В сянката на Кисинджър и Обама

САЩ: ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ – 2016

В сянката на Кисинджър и Обама

Сандърс и Клинтън дебатират, гледайки към Невада и Южна Каролина

 

Преди броени минути приключи поредният, но и първият истински дебат в лагера на демократите. Той се проведе в Мимуоки, щата Уисконсин, а домакин на дебата беше публичния телевизионен канал Пи-би-ес.

След резултатите в Айова и Ню Хампшър и встъпвайки в кампанията за следващите битки на кокъсите в Невада (23 февруари) и първичните избори в Южна Каролина (27 февруари) и двамата кандидати доказаха, че са си "научили урока" и гледат съвсем сериозно на борбата. За Сандърс дебатът показа, че за разлика от първия си директен сблъсък с Хилъри той беше "загрял" за спаринг-а и беше конкретен за предложенията си, но освен това беше готов да атакува бившата първа дама за нейната политика и нейните позиции по ключови за американците въпроси.  


 [ Новините в реално време: Първичните избори в Ню Хампшър (9 февруари 2016 г.) ]


За Хилъри най-важният резултат от този дебат е, че най-накрая тя и нейният екип възприемат Сандърс като сериозен опонент с шансове за номинацията и по тази причина вече разчитат не само на образа на "експерта" от американския политически амвон, който не повтаря само "аз", "моят опит" и "когато вляза в Белия дом", а е конкретен и пита "колко точно ще струва това". Политическото високомерие на Клинтън обаче все още прозира зад фасадата на усмихната политическа реторика и тя повтаря мантрата "сметката просто не излиза" (по нашенските ширини това би звучало "няма пари"!) – онова, което отблъсква толкова много хора и от двете страни на Океана от политическите олигархии, които уппавляват "во веки веков". Оттук Сандърс, със своето припомняне "все още не сте в Белия дом!" и с призивите си за премахването на социалната неправда най-развитата икономика в света да не предоставя здравно осигуряване за всички представя програма за бъдещето, печелеща мечтите – особено на младите хора.

И няколко думи за сенките на миналото и настоящото, които присъстваха непрестанно в дебата снощи. Едната беше на сегашния президент Барак Обама – икона за много демократи, а от друга – иконата за много републиканци и дипломати Хенри Кисинджър.

Нормално е за по-„зрели“ на възраст хора, дори и да са политици, да се връщат към миналото и да правят асоциации със събития и имена, някои от които са още политически активни, някои – дори още на власт, докато другите вече ги няма. Запитани кои исторически фигури им импонират Бърни Сандърс посочи Франклин Рузвелт, Хилъри Клинтън назова Нелсън Мандела – и тук Сандърс вклини: "…и Хенри Кисинджър“ като така именно започна най-несвързаната с настоящия момент, но само на пръв поглед, размяна на остри реплики.

Цитирайки автобиографичната книга на Клинтън, Сандърс посочи начина,по който Хилъри се е възползвала от съветите на Кисинджър по времето, когато тя беше в Държавния департамент.  И оттук изложи мнението си, че Кисинджър е десен републиканец, чиято външна политика е провал в много отношения, посочвайки политиката му към Камбоджа и трагедията с „червените кхмери“, появила се като резултат от американската политика в Индокитай. Поради което Сандърс  завърши с фразата „Аз съм горд, че Хенри Кисинджър не ми е приятел“. На този фон Хилъри Клинтън настоя за своя професионализъм във външната политика и на това, че се обляга на опита и знанията на всеки, който може да даде полезен съвет.

Странно в този дебат не изникна една друга фигура – тази на президента Джими Картър, но може би и той е на дневен ред в следващите дебати.

Очаквайте още новини в нашия материал тук за най-важните словесни крошета от дебата.


 [ Новините в реално време: Кокъсите в Айова (1 февруари 2016 г.) ]


 

Категории Конфликти

Автор: Костадин Грозев

Доц. Костадин Грозев е завършил Английската гимназия в Пловдив (1980), след което завършва история в Историческия факултет на СУ (1985). Д-р по история от 1990 г. с дисертация за Демократическата партия в САЩ (1969-1972). От 1990 г. е старши асистент, от 1993 г. - главен асистент, от 2007 г. - доцент към катедра "Нова и съвременна история". Автор на множество статии, студии и други изследвания в областта на сравнителната история на ХХ в., международните отношения и Студената война, избори, кампании и избирателен процес в Европа и САЩ. Статии от него в "Студия Трансмедиа": 26.06.2015 - Quo vadis EU?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *