Човече, ако нямаш кръв в сърцето на родовата си памет и бездушно бродиш покрай безликата градска среда, наричана звучно „хабитат” в нейните архитектурни безобразни изменения, ако ти е чужд града, в който си пристигнал да спиш и работиш заради поминъка, бързайки след работа към чалгата, мача и Славито, това четиво не е за теб.
Ако си злобен мразител на онова честито минало, когато идеали, духовна красота, национално самочувствие, патриотизъм, гордост, подем и честността на дадената дума и ръкостискането, са изваяли от разкаляното някогашно малко градче с много джамии и паянтов конак само за две-три десетилетия прекрасна европейска столица с ненадминати и до днес по архитектурни достойнства, културна и историческа стойност паметници, то иди в подземните гаражи на МОЛ-а и паркирай там лъскавия си лимузин-камион, преди да се заклатиш с напомпани бутове към „виенската сладкарница”.
А ако се трогваш от дори един чудесен архитектурен детайл, ако се вслушваш в разказа на старите врати и прозорци, чието нашепване те връща към избелелите спомени за живота на нашите пра-дядовци, строили София, съобразявайки се с най-доброто и най-прогресивното равнище в градоустройствените дела на европейските столици в началото на ХХ в., то си вземи няколко хапчета валериан и седни, преди да видиш снимките. ( колаж 1)
Да, тези снимки не са от сринатата в мизерията си Хавана, снимани са буквално преди седмици в центъра на европейска София, по време, когато в подножието на Ларгото едни много културни чичовци се мъчат да обезобразят миналото на града и под земята, малко са им, види се, изоставените в пълно безхаберие и безотговорна съсипия полуразрушени сгради горе, за които в други цивилизовани страни хората щяха да правят демонстрации за запазването им, щяха да вдигат олелия в медиите, а местните власти щяха да ги реставрират грижливо до блестящ вид. И да оставим вдигнатата от кота нула Варшава, напълно разрушена от войната, която била реставрирана по рисунки, скици, снимки, спомени; да оставим колосалното усилие на чешките власти да възстановят цялото възможно великолепие на съсипаната от наводнението Прага.
Да, тук се сблъскваме с алчност, с груба пресметливост и с цинизъм, насочени към усвояването на „едни пари”, отпуснати от ЕС, заявени с проекти, обвързани най-вече към ефективно напомпване на колосални поръчки, свързани с градска инфраструктура. А това, че градът около инфраструктурата прилича на потресаващ декор за колосална катастрофическа екранизация – големи яйца, казано широковрато и с разгърдена риза над шкембето.
Дотук с вопъла. Ето още от снимковият апокалипсис:
Но кому да се оплачеш, напудрените с пепел от пура лица си гледат кяра и пиара.
Напълно споделям възмущението и и отчоянието при вида на всяка разпадаща се и неочаквано изчезнала прекрасна къща – в София, а всъщност и в цялата страна. Въпросът е КАК да стигнем до положение порите, които сега се "УСВОЯВАТ" да послужат за истинса и нормална РЕСТАВРАЦИЯ И КОНСЕРВАЦИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ.