22. Емил Люцканов: Ако натискът продължи, ЕС и НАТО могат да се разпаднат лавиноообразно

Видеоформат „Инфохолиците в действие“:

22. Емил Люцканов: Ако натискът продължи, ЕС и НАТО могат да се разпаднат лавиноообразно

Каквато и да е истината, но истината каквато е в момента.

Видеофайлът на пълното интервю с Емил Люцканов може да намерите ТУК

Вицеадмирал Емил Люцканов е завършил ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Варна със специалност „Корабоводене за военноморските сили“. През 1985 г. завършва Военноморската академия в Санкт Петербург, Русия,а  през 1996 г. – Академията на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация в Москва. Започва службата си като командир на бойна част на ракетен катер, като последователно  заема длъжности до  командир на дивизион ракетни и торпедни катери в бригадата леки сили в Созопол. Продължава службата си в Главния щаб на Военноморските сили (ГлЩ на ВМС), където заема длъжности  в оперативния отдел на ВМС.  От 1996 до 2001 г. последователно е заместник-командир, началник-щаб и командир на Военноморска база – Варна. Със званието бригаден адмирал е удостоен през юли 2000 г. От декември 2001 г. е назначен в ГлЩ на ВМС, като впоследствие е назначен за Началник на ГлЩ на ВМС и му е присвоено звание контраадмирал. Тази длъжност заема до май 2004 г., когато е утвърден за военен представител на Българската армия в делегацията на България към Главната квартира на НАТО в Брюксел, Белгия. След връщането си от Брюксел е назначен за Първи заместник началник на ГЩ на БА и повишен в звание вицеадмирал. Преминава в резерва през 2010 г. в съответствие с действащия „Закон за отбраната и ВС“. През октомври 2013 г. успешно защитава образователната и научна степен „доктор“ във Военна академия „Г.С.Раковски“ – специалност „Военно-политически проблеми на сигурността“. Гост-преподавател в няколко университета, сътрудник в „Центъра за изследване на Националната сигурност и отбрана“(ЦИНСО) към БАН и преподавател във ВА “Г.С.Раковски“ катедра ВМС. От март 2015 г. е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), катедра „Национална сигурност“.

В настоящото интервю вицеадмирал Емил Люцканов дава своите прогнози за бъдещето на Европейския съюз, НАТО и света.

Студия Трансмедия: Здравейте, добър ден! Днес в час по геополитика имаме експерт от най-висок клас вицеадмирал Емил Люцканов. Наскоро прочетох една ваша статия в списание „Геополитика“, която ми направи силно впечатление. Там вие работите с термина "стрес-тест". Тъй като статията е писана преди месеци, а сега ситуацията е доста видоизменена – какво показва стрес-тестът през януари 2016 г. в геополитически аспект?

Емил Люцканов: От гледна точка на този анализ, който беше извършен тогава, се опитах да погледна и да насоча вниманието на всички към това, което става в Европа и в най-общ мащаб – геополитически и геостратегически. Изводите там са съвсем кратки…

С.Т.: Кратки, но не особено оптимистични.

Е. Л.: Да, би могло да се каже. Нашето общество, имам предвид Европа, като една обща култура и стремеж за нещо много голямо, много перспективно според мен, е изправено пред изключителните обстоятелства да потвърди, че е научило това, през което сме преминали, тъй като Западна Европа, по същество преминаваше по един път, нашите страни – тъй наречените бивши социалистически, извървяха своя път. Това състояние, в което се намирахме и се намираме все още, аз го представям като един вид тест, стрес- тест – особено за вече новото, формиращо се в Европейския съюз общество –  как ще реагираме на околната обстановка тук в Европа на обстоятелства, които вече сме имали. Тоест характерното – според мен поне и на това обучавам студентите, тъй като съм преподавател в Университета по библиотекознание и в други университети и водя лекциите по национална сигурност там –  ние вече сме извървели този път, обстоятелствата преди тридесет-четиридесет години са били същите.

С.Т.: Говорите за Студената война?

Е.Л.: Да, точно. Предизвикателствата са били същите.

С.Т.: Имате предвид, че в момента вече се разразява нова Студена война, или?

Е.Л.: Да, Студената война по същество е определяна тогава като идеологическо и политическо противопоставяне между две системи. И сега в момента съществува.

С.Т.:Едната система обаче я няма.

Е.Л.: Да, едната система я няма, но ние, поради тази причина се обърнах към това понятие стрес-тест, ние трябваше за себе си да си дадем отговор, че такова противопоставяне няма , че всичко това, което се случва в Европа, в света, е следващият етап от развитието. Мисля, че го бях определил като културно-цивилизационно развитие на цялото общество, на света в геополитически и геостратегически план. Тъй наречената глобализация не е нищо друго освен етапът, до който сме стигнали благодарение на нашето развитие, разбирайки, че светът е единен и така се развиваме в него. Тоест тези обстоятелства, за нас трябваше да бъдат лакмуса, теста, който ние трябваше да решим и продължаваме да решаваме на този етап – как да се отнасяме едни с други, дали пак да поставяме „завеси“, което ни улеснява, тъй като ние имаме готов алгоритъм за това.

С.Т.: Може и да са цифрови вече, но пак са завеси.

Е.Л.: Да, въпросът е, че когато изследваме средата на сигурност всички се натъкваме на едно и също, но го изразяваме по различен начин в зависимост от нашата специализация. Всъщност, чисто философски – какви са нещата? Аз не съм философ, но по принцип ние изхождаме от основните философски закони, те не са човешки, не са създадени от нас, няма как да бъдат променени. Ние трябваше за себе си да разберем и в момента продължаваме да решаваме задачата, че ние сме едно общество, което е свързано…

С.Т.:..Говорите за европейското общество или за цялото човечество?

Е.Л.: Общочовешкото, но отначало за европейското, понеже статията беше за Европейския съюз и тази общност, която наистина се създава с нова култура, преминаваща вече на ново цивилизационно ниво. Но ние трябваше за себе си да разберем – и в момента продължаваме да решаваме тази задача, че това, през което сме преминали – Студената война – бившите социалистически страни, сме преминали през един строй, изключително висок духовно, обаче материално там хората са били ограничени, в интерес на развитието на духовната им същност.

С.Т.: Има и трета категория, когато говорим за социализма – освен духовна и материална – и морална.

Е.Л.: Да, това може би е отделен разговор, защото моралната страна е резултат от духовното развитие на човека.

С.Т.: Не винаги съответстват.

Е.Л.: И в този смисъл поставих тази задача: да видим как на първите опити да решаваме задачата по нашето развитие, ние се върнахме веднага към добре известния алгоритъм. А той е да разделяме – онези са лоши, защото ние сме в най- добрия съюз – наши политици се изказват и продължават да се изказват по този начин. Че ние членуваме в най-демократичния, най-добрия съюз и тъй като аз и много други сме свидетели на времето, когато казвахме, че сме членове на ….

С.Т.: И в СИВ беше същото.

Е.Л.: Да, това исках да кажа. И тогава става очевидно, че не сме научили този урок, че няма „най“, а има етапи на развитие. В този смисъл ние, решавайки теста, който ни постави животът, веднага се идентифицираме само с Европейския съюз – че той е единственият, най-праведният, най-правилният, най-най в целия свят. В резултат на което, естествено според мен, се върнахме към стария алгоритъм – щом ние сме най-, другите не са най-…

С.Т.: Каква е алтернативата?

Е.Л.: Алтернативата на това което наблюдаваме последните години, сега вече го има го и структурирано, има го обявено – че на етапа 1997 – 2000 година може би, така наречената идея за изграждане на еднополюсен свят под ръководството на една глобална сила, която дава демократично всеки да се самоопредели, но под нейн контрол – тоест визираме Съединените американски щати и те много добре го знаят, защото това е записано е стратегията им за национална сигурност, в това число и в новата. В този еднополярен свят, който всички приеха много бързо, според мен по една човешка причина: след като някой ни ръководи, той да носи отговорност как да живеем…

С.Т.: А ние така сме свикнали от пет века- шест насам.

Е.Л.: Да, вярно е това, но през този период в ЕС идеята за европейско единство, европейски ценности като че ли постави в мъгла действително глобалния свят – че ние сме свързани изначало, без значение дали го искаме. Това, което никой не искаше да признае и все още голяма част от ръководителите не искат да го видят е, че светът не е еднополярен, светът през този етап се структурира вътрешно и стана мултицентричен, многополярен. Миналата година участвах в конференция във Варненския свободен университет и там показаха една съвсем груба схема защо можем да правим такива съждения. Имаме начало – зараждане на Евроазийския съюз, където са група държави с определени интереси, с определен център. Имаме Шанхайската организация, БРИКС…И по-интересното е, че тези държави не са обединени на основата на общ език, на общи културни интереси, а те са обединени около идеята как да използват съвместното си съществуване и връзки, за да осигурят такива темпове и насоки на развитие, които им позволяват бърз напредък.  Да вземем Китай или Бразилия: Бразилия не говори китайски, не говори индийски, Индия въобще не говори китайски, но ето създала се е тази група. В резултат на това – според мен това не е заблуда, – в  големия си стремеж да покажем изключителността отново, за пореден път, този път на Европейския съюз, ние стигнахме до използване на стария алгоритъм: веднага трябва да се отделим, на изток всички са лоши. Тези, които не изповядват нашата идея, че ние сме най-добрите – те не са с нас.

С.Т.: Да се вгледаме в Европейския съюз. Вие констриктивни дефекти ли намирате в Европейския съюз или тактически грешки при разработването на концепцията. Защото има три основни варианта: единият е сегашното положение, което не може да бъде трайно, във втория вариант отиваме към Европейски съединени щати и третият вариант е разпад на Европейския съюз, който вие прогнозирате – и то лавинообразен.

Е.Л.: Да, това беше като извод накрая.

С.Т.: Това са три възможности, аз четвърта не виждам…

Е.Л.: Ако започнем от най-лошата – третата възможност. Този анализ го правихме във Военната академия, където не беше приет много приветливо по простата причина, че никой не го прави в Европейския съюз и НАТО. Ние имаме едно свойство – не можем да гадаем, ние трябва да прогнозираме по същество. Това, което наблюдавах, тъй като бях и две години военен представител в НАТО, в политико-военната част в Брюксел, може да се изрази в едно: в резултат на изключителния стремеж на съществуващата военна организация на НАТО, в която членуват всички западноевропейски държави, включително и ние,  Северноатлантическият съюз се превърна по същество в отбранителната подсистема на сигурността на всички държави.

С.Т.: Това не е ли естествено?

Е.Л.: Всяко нещо има две страни. Казано на по-обикновен език, в концепцията на развитието на съюза, което беше невъзможно и немислимо да не се случи, според мен се допусна като вариант, като подход, един от най-добрите подходи – да се използва военната организация, да се намали икономическият натиск, разхода на малките държави, като тази военна организация да изпълнява ролята на подсистема – на този етап, от националната сигурност на всяка една държава. За България, за Румъния и за всяка една държава, отбранителният компонент в подсистемата отбрана, подсистемата национална сигурност, военните способности и военните планове са изключително високо синхронизирани и бих казал специализирани в тази система на НАТО.

С.Т.: НАТО, между другото, доста сериозно ни разтовари икономически, редуцирането на армията имам предвид.

Е.Л.: Да, това е видимата част. Обаче единият от изводите в анализите, които правих когато разработвах дисертационния си труд, който беше на тема изграждане на военните способности на националните държави в съюзна среда, та единият от изводите, които направих и който е резултат – първо от опита ми, който имам през годините, имайки опит от оперативно-техническото ръководство до 1990 г. и опита в оперативното изграждане и трансформиране на нашите въоръжени сили на ВМС и след това строителство на въоръжените сили в системата на НАТО, в генералния щаб, та мога да кажа, че направих следния извод – всичко това е прекрасно, всичко това е напълно нормално, ако обаче, първо приемем факта, че светът е многополярен или мултицентричен. Тоест, ако Съединените американски щати, които са инициатор, разбира се с подкрепата на Великобритания и на останалите държави, и по същество държат ключа за съществуването на НАТО, което е факт, се откажат, в буквалния смисъл, без кавички, да използват този съюз за реализиране на националните си цели, без ние да го приемаме това. Какво ще рече това? Това ще рече, че НАТО и ЕС са съюзи. В тълковния речник – на студентите много често го давам като пример и те трябва да го знаят, всеки един от нас трябва да го знае, – съюзът е временно съгласие между група хора, между държави, да използват силните си страни, за да могат във висока степен да постигнат своите цели – националните в определена степен и общите цели. Т.е. няколко пъти подчертавам в това, което разработвам, съюзните цели не съответстват напълно на националните цели. Националните цели на всяка една държава се определят от културно-цивилизационното ѝ развитие. Поради тази причина сега, когато трябваше да решаваме теста, първа точка – как да се отнесем към Украйна, как да се отнесем към Русия, – при нас сработи алгоритъмът – ние сме в „най-добрия съюз“, ние сме в "най-силната военна организация" – ще наложим санкции. Това с вас сме го виждали преди 1990 г. И по същество, сега ние трябва да решаваме въпроса най-напред политически. Защото, това което с вас преди малко говорихме, след като военно-политическият съюз се е превърнал в подсистема на нашата система за национална сигурност, не е тайна и е напълно нормално – голяма част от нашия суверенитет вече е отстъпен. Какво разбираме под това? Нашето политическо ръководство не е в състояние да вземе напълно самостоятелно решение как да се отнася към този или онзи факт.

С.Т.: Е, то не се отнася само за нас, всички в НАТО са така – и големи, и малки.

Е.Л.: Затова казах преди малко, че приемането и съществуване на военната организация като подсистема за национална сигурност на всички държави е прекрасно, без кавички, защото дава възможност да изградим единна отбранителна система, и както казваме – ако някой реши да ни нападне, особено с член 5, това е предимство. Но с това не трябва да се злоупотребява. Защото – факт първи – в момента, когато бяхме поставени пред следващо предизвикателство, мигрантския поток,  първата рефлексна реакция беше отново от алгоритъма от предишното време. Какво направихме? Връщаме границите. Тоест, от една страна, ние говорим – ще изграждаме единен Европейски съюз – прекрасно. Аз трябва да ви кажа, че няма хора, които живеят в България, в това число руснаци, арменци, всички, които са дошли да живеят тук, които да искат това да се промени. А ние, вместо да седнем и политически да кажем – добре, какво ще правим по-нататък..? Това просто е нашият следващ изпит. Казахме, че сме най-добрите, имаме икономика, имаме цивилизация – какво ще правим? Първата реакция – и тя продължава – връщаме границата. Затова на въпроса, който преди малко зададохме, казахме отзад напред за военната организация. Какви са перспективите – за да го завършим – кога би се сбъднал катастрофическият вариант?

С.Т.: Разпад и на НАТО, и на Европейския съюз?

Е.Л.: Да. Ако продължават усилията държавите да се управляват еднолично за интересите на една държава. И да не се признава очевидното, че светът е многополярен и многоцентричен. Преди имаше бариера или желязна завеса в България, когато ние реално не трябваше да четем западна литература, не трябваше да знаем какво става там. Така ли беше?

С.Т.: Така беше.

Е.Л: Сега реално и по същество, тихомълком се правят опити България да бъде изолирана от Изтока, като се казва – там не ги слушайте какво говорят, това са глупости.

С.Т.: Все пак живеем в комуникационно общество, така че това не е възможно.

Е.Л.: Ето това не се отчита. Факт е, че това не може да се случи. Поради тази причина, да кажем така, пълният разпад се отлага, но ако продължава натиска…

С.Т.: В каква перспектива виждате разпада, защото вие сте категоричен, че следва разпад и то лавинообразен, на НАТО и на Европейския съюз…

Е.Л.: Следва, ако продължава натискът да се развиваме по този начин.

С.Т.: А той ще продължи, това е ясно.

Е.Л.: Той ще продължи. В момента обаче се наблюдава друга картина. Политиците от повечето европейски държави започват да казват, че няма да стане точно така, че ние имаме друго виждане.

С.Т.: Да, те също влизат в мултицентризъм.

Е.Л.: Унгария, Чехия…

С.Т.: Полша вече…

Е.Л.: Полша. България също започва да казва, че ние това не го приемаме. В резултат на което, според мен – не отиваме към разпад, а отиваме към следващия етап – откровен разговор в Европейския съюз какво всъщност можем да правим.

С.Т.: Преформулирането на Европейския съюз като Съединени европейски щати, а и на НАТО в конструктивен и позитивен вид виждате ли го?

Е.Л.: На НАТО обезателно. Ако през НАТО не се премине към развитие, НАТО по същество ще започне да играе водеща роля, защото чрез военната, отбранителната сила, която той притежава, може да се въздейства върху политическите решения, което няма да се приеме добре от държавите. Поради тази причина според мен предстоят разговори в Европейския съюз. Европейският съюз мисля, че е много далечна, необозрима засега перспектива да стане Европейски съединени щати. Това не е само мое мнение, а на много анализатори, защото нито Полша, нито Франция, нито Великобритания, най-малко Германия, още по-малко Турция…

С.Т.:..скандинавците също…

Е.Л.: Тези държави, които казах, особено Турция, за която се говори, че пак започва преговори, едва ли някога ще се съгласят техните национални интереси да бъдат ръководени от централно ръководство. Това просто е невъзможно. Поради тази причина Европейският съюз по-скоро ще продължи да се развива в началната идея, т.е. водим преговори и сключваме споразумения там, където проблемите са най-малко…

С.Т.: По-скоро в икономическа посока говорим?

Е.Л.: Да, не само. Икономическа, политическа, национална. Ето – границите, всички са съгласни, че е добре да ги няма – подписваме веднага. Шенген – ние сме съгласни…

С.Т.: Границите, митата, всички тези облекчения…

Е.Л.: Да, това всички го виждат, но може би на разбираем език на хората се казва по друг начин – това е културно, цивилизационно израстване. Ние просто сме стъпили на новия етап, но някак се люлеем и от време на време вземаме инструмент, който ни трябва, за да свършим работа, която той не може да свърши в сегашната среда. Икономическите санкции, да кажем за Русия, са двустранни. От една страна, играят лоша роля за Европа, от друга страна играят добра роля – защото показват, че Европа може да консулидира някакво мнение. За Русия – от една страна е лошо, защото тя се лишава от готова продукция, от технологии, но от друга страна е изключително добре, защото тя изведнъж осъзна, че е била тръгнала по пътя само да ползва и да не създава, да не генерира.

С.Т.: Да бъде ресурсен сектор.

Е.Л.: Ресурсен сектор, да. Сега вече тя си намира своето място. Китай е същият. Тоест, всяко нещо, по философски закон, има хубава страна, има друга не толкова хубава. Но както се казва зависи откъде стоиш – това, което е пред теб е хубаво, а другото е много лошо.

С.Т.: На този фон, можем ли да обобщим с тезата, че Европейският съюз, а може би и НАТО, все още изживяват пубертета си?

Е.Л.: Ако започнем от 1990 г., бих могъл напълно да я подкрепя. Те в момента са деца, които са отишли точно в пубертета.

С.Т.: Трудната си възраст изживяват… Във вашия анализ казвате, че се очертават много сериозни финансови и икономически сътресения и военни конфликти. Под военни конфликти какво разбирате, защото тогава, когато сте писали вашата студия, все още нямаше свален руски самолет над Турция или Сирия. Въобще нямаше ги тези колизии, които сега възникнаха. Възможно ли е по оста Турция – Русия да възникне нещо повече от напрежение, т.е. военен конфликт? Което вече означава конфликт НАТО – Русия?

Е.Л.: За мен военен конфликт е трудно да се предскаже по една-единствена причина – и президентът на Русия, и генералният секретар на НАТО, и президентът на САЩ, и генералният секретар на Китай –  нито един от тях не е готов да върне света в предишен етап на културно-цивилизационно развитие.

С.Т.: Никой не иска да умира все пак.

Е.Л.: Това имам предвид. А всяка една война означава да върнем света обратно.

С.Т.: Както казва Айнщайн, не е ясно с какви средства ще се води Третата световна война, но в Четвъртата ще се бият с камъни и дървета…

Е.Л.: Да. Но сега концепцията или теорията, която съществува е, че светът според военния речник се намира в т. нар. хибридна война. Анализите показват едно – ние непрекъснато се намираме в процес на развитие и въздействие върху всяка една област от нашия живот. И ако се говори за хибридна война – бяхме разработвали и имах такава статия, – би трябвало да кажем на гражданите – това е нормално състояние на обществото, всяко едно общество, всяка една държава да се опита по определен начин да има приоритет, да има предимство в дадена област.

С.Т.: Това са функционални интереси, разбира се.

Е.Л.: Да, но това е развитие. А когато говорим за хибридна война, войната трябва да я сложим в кавички, прословутите хибридни заплахи са съществували открай време, но сега изглежда модерно. Завършвам с това – повтарянето на термина хибридни войни от политиците е възможно да притъпи действителното разбиране какво е това война. И в даден момент те да направят лекомислена крачка, смятайки че хибридната война е едва ли не да играем на компютъра и да правим икономически кризи. Не е това. Войната е в кавички, защото всеки един непрекъснато се намира в такова състояние на война даже и със себе си. Но в кавички, защото не се самоубива.

С.Т.: За финал влизаме във философски поглед: силата в истината ли е или истината е в силата? Все пак вие сте военен специалист…

Е.Л.: За мен винаги е било – силата е в истината. Каквато и да е, но истината, каквато е в момента. Защото има друго философско понятие, че истината е това, което се случва в момента – това е. И тя трябва да се казва. Ако ние виждаме, че нещо не отговаря напълно на националните интереси там, където ги защитаваме – дали е НАТО, дали е Европейският съюз, дали е ООН, трябва да кажем –  да, обаче с оглед на националните интереси ние считаме, че това не е нашата истина. Или се връщаме тук и казваме на хората – истината е – да, за нас ще бъде много добре, но в интерес на бъдещото ни развитие в Европейския съюз или тази организация, ние трябва да подчиним нашето его, нашият личен интерес в момента, нашата истина, на този по-големия интерес, който ни води към нещо по-добро, макар и след време.

 

Техническата обработка на интервюта е направена от студентите от ФНПП на СУ Кристияна Димитрова и Женя Стоянова – участници в Стажантската програма на Студия Трансмедия.

Категории Политика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *