21. Борислав Йотов: Нужна ни е революция, но демократична и с правни средства

Видеоформат „Инфохолиците в действие“:

21. Борислав Йотов: Нужна ни е революция, но демократична и с правни средства

Съдебната система и българската реформа през очите на опита: „Най-мирното, демократично правно средство-институт, това е референдумът. Не случайно в много страни се провеждат истински референдуми – допитване до народа, до суверена на властта, която произтича от народа, но и принадлежи на народа.”

 

 

Видеофайлът с пълното интервю с Борислав Йотов може да намерите ТУК

Академик проф. д-р по международно право Борислав Йотов е член на Българската академия на науките и изкуствата(БАНИ). Автор е на 190 научни и художествено-публицистични книги и 7 учебни трудове. Член е на Съюза на българските писатели и на Световната асоциация на писателите криминалисти(AIEP). Наскоро акад. Йотов сезира генералният секретар на ООН Бан Ки Мун с мотивирано предложение за определяне на понятието тероризъм. Получил е  лично поздравление от президента на Руската федерация Владимир Путин за книгата си „Референдумът за Крим е проведен в пълно съответствие с международното право“.

 

Студия Трансмедия : Борислав Йотов, човек, който не се нуждае от представяне. Четиридесет години в съдебната система от ниските до най-висшите нива на съдебна власт.

Борислав Йотов: Да уточним: само прокурор.

С.Т. : Само прокурор. Което е уникално, както е уникално да има прокурор, който да е с академична титла, с каквато си ти.

Б.Й.: И да е написал някоя друга книга повече. Например 190. За сега.

С.Т. : 190 за сега? Това вече е рекорд.

Б.Й.: Ами скъпи, един ходи по булки, друг по кръчми аз седя и пиша книги.

С.Т. : Добре, сега  влизаме в съдебната система през твоя поглед. Какво се случи, какво не се случи и какво трябваше да се случи в целия хаос и панаир, наречен съдебна реформа, която се влачи с години и десетилетия и в резултат няма нищо?

Б.Й.: Хаос, бих допълнил и фарс, защото в това време се имитира, някаква сценка от пиесата се играе, за пред обществеността. Нищо не се случи, тъй като ако се случи нещо, то би трябвало да засегне интересите на много хора, а много хора нямат интерес от промяна на така нареченото статукво, да си кажем българската дума, положение.

С.Т. : Същите хора 25 години си изкараха прекрасно в това беззаконие.

Б.Й.: Даже, ако не се направи това, което е моя теза лична, развивам я, без да я натрапвам никому – и още минимум 25. Защото Запада са ни оставили ей така, ние да си се занимаваме, да нямат проблеми с нас. Ние да си се занимаваме и да не засягаме фундамента. Тъй като мафията в цял свят няма интерес, умните, интилигентните, компетентните и почтените хора да управляват политическите процеси. Тя има интерес на тези места, включително и на възловите места в така наречената съдебна система, да стоят хора, които са уязвими, за да бъдат зависими. Те са уязвими от гледна точка на техните интелектуално ограничени възможности, от гледна точка на морала, от гледна точка на някои други нравствени качества, психически, а и анатомически, разбира се тук слагаме едно многоточие, какво искам да кажа. И те имат интерес точно такива хора, зависими, да ги управляват, да ги направляват.

С.Т.: Следователно е изградена подходяща система, която да обслужва точно тези механизми.

Б.Й.:  Много е мислено. Когато направиха Конституцията, ние с Корнажев, той беше един от авторите на сега действащата Конституция, познавахме се много отдавна, той като известен адвокат, влизаше много в съдебната зала, и сме водили големи битки. И му казах: тук  глава VI „Съдебна власт“ изцяло трябва да се промени. Той казва: не ми дават тези от горе, кои да са тези от горе. И аз си викам, Господ ли от горе не дава, кой не дава? И още тогава тези мои идеи, за които след малко ще се разговорим, аз още от тогава ги развивах. Примерно да започнем от състава на Народното събрание. Не Великото, а Народното събрание, тъй като Великото народно събрание би трябвало да приема Конституцията.

С.Т. : Между другото има ли още нужда от такава институция Велико народно събрание?

Б.Й.: Не само, че има нужда, но е абсолютно потребно, тъй като в цял свят конституциите се приемат от Велико народно събрание или от референдум. При нас не може да се случи, затова трябва да се насрочат избори за Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция.

С.Т. : Самото Обикновено Народно събрание не би ли могло да изпълнява тези функции, чрез поправка в Конституцията?

