското културно наследство, руснаците няма да допуснат дарения от Саудитска Арабия или Турция, с каквито се построха Н-но количество нови и ремонтираха стари култови сгради у нас. След дъжд качулка са днешните писъци и удивление от проникването на секти, нетрадиционни за балканския ислям. Процесът е почнал още с първия превод на парични средства от ислямски вакъф в чужбина за някое джамийско настоятелство в Мадан, Сърница или другъде.

Днес акциите и воплите с родолюбив оттенък всъщност наливат вода в мелницата на сили, които търсят и се готвят отдавна за етническия сблъсък, а на местна почва са провокирани от идиоти, които не разбират, че анти – говоренето е пагубно за мира по земите ни. Днес близо до нас гори огън и искрата всеки момент може да се прехвърли. Да вземаш пари с неясен произход, уж за да опазваш наследството си, е тотална липса на усет за опазване на държавност. Уважението и държавната грижа за културата на другите вероизповедания в България, мислена само като православна, не означава родоостъпничество или забрава на собствените духовни и национални ценности, но де у нас това разбиране?!
Било е грешка, когато някой е подписвал дипломатически документи със списъци на храмове и джамии – наши в Турция и "нейни" у нас. "Нас" като реално присъствие в Турция ни няма. Няма ги и турците в Карлово, но пък на – основание да се реставрира. Така политическите отношения са поставени в залог на създаване на конфликти в бъдеще. Нима такъв бе пътят, за да реставрират "Свети Стефан" или одринските ни църкви? Хора, давали умни съвети, днес се борят упорито с неоосманизма – винаги едни и същи – и по медии и по всякакви трибуни на конференции?! Сега готовите и реставрираните храмове в Одрин ги завладява православният ни брат Вартоломей – турски офицер, комуто отстъпихме българската църковна община в Цариград, за да не му закрият престола. Междувременно, Турция иска реципрочно да влага пари в наши обекти, а Карлово се бунтува…Никаква комуникация между знаещите и онези, които уж трябва да бранят държавността… Последните са заети с поредни промени на законодателство, за да се усвояват пари, пари, пари….че се продава "род и Отечество", ама моля ви как така?!
Нова джамия в с. Търън, Смолянско.
Да се пищи "булгар,булгар" е по-лесно, по-атрактивно и по-приемливо за масовия българин, който е добър съсед, но натиснеш ли определени бутони в душата му – изперква на тема "робинята Изаура" и нейните десет негърчета от село Горно Нанадолно, затрити от люти врагове в яничарския корпус. Същият този "родолюбец" прозяпа и ръкопляска на автора на книгата за "реставрирането" на Османската империя – кримския татарин Ахмед Давудоглу и то не къде да е, а в самата светиня на българската национална гордост през ХІХ-ХХ в. – Академията на науката. Същият обаче се разбуди като след летаргичен сън на тема научни термини в учебниците или емоции от ХІХ в. и ха си казал нещо смислено, ха са те наругали, че си туркоман – същите тези, които ръкопляскаха на турския идеолог на бъдещото ни превръщане в Румелийското бейлербейство. Що не пищеше никой, когато бе покрита с нови джамии Родопа-планина?! Що не пищеше никой, когато с арабско дарение се реставрира бижуто на култовата ислямска архитектура у нас – Томбул джамия?!
Не ми се правете на патриоти, не ви гила, както обича да пише една моя приятелка журналистка, много неща за разлика от историците прозяпахте, драги мои шумни и гневни родолюбци.
Историците не продават на парче паметта ни. Те познават паденията и възходите на българщината както и нейната непреходна човечност и й служат, но със знания, а не с патриотарщина на парче и във Фейсбук.