Имахме си ние, гражданите на Република България, две хубави, наскоро ремонтирани с наши пари, добре поддържани галерии с чудесни експозиции, вършещи прекрасно предназначението си и наследени благодарение на труда на десетки и десетки знайни и незнайни специалисти и управници през десетилетията.
Досещате се вече, бившата Национална художествена галерия и Галерията за чуждестранни изкуства днес са сплескани в една сграда. За радост, не всички филиали на НХГ бяха натикани в т.нар. Квадрат, иначе щеше да е кошмар, ако и иконите бяха наврени в безподобния бъркоч, обозначен като лична „Концепция” на академика – оформител, натоварен за тази цел с нареждане на другия академик.
Всъщност, би трябвало да се каже простичко нещо съвсем друго: гражданите Вежди Рашидов и Светлин Русев са отговорни за съсипването на двете чудесни държавни галерии. Събраха картините от експозициите и ги изсипаха като чувал боб, размесен с грах, слънчоглед и замразени кубчета моркови в изключително неподходяща подредба, гробарски оформена в черно.И кой взе това решение?
Основната задача на престарелия за подобна отговорност гражданин Светлин Русев е била да нагласи за своя си кеф националното художествено богатство. И ако първите зали, започвайки от Захари Зограф и последователно минаващи през изкуството ни в края на XIX в, са добре подредени в светли зали и светли стени, в хронологичен ред и добре представени в пълнота автори (явно изкуствоведите от галериите са го вразумили), то нататък следва безобразна каша. Човек остава с впечатлението, че вероятно се целят две неща – да се омаловажат всячески творбите и на нашите най-добри майстори, и на представените в колекцията чуждестранни автори, чрез размесването им в ужасяваща експозиция, както и да се съсипе директно художественото въздействие на самите великолепни творби чрез поставянето им в рамки, с черен кант вътре, върху огромни черни пана и паравани, с което галерията е превърната в чудовищен траурен дом. Чернилката навсякъде доминира, захлупва, сковава, пречи, убива художеството. Не само това, подиумите за скулптурните творби са черни, дори върху тях чернеят пластики. Картините в няколко от “черните зали” са подбрани по изобилието на черни тонове. Отвратително и грозно, неестетично, вредно експониране, за което са потрошени безотговорно и безобразно огромни суми държавни пари.
Само ще дам няколко драстични примери: Вероятно по свое усмотрение, гражданинът Русев слага като главен акцент в най-представителната по площ и височина, добре осветена зала на централно място картините на Дечко Узунов, демонстрирайки очевидно пристрастие, даже убедително, не може да се отрече. Обаче ги принизява чрез пространственото оформление, разпокъсвайки общата им експозиционна внушителност в разредени карета от черни паравани, които буквално загробват бликащото от духовност и изящност творчество на художника. За „красота” са прибавени и статуи на академика наоколо, които обаче не са на равнището на картините му. За сметка на това, в разбъркан вид са експонирани в стил “миш-маш с грозде” в далечния ляв ъгъл на залата творби на Илия Петров, Корнелиу Баба, Хенри Мур, Далчев, Ренату Гутузо и т.н, пак на черни плоскости и подиуми.
„Разстрелът” на Илия Петров ( имаше цяла статия за неговата композиция и защо точно така е мащабирана героичната фигура) сега се губи в площта на черното пано. Срещу него чернее на огромен черен фон изпълнената в черни тонове картина на Гутузо, а между тях на черен подиум тъмнее овална пластика на Хенри Мур. И за капак, изящната фигура на момиче от Л. Далчев, която се отразяваше така прекрасно огромното огледало в реставрираната дворцова зала на НХГ, сега е набутана до Разстрела на И. Петров, но пък закривайки почти изцяло заврените в ъгъла картини на румънския класик Корнелиу Баба.
Връстникът на Леонардо, Антонио Алегри, наречен Кореджо, знаменит италиански майстор, е буквално наказан в кьошето в дъното на една от залите със своята прекрасна Мадона. Затова пък венецианецът Джовани Батиста Морони е поставен току до антрето с тоалетната, при това обърнат срещу светлината, така че да се вижда блестенето над замазаната ръка в платното. Нататък смесицата или е идея, родена от удивителна простотия, или е израз на някаква зла проява. Да сложиш Арпини до български пейзажи от ХХ век, да размесиш безобразно картините на Бенчо Обрешков с картините на Ролан Удо, тази дивотия да смесваш между наши художници от различни години и движения между войните с френските художници, както ти падне, е умопомрачителна глупост! Губи се идентичност, хронология, иди сега да търсиш „Бараците”, иди да търсиш „Родно изкуство”, иди да търсиш Марсел Громер, Моис Кислинг, Албер Марке, Вламенк в наваляка.
Катастрофа!
Ами Никола Михайлов, Стефан Иванов, Андрей Николов и Цено Тодоров? Защо трябваше да се размесват като в коктейлен шейкър
Манджата с грозде е забъркана и с холандци, фламандци, немци от различни векове, че чак в бъркотията е попаднал Алфонс Муха, а също и Корнелиус Ван Пуленбург, за чиято творба „Бетсаба” (тогава под името„Вирсавия”) имаше цяла страница в „Народна култура” през 70- години на миналия век. Нерде Султана Суружон, нерде Йожен Кариер! Изключително майтапска е залата, наредена по селски персонажи, там са и Христо Станчев, и Стоян Сотиров, а персонажите са предимно почиващи си или лежащи селски труженици. Човек ще си рече, че селяните само се излежават.
Ще трябват няколко дни за описване на недоразуменията в новото крило. На първо място, да се отбележи злонамереното скриване в глух полуетаж, скрит зад стълбите, на най-важната и представителна част за всички времена на нашето изкуство. В няколко тъмни и ниски малки стаички и едно тясно коридорче са струпани в безпорядък картините на Майстора, Стоян Венев, Златю Бояджиев, Васил Стоилов. Разбира се, не липсва и гробарски момент – пано с маска на Н. Райнов. В коридорчето, отново в кьоше, любимо място за наказание на някой голям творец, е натикан Цанко Лавренов с цели …три картини. Обаче в другия край на коридорчето, на най невзрачното място е поставен Иван Милев. Недолюбваният В. Минеков е представен с една едничка стара статуя – селянка. Васил Стоилов е разположен в нещо като малка килия, картините опират в тавана. Драстично е отношението с Борис Георгиев, най-поетичният и изящен наш художник – ожален, естествено, с черен кант в рамката, загробен в огромен черен квадрат, същото е положението и с Никола Кожухаров, същото е … навсякъде. За капак там е набутана Олга Булгакова, е, има-няма 60 години разлика до създаването на нейните картини, ама пък има черни гробарски плотове за всички.
Българското изкуство от комунистическия период е обръснато буквално, най-значими автори отново са махнати или нарочно подценени. Примерно, бледата картина на Христо Стефанов, е поставена пак в ляв ъгъл, пак върху стена с гръб към входа.
Но пък за любимците, сплотени в „ Кръга Русев” са отделени огромни пространства, акцентирано е върху тях, те са поставени за главно съзерцание. И другарят Светлин се е самоподредил на баш-място. Изборът на съвремените художници, да не се обиди някой, е неудачен, лош и злонамерено търсен. Виж, за една пастелна рисунка от Реноар едва се е намерило мястенце баш срещу ослепителното слънце на ападжик отворения прозорец. Знаем, че слънцето унищожава цветовете на пастела, не случайно по време на гостуването, пак тук, на Пти Пале върху пастелите бяха сложени черни кадифени покривки.
Ами копието от Рубенсовата творба, „наказана+ в едно коридорче, блеснала срещу слънцето, така че да не може да се види изобщо в еднометровата дистанция? Ами наказаната в малка стаичка японска колекция , ами изгонената „Вълна” на Кацусика Хокусай, ами разбишкания между другите гравюри Утамаро? Ами …
Но най-голяма подигравка, чак мъчно ми стана, е новото наказание на Александър Жендов, чиито гавроши са пак натирени в кьошенце, даже без табелка на автора. Не че великият Жан Франсоа Миле е по-уважен, неговата рисунка на момиче е до слънчев прозорец, в неугледно място, без табелка.
За културата с пура има да четем нататък.
Прочетете още:
Най-добре Кристо да опакова Квадрат 500, завинаги!
Епизод II: Непрозрачност и разхищения в министерството на културата
Епизод I: Тайното име на Квадрат 500