Б.Й.: Не, не е в неговите компетентности. Така, по нататък. Кое е основното?  Че с оглед на гласоподавателите, имащи право на глас и общото население в България, най- оптимално е между 80-120 да бъдат народните представители. И не случайно, знаете, в Първото Велико народно събрание, което приема Търновската конституция са били 80. Сега да кажем малко повече сме от 3-4 милиона, значи да бъдат най- много 120. Вторият момент важен, релевантен, е Народното събрание да не бъде постоянно действащ орган. Не е необходимо толкова много хора, както е сега примерно 240 души, да упражняват професията депутат. Те да си работят по професиите. Това е една луксозна институция. А като казвам да не бъде постоянно действаща институция имам предвид да бъде свиквана периодично.

С.Т. : Както беше преди 10 ноември, да има 3-4 сесии в годината?

Б.Й.: Вие ми подсказвате, че трябва от нашето минало да взимаме и полезните неща, и за тях ще стане по- късно дума. Следователно това събрание от 120 души примерно, може периодически да бъде свиквано на сесия, през това време да работят постоянните комисии от експерти в различни социални области предвид законите, които ще се приемат, като в тези комисии при всички случаи би трябвало да има юрист, икономист и така нататък. Второ, да акцентираме на съдебната власт или съдебната система. Моята идея е главният прокурор да си назначава прокурорите лично. Както беше преди, когато по закона за прокуратурата главният прокурор Иван Вачков го правеше, най-известният, един от малкото, който е прокурор от кариерата – всички останали са ни натрапвани по политически и всякакви други конюнктурни причини и съображения. Да си назначава, да си освобождава от длъжност, да ги поощрява или да ги наказва. По този начин той носи лична отговорност за тях. Сега, някакъв Висш съдебен съвет, той няма никакво отношение, поне формално. Второ: съдът. Тук е много интересно. Преди 9 септември, за това казвам, че от миналото могат да се взимат установени добри практики, няма значение 10 ноември, 9 септември, та тогава съдиите са били избирани, новите съдии са били избирани от общите събрания на съдийските колеги. Примерно: за районен съд  кандидатстват съдии, председателят, който е избран от общото събрание на колегите, казва: има толкова и толкова кандидати. Представя ги. И общото събрание решава кого  да изберат. Тогава те ще се замислят кой ще влезе в този колектив, на тях им трябват работливи, почтени, защото ако са мързеливи работата ще падне върху останалите, ако пък не са почтени ще се компрометира цялата колегия. Общите събрание на градските, респективно окръжните съдилища също да си назначават съдиите. Значи да се върви по професионалната йерархия. И този избор е доказан. Така е бил преди 9 септември, по закона за устройство на съдилищата, иначе казано ЗУС. След 9 септември нямаха интерес да бъде така,  защото бяха вече политически назначенията и борбата за постовете се водеше между БЗНС и БКП.  По едно време комунистите даже дадоха Министерството на правосъдието на земеделците и знаете Светла Даскалова беше 20-30 години несменяем министър на правосъдието. Другият момент, също много важен: вие подсказахте за така наречения кадрови орган на съдебната власт, Висшият съдебен съвет. Първо, той е политически орган като имаме предвид какви са квотите там от Народното събрание. Второ, практиката показва, че този Висш съдебен съвет просто е развъдник на корупционни практики и процеси, на скандали, сега нямаме време да наситим този наш извод с примери, но те се знаят.


  [Инфохолиците в действие: 25. Христо Иванов: Вместо върховенството на правото се охранява редът на сенките и мълчанието]

 


 

С.Т.: Това е някаква каста, която съществува отделно  и  сама за себе си.

Б.Й.: Точно така. Затворена каста, която абсорбира огромни финансови ресурси и взима от всякъде, даже от „Америка за България“, та се разхождат тия от НПО-тата в Америка уж за квалификации и така нататък. Другият момент е Конституционния съд. Това са много важни въпроси. На България не е необходим Конституционен съд. Защо? Защото Конституционният съд гледа не повече от десетина дела на година.

С.Т.: То и народът няма достъп до него.

Б.Й.: Няма право на частна жалба, както се казва.

С.Т.: Трябва да мине през институциите.

Б.Й.: От никъде не може да мине. Това са няколко лица и органи, които могат да сезират Конституционния съд. Този Конституционен съд, както казах, първо гледа много малко дела, второ, те са с най- високите заплати , там всеки има право на персонален автомобил, на секретарка, на охрана. Това е един бутик, бих го нарекъл, в съдебната система. Висшият съдебен съвет и Конституционният съд поглъщат от републиканския бюджет милиарди лева и в крайна сметка няма никакъв обществено полезен ефект от тяхната дейност. Моята теза е, че трябва заимстване, не да компилираме буквално, от практиките в други държави. Ето примерно в САЩ  според мен този проблем е решен най-принципно. Там няма Конституционен съд. Има си Върховен съд, пред който даже президентът полага клетва. И този Върховен съд играе ролята и на Конституционен съд.

С.Т.: Да, но той не е Апелативен, Върховният съд не е Апелативен в Щатите.

Б.Й.: И у нас Конституционния съд не е Апелативен. Той също е най-висшият съд, въпреки че никъде не е казано в закона, че неговите решения са окончателни.

С.Т.: В Щатите и министъра на правосъдието  е главен прокурор…

Б.Й.: Да, съвместява тези длъжности.

С.Т.:  Което означава, че той все пак през правителството е под контрола на обществото.

Б.Й.: Под контрола на обществото, в случая под контрола на президента, тъй като те са президентска република. Много са сложни нещата, аз затова казвам, че за краткото време, с което разполагаме само се докосвам до проблемите, това са мои лични тези от категорията на революционните, а не от еволюционните.

С.Т.: Ние и от това имаме нужда, нещо по-разтърсващо.

Б.Й.: Абсолютно, това е фундаментът. В цялата история на човечеството именно революциите, ние говорим за мирни демократични революции с правни средства, именно тези революции движат развитието. Най-мирното демократично правно средство-институт, това е референдумът. Неслучайно в Швейцария, сега започна и в други страни, се провеждат истински референдуми. Това е всъщност допитване до народа, суверена на  властта. Но като казах суверен, обърнете внимание на сега действащата Конституция, ако се зачетете ще видите как е напасвана за първоначалното натрупване на капитали. Тук се казва: властта произтича от народа, но не е написано продължението, че и принадлежи на народа. Защото тя принадлежи на други: на класата, на кастата, а не на суверена – на народа, на тези, които имат избирателно право. И като казах избирателно право, тука до един много важен въпрос опираме. Кой трябва да има това избирателно право, освен критерия възраст. Да речем, че имотния ценз засега го оставим настрана. Въпреки че има една теза, според която тези, които плащат толкова много данъци и пълнят републиканския бюджет, би трябвало, както се казва някъде, в някои конституционни системи, имат право на два гласа, примерно. Но на този етап, да го оставим. Обаче възниква много актуалният проблем за образователния ценз. Той е назрял за обсъждане и ние сега го поставяме. Не може неграмотни хора, във всяко отношение, дори лексикално, граматически, да не говорим  в юридически смисъл и интелектуално отношение, те да натрапват властта на по-голямата част от обществото, което обаче по различни причини не гласува. Не може да натрапва, казано с обикновени думи, управниците.

С.Т.: Голяма част от неграмотните са и много подкупни, поради същата тази причина.

Б.Й.: Да. Знаете, че сложните явления се обясняват с прости примери. Ето виждате на последните избори, за две топли бири и три студени кебапчета, за 50 или 100 лева се продават. Те не се интересуват от нищо. А тези средства, които се дават за избори, за да платят на гласоподавателите, които ще решат кой ще ни управлява,  те могат да се използват за други цели. Когато се въведе образователният ценз, смея да говоря поне за основно образование на този етап, нещата ще са други. Въпреки че моята теза е, че трябва да има средно.

С.Т.: По принцип истинският избор е информираният избор, то другото не е избор.

Б.Й.: Разбира се, мислещият човек. Защото мафията, г-н Янев много добре знаете, че тя затова  не допуска, образно казано, до властта интелигентните, мислещите и почтените. Защо? Защото такъв човек, примерно какъвто сте вие от тази категория, той ще мотивира другите също такива да гласуват. Тоест вас имащите право на глас избиратели, ще ви припознаят. Докато сега е обратното, на последните избори, повече от 60% не гласуват. Всъщност достигаме до много съществен юридически проблем от гледна точка на основата и теорията на правото, тъй като аз съм автор и на този учебник – „Основи на правото”, за лигитимността на една политическа власт. Политическа, не власт на парите, не власт на ума или други, политическа власт, тоест на тези, които управляват политическите процеси в дадена страна. Общият принцип е, че в едни избори трябва минимум да са участвали 50 плюс 1 % от имащите право на глас.

С.Т.: За да са валидни изборите.

Б.Й.: Да, точно. Докато сега, виждате, в крайна сметка тези сега управляващите са избрани с двадесет и няколко процента в съотношение с имащите право на глас. Следователно тази политическа власт от юридическа гледна точка, не само от доктрината на практиката, е нелегитимна. Да, но не. Да, но не, както казва вашият колега Бочаров, да е жив и здрав още и да казва повече „да“ и по-малко „не“.

С.Т.: Между другото, аз съм чел, че ти си привърженик  също така и на президентския модел.

Б.Й.: Това е много сериозен въпрос. Аз съм привърженик на това, защото политическите процеси, които се извършват примерно в САЩ , във Франция, в Русия доказват, че при динамично протичащи  процеси като в момента, при честа промяна на конюнктурата, президенстката република по-бързо може да реагира на тези динамични процеси, докато парламентарната е много тежка.

Трябва да се свикват институции, виждате сами.  Но въпросът е обаче, кой да е президентът. И тук опираме до най-същественото: ако е сегашният, аз съм категорично против. Аз като достоен български академик се възмутих, когато това лице унижи най-интелигентната нация в света и се принизи до един обикновен портиер и слезна там да отвори вратата, няма значение кой е, и да му държи като портиер вратата. Така ли е правил кан Аспарух или кан Крум, основател на първата най-голяма в Европа, българска империя от Места до Тиса? Така ли е правил цар Симеон Велики, който направи първата в света икономическа война, защото византийците сменили тържищата от Константинопол в Солун? Цяла война… Ето това е държавник.

С.Т.: Това е държавническо мислене.

Б.Й.: И тук опираме до разликата между държавника и политика, разликата между народа и населението, разликата между държавата и империята. Това са много съществени въпроси, за които  много малко се мисли, а те са много важни. И аз не съм съгласен сега да ни обиждат и да ни казват: Вие уж сте най-интелигентната нация, пък имате най-простите …

С.Т.: Да де, ама не е ли рисковано, защото ти преди малко сам описа как се гласува тук и какви хора се изтласкват нагоре чрез избори?

Б.Й.: Виж сега, има много подводни скали, има много препъни камъни и затова е нужен този разговор. Трябва да поставим основата на разговор, аз искам да чуя и други аргументи. Тъй като аз 40 години съм прилагал правните норми, за мен е било винаги принцип, когато следователят предявява обвинението, предварителното производство, сега се казва досъдебно, аз съм присъствал, за да чуя възраженията на подсъдимия, на неговия адвокат, защото има състезателно начало. Така и тук трябва да има състезателно начало с идеи, повече идеи. Сега няма. Затова няма и политика, защото няма идеи. Политиците сега крадат идеи, те не могат да измислят и крадат. Защото за да ги измислиш, трябва да имаш интелект. На мен досега, седем идеи са ми откраднали. Пет политически партии, които сега са в парламента, ги направиха по мои идеи, които ги откраднаха.

С.Т.: Това пак е по-добрият вариант, защото все пак идеите са в обращение.

Б.Й.: Те след това ги провалят, не ги реализират в социалната практика, а само подвеждат хората, примамват ги. Тези идеи са привлекателни.  Аз мисля, че пак ще има хора, които ще ни подкрепят, ще има разбира се диалог. Нека ги чуем, нека има дискусия. Даже не диалог, ами не знам как да го нарека – триалог, четирилог, многолог . А те … монолог . Има върху какво да се мисли, но това за президентската република е много важен въпрос, тъй като президентът ще бъде този, който ще си назначава министър-председател, правителството. И когато се окаже, че Борислав Йотов и Емил Янев не са му правилният избор, веднага ще ги смени. Президентът  да си назначава и главния прокурор, който обаче да се отчита пред Народното събрание. Тоест има много неща, които ние трябва да взимаме от натрупаната, богата българска практика  и от там да заимстваме доказания обществен ефект в световната практика.

С.Т.: Очевидни са две неща – първо,  че времето ни сега изтича и второ, че това е само началото на един голям дебат, който започваме. Аз много се надявам, че ти ще бъдеш активен участник в него, защото тук се повдигнаха теми, които трябва да бъдат разработени и поотделно трябва да се предизвика  полемика – дебат, национален дебат по тези въпроси и в крайна сметка да видим докъде ще стигнат нещата.

Б.Й.: Всяка една от тези теми може да се превърне в самостоятелен обществен разговор.

С.Т.: Точно това ще направим – обществен разговор. Това е само началото.

Техническа обработка на интервюто: студентите Мая Каменова и Кристияна Димитрова от ФНПП на СУ и участници в стажантската програма на Студия Трансмедия 

Видеофайлът с пълното интервю с Борислав Йотов може да намерите ТУК

Категории Политика

1 коментар към “21. Борислав Йотов: Нужна ни е революция, но демократична и с правни средства”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *