Ню Сердика или българското Васюки

Четива за култура с пура

Ню Сердика или българското Васюки

Как Остап Бендер се настани в античността

 

 

Qui taquit, cum loquit et potuit, consntire videtur (от латински „Който мълчи, когато е трябвало и е можел да говори, изглежда е съгласен.”)

Някога младият Тит укорил баща си Веспасиан, че наложил данък върху отходните места. Императорът пъхнал под носа му монета и го запитал, дали мирише, Тит отрекъл, а баща му завършил: „А е от урина”. Оттогава поговорката Pequnia not olet (Парите не миришат) е  влизала във всевъзможни нелицеприятни тълкувания, но в случая с обекта между джамията и бившия ЦУМ в столицата смръднята излиза малко в повечко. Тук всеки лев от крупната сума 16 000 000 май намирисва на нещо по-неприятно от урина. Нещо повече, вонята направо се носи от някаква скудоумна канализация в правоъгълно дворче, по-точно – в несъществуващ археологически обект, ама пълна фалшификация, сътворена гениално и предназначена, вероятно, за дебилното доверие на евентуални туристи. (сн 1)

Вероятно за красота, в „централния отсек на археологическия обект” веселите строители с висок надник са натворили с кеф всевъзможни високи тухлени паралелепипеди и фигуроиди, обградени с тънки и дебели стенички, пак за разнообразие. Интересна творческа иновация е вградената в нескопосан зид от камъни  ( да не го вземете за автентичен) на странна ъгловата кръстачка от тухлени ивички. Красота! (сн 2)

С оглед пълноценното оправдание на ароматизираните гнусно милиони, потрошени за кича, пък е изграден обширен стъпаловиден обект, върху който да се разполага, вероятно, античен хор, славословещ в ямб и хорей Чудото Ню Сердика. Ама представяте ли си, хорът пее, а над него се извисяват облаци от дим на пури? (сн.3)

И ако цитираме стиха на Хораций:  Holique manet vesitgia ruris („Писма”, т II, I, 150-160), „И днес остават следите на селската грубост”, то никакво изящество няма да изчегърта острата воня на простотията, която ще се носи напред от чудовищното изопачаване на археологическата обективност. Бутафорията на НюСердика е потресаваща, позорът на простотията на инициаторите на подобна кощунствена подмяна лепва тежка дамга върху гр.София, ЮНЕСКО би трябвало завинаги да ни изхвърли от списъка на държави, опазващи културното си наследство. Как да си обясним странните правоъгълни съоръжения със заоблени ръбове, така художествено украсени на око с разноцветни камъни? ( сн.4) Кой изобщо ще се съгласи с подобен вид „реставрация”?

А за капак, Ню сердика се разширява, дори палетата с бутафорните „жълти павета”, дебели по един сантиметър, говорят недвусмислено за характера и кухата стойност на дебело заплатената гавра.  (сн 5)

 

Категории Цивилизация

Автор: Борислав Ждребев

Борислав Ждребев е изкуствовед

1 коментар към “Ню Сердика или българското Васюки”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